Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (7) (Знакът на хилядолетието)

2

Трой Рийд пиеше кафе и преглеждаше получените оперативни доклади, за да нахвърли ежедневния си отчет до непосредствения си шеф, началника на сектор „Следствен“. На свой ред той щеше да го съкрати още повече, да го обобщи с тези от криминалния, разузнавателния, лабораторния, тренировъчния и вътрешния отдел и да го предаде на заместник-директора. Заместник-директорът щеше да допълни информацията от началниците на другите сектори и да прати „пълната картина“ на директора, който щеше да информира президента.

Рийд вдигна поглед към компютърния екран в ъгъла на бюрото си и бързо прочете няколкото реда, които бе написал. За съжаление до този момент нямаше много за докладване. Почти денонощие след странното събитие ФБР все още не разполагаше с никакви следи. И не само Бюрото. В отговор на имейла на Сюзан до хакерите не бяха получили нова информация. Или не искаха да кажат, или, подобно на ФБР, никой нямаше представа кой е автор на снощния удар. Полученият преди два часа доклад от ЦРУ показваше, че и там не знаят нищо. В подобно неведение бяха и разузнавателните служби на няколко приятелски държави.

Рийд разтърка очи. Беше тук от почти трийсет и шест часа. Нямаше търпение да приключи доклада и да се прибере при жена си. Бе му позвънила преди час, за да види как е.

Той се протегна и се прозя. Имаше късмет, че е случил на толкова предана и проявяваща разбиране съпруга, която вече трийсет години споделяше живота му с неговата втора любов, Федералното бюро за разследване. Като млад оперативен работник през седемдесетте и осемдесетте години, Рийд отсъстваше седмици наред и често спеше в колата си или дори на улицата. И жена му винаги го чакаше, седеше до леглото му, когато на два пъти лежа в болница с пневмония от измръзване, и в още няколкото случая, когато го бяха пребивали, намушквали с нож и ранявали в рамото с пистолет. Изстреляният от дванайсетгодишно гангстерче куршум строши ключицата му и облиза брадичката му, като отчупи парче от костта и отнесе няколко сантиметра плът. Но това не го интересуваше. Той с гордост носеше белезите на професията си. Жена му обаче бе подложена на ужасно напрежение и тъкмо поради тази причина Рийд подаде молба за пенсиониране на петдесет и пет, вместо на шейсет години — искаше донякъде да компенсира изгубените мигове от личния им живот. Съпругата му вече броеше дните до следващото лято. Странно, но той също с нетърпение очакваше промяната на ритъма. Трите десетилетия в Бюрото му стигаха.

Загледан в отчета, Рийд поглаждаше белезникавия белег на брадичката си. После се наведе и затрака на клавиатурата, за да довърши работата си, но компютърът не реагира. Удари още няколко клавиша. Същият резултат. Беше блокирал. Трой се намръщи и тъкмо се канеше да натисне CTRL, ALT и DEL, за да го рестартира, когато забеляза замръзналия часовник на екрана: 20:01, точно като предишната вечер.

„По дяволите! Пак същото!“

Той грабна слушалката, но нямаше сигнал. Изправи се и тръгна към вратата. Телефонът иззвъня.

Рийд се върна до бюрото. Ударът можеше вече да е свършил. Той вдигна слушалката и погледна екрана на компютъра. Часовникът отново работеше.

— Господине, току-що имаше нов…

— Знам. Незабавно ме свържете със Сю. Да видим дали нейните софтуерни капани са свършили нещо.

Рийд пак седна на бюрото и изруга:

— Копеле! Кой си ти? Какво искаш? — Замисли се за смисъла на втория удар. Хакерът имаше дързостта да го нанесе по едно и също време в два последователни дни. И също като предната вечер, в компютърната система нямаше очевидни щети. Рийд прегледа основните си директории в търсене на признаци за загуба на информация, но не установи нищо необичайно. После стартира антивирусната си програма, която провери всеки файл във всички директории. Нищо.

Телефонът иззвъня.

— Сю?

— Дава заето, господине.

— Всичко ли трябва да върша сам?

— Но, господине, тя не е…

— Остави. Аз ще й позвъня. Връщай се на работа. Искам го този проклет хакер!

— Доб… слушам, господине.

Рийд затвори, после набра нейния номер. Заето. Той изруга, свърза се с централата, но телефонистката не успя да му помогне. Сюзан беше оставила слушалката отворена. Трой позвъни на един от помощниците си.

— Да, господине?

— Прати кола да вземе Сю Гарнет, незабавно.

— Слушам, господине.