Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (62) (Знакът на хилядолетието)

6

Придружаван от Селина, Антонио Строк стоеше насред двора и гледаше опустошенията, нанесени от хората му на нищо неподозиращия американски взвод.

После бавно закрачи сред мъртвите тюлени, като се чудеше как да се избави от тях. Въпреки всичките си приготовления не се беше сетил за това, а в този пек и влага труповете съвсем скоро щяха да започнат да се разлагат.

Към тях се приближи мускулест мъж с късо подстригана коса.

— Поне двама се измъкнаха. Изгубихме ги.

Селина въздъхна.

— Нали каза, че бил изоставен някакъв багаж?

— Две големи раници. Лични вещи, консерви и разглобен телескоп. Има и някаква електроника, която не ми е позната.

— Продължавайте да търсите — нареди Антонио. — И разкарайте тия трупове.

— Какво да ги правим?

— Завържете им камъни и ги хвърлете във водата — отвърна Селина.

Строк погледна красивата си сестра. Късата й кестенява коса рязко контрастираше със светлата й кожа и тъмните й очи. Той одобрително кимна.

Якият наемник бързо се отдалечи.

— Е — каза Антонио, — да вървим при нашите нови приятели. После искам да потърсиш нова информация в заловената техника.

Строк и Селина се запътиха към храма, а хората им повлякоха труповете на тюлените към кратера. Преди да натъпчат униформите им с камъни и да ги хвърлят вътре им взимаха оръжието.

Трима тежковъоръжени наемници с препасани на гърдите патрондаши зловещо стояха край пленените учени, седнали на стъпалата пред храма. Гарнет приличаше на манекенка — висока, слаба като Селина, но с по-фино лице, мургава кожа и котешки, почти азиатски очи. Слейтър, който отдалеч изглеждаше грубоват, отблизо имаше още по-суров вид. Остро изсечени черти, пронизителни очи, тъмни като дългата му коса. И много мускулест, но строен.

Той понечи да се изправи, но един от наемниците, мъж с бичи врат, огромни ръце и рамене и боядисана в зелено къса коса, го натисна да седне.

— Добро утро — каза Строк и даде знак на хората си да изправят пленниците. — Казвам се Антонио Строк. Вие сте мои пленници и ще правите точно каквото ви заповядам.

Същата облечена в ръкавица ръка, която бе попречила на Слейтър да стане, сега го сграбчи за якето и го дръпна нагоре. Археологът рязко замахна и отблъсна ръката на зеленокосия, после, без да прекъсва плавното си движение, блъсна ръката на другия наемник, който се пресягаше да хване Сюзан.

— Не я докосвай! — предупреди ученият. Напомнящият на културист наемник понечи да му отвърне, но Строк го спря.

— Стига.

Войниците неохотно отстъпиха. Зеленокосият прониза Слейтър със сините си очи и му даде да разбере, че не са си разчистили сметките.

— Трябва да си много смел, за да се държиш така, cabron — изсъска Селина на Слейтър. — Петров може да ти строши гръбнака ей така! — Тя щракна с костеливите си пръсти.

Археологът презрително изгледа мършавата терористка, после хвана Сюзан за ръката и успокоително я стисна.

— Какво искате от нас?

— Същото, каквото иска и вашето правителство, доктор Слейтър — отвърна Строк. — Информация за глобалния вирус.

— Искате да знаете как да го унищожите ли?

— Нещо такова.

— Вие сте убили онези хора във Вашингтон — обвиняващо рече Сюзан.

Антонио сви рамене.

— Хората умират, госпожо Гарнет.

— Ами ако имате намерение да убиете и нас след като получите каквото ви трябва?

Селина се приближи до нея.

— Нямаш представа какво можем да ти направим, puta. Как ще ти хареса всеки мъж тук да те изчука във всяка известна на човечеството поза, докато кожата ти загрубее като на ония каменни статуи? Да не си мислиш, че не можеш да се чувстваш по-ужасно, отколкото когато Кървавата брадва уби жалкото ти семейство?

— Хей! — изръмжа Слейтър и се вмъкна между двете жени. Яките наемници отново пристъпиха напред и насочиха оръжията си към него.

— Казах СТИГА! — излая Строк и избута сестра си настрани. — Сега ще направим следното. Вие двамата продължавате работата си. Селина, която добре разбира от тези неща, ще ви контролира, за да сме сигурни, че няма да се опитате да предупредите хората си. Цялата информация ще предавате лично на мен. Аз ще решавам какво трябва да съобщавате във Вашингтон, за да не заподозрат нещо. Ако правите каквото ви казвам, ще останете живи. В противен случай… ще ви се прииска никога да не сте се раждали. Разбрахме ли се?

— Какви гаранции имаме, че ще изпълните вашата част от сделката?

— Никакви, puto — отвърна Селина.

— Тогава какво ви кара да смятате, че ще… — започна Слейтър.

Сюзан силно стисна ръката му и го прекъсна.

— Ще направим каквото искате.

— Убеден съм — усмихна се Строк.