Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (78) (Знакът на хилядолетието)

2

Вечерният ветрец милваше лицето и шията на Жоао Пеиксото. С лъснала от пот кожа той безшумно се промъкваше през джунглата и настроил сетивата си към звуците й, лесно ги имитираше. Движеше се приклекнал и с лекота напредваше в гъсталака.

В един момент Жоао се закова на място, затвори очи, завъртя глава във всички посоки, заслуша се и отново продължи напред, вече по-бавно, защото наближаваше целта.

След петнайсет минути спря до огромно, покрито с мъх дърво, чийто силует се очертаваше на фона на мъждукащата светлина на далечен огън. Ако се вслушаше много внимателно, можеше да чуе и гласове на не повече от триста метра. Могъщият дънер се извисяваше край малка поляна, покрита с животински кости, най-вече от бозайници, но и няколко влечуги — всички имали нещастието да навлязат в смъртоносната зона на мравките картига, чийто почти двуметров мравуняк напомняше на обелиск от пръст.

Жоао внимателно заобиколи поляната. Мравките картига бяха колкото бързи, толкова и хищни и за минути можеха да изглозгат до кокал дори елен. Той продължи напред, като се движеше само в синхрон с ветреца, шумолящ сред клоните и мъха. Когато стигна до отсрещния край на откритото пространство, забеляза в храстите мъж в тъмнозелени дрехи, стиснал в ръце автомат.

Жоао извади ножа на един от войниците, когото беше убил в селото, и здраво стисна гумената дръжка в дясната си ръка. Войникът завъртя оръжието си в неговата посока и Жоао се притисна към земята зад едно махагоново дърво.

Часовият остана неподвижен в гъсталаците край двора на свещения храм. Гледаше почти право към вожда, но дулото на автомата му сочеше надясно от него към процеждащата се през клоните светлина.

Наемникът бавно пристъпи към дървото. Жоао запълзя към отсрещната му страна, за да се възползва от възможността да нападне жертвата си отстрани.

После внезапно изскочи иззад завесата от мъх и лиани и с бързината на ягуар замахна към шията на врага си. Часовият реагира като истински воин, завъртя се на левия си крак и избегна първата му атака. Ножът не улучи и вождът трябваше да се примири с удар с рамо в корема на противника.

Автоматът отлетя настрани и двамата се затъркаляха по земята.

Мъжът посегна за пистолета си, но Жоао бе по-бърз — разсече шията му и шурналата от дълбоката рана кръв го опръска.

Часовият се свлече на колене, после се строполи по очи.

Жоао го издърпа за краката и скри трупа му в гъсталака. Трябваше да продължи лова си.