Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (58) (Знакът на хилядолетието)

2

Сюзан ужасена отскочи в момента, в който главата на лейтенант Лобо се пръсна и опръска нея и техниката й с тъмночервени капки. В същия миг всички тюлени наоколо полетяха на земята, пронизани от безшумни куршуми. Преди тя да успее да реагира, Камерон се хвърли отгоре й, притисна я към плочника и я покри с тялото си.

— Залегни! — изкрещя един оцелял тюлен, завъртя автомата си към джунглата и изстреля няколко откоса преди да падне на колене. От гърдите му шурна кръв и той се свлече на земята.

— Трябва да се махнем оттук! — каза Камерон и дръпна Сюзан за ръката.

Затичаха се към най-близкия тюлен, лейтенант Лобо.

Сюзан овладя прималяването си при вида на лицето му — куршумът бе откъснал половината от главата му. Варовиковите плочи наоколо бяха опръскани с мозък и кървава пяна.

Камерон взе пистолета на лейтенанта. Стиснала зъби, с парещи от мириса на барут ноздри, Сюзан се наведе, измъкна валтера от кобура на глезена му и го пъхна в дънките си, точно както толкова много пъти беше правил покойният й съпруг. Изненада с ловките си движения не само себе си, но и археолога, който я стрелна със странен поглед преди да се затича покрай кратера. В този миг мощен взрив разтърси джунглата и сред каменните сгради заехтяха викове.

Стигнаха до каменната колона пред големия храм. Сюзан спря и опря гръб в барелефите й. Тежко задъхан, Камерон се облегна до нея.

Към тях се втурна тюлен, следван от вълна куршуми, които избухваха като малки експлозии по земята. Войникът, същият едър русокос младеж, когото преди два дни ученият бе спасил от каймана, тичаше на зигзаг покрай стъпалата на храма. После внезапно главата му отскочи назад и на гърдите му разцъфтя алено петно. Той се строполи само на няколко крачки от Сюзан, претърколи се към стълбището и чудодейно се изправи на колене, сякаш се молеше. Успя да насочи оръжието си към дърветата зад Сюзан и Камерон, но преди да успее да стреля, нов куршум прониза шията му. Докато тялото му продължаваше да стои на колене в продължение на няколко зловещи секунди, почти отнесената му глава увисна назад под вледеняващ ъгъл, откъсна се от трупа и тупна на земята.

Сюзан притисна длан към устата си и се затича след Камерон. Стомахът й отново се надигна и тя усети вкуса на пилето в гърлото си. Хриповете й се сляха с воя на маймуните и пронизителните крясъци на птиците. Земята пред тях внезапно избухна и по дърветата се посипа град от куршуми.

Двамата спряха, заоглеждаха се и едва не се строполиха на колене, когато дворът се разтърси от мощна експлозия, последвана от ужасени викове на жена.

— Какво… кой беше това? — задъхано попита тя.

— Не… не зная. Но някой… иска да останем живи! — отвърна Слейтър, насочил пистолета на Лобо към джунглата, но без да открива цел. Валтерът на Сюзан оставаше скрит под тениската й.

— Имаш… право — съгласи се тя. — Иначе и ние щяхме да сме мърт…

— Не мърдайте! — отекна някакъв глас и се смеси с женските писъци, които се носеха откъм джунглата вдясно от тях. — Хвърлете оръжието!