Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (87) (Знакът на хилядолетието)

4

— Затворени са! — възкликна Джаки, като прокарваше пръсти по миниатюрната пролука между масивната варовикова плоча и стената. — Как ще ги измъкнем?

Ишигуро се обърна към Жоао, но вождът поклати глава.

— Моята работа беше да пазя жреците. Подготвяха ме за това, откакто съм роден. Не зная нищо за вътрешността на светилището. Ще пратя един от хората ми в селото. Висшият жрец може да е дошъл в съзнание.

Докато вождът викаше нещо на един от воините си, астрофизикът се огледа наоколо. Не знаеше какво да прави. Камерон Слейтър и Сюзан Гарнет бяха истинските специалисти тук, а сега бяха хванати в капан и въздухът им свършваше.

Той се обърна към мозайките, но четирите числа от комбинацията все още бяха хлътнали навътре. Ишигуро си погледна часовника и стартира дигиталния хронометър. Камерон смяташе, че въздухът вътре ще стигне на петимата за около час. Това означаваше, че двамата със Сюзан разполагат с не повече от три часа да излязат.

— Ела — каза той на Джаки. — Да подготвим техниката. Може би ще успеем да им помогнем, като засечем някаква информация в следващия сигнал.

— Това не ми харесва — отвърна тя. — Все едно че ги изоставяме. Бедната Сюзан сигурно е изпаднала в паника.

Ишигуро я хвана за ръка.

— Тя има на кого да разчита. Ако аз бях попаднал в този капан, какъв по-добър приятел бих могъл да искам от опитен археолог? Ела, имам чувството, че Камерон и Сюзан не стоят със скръстени ръце. На нас също ни предстои работа. Ще се върнем пак след около половин час и ще проверим дали нещо се е променило.

Джаки погледна варовиковата плоча на входа и неохотно последва съпруга си.