Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (35) (Знакът на хилядолетието)

6

С всяка изтекла минута непознатите му ставаха все по-интересни. Ако се съдеше по оръжието и начина им на придвижване, осем от тях бяха войници. Двама бяха цивилни, макар че носеха същото камуфлажно облекло. Тактиката им напомняше на Жоао за левите партизани от осемдесетте години.

Колкото повече ги наблюдаваше и слушаше разговорите им, толкова повече се изпълваше с любопитство. Изглеждаха добре обучени за бойни действия в джунглата, но тук нямаше с кого да се бият. Дори през най-тежките години от гражданската война между левите и правителствените сили тук никога не се бяха водили сражения. От гледна точка на света, тази пустош нямаше никаква стойност. И все пак напрегнатата решителност, с която напредваха войниците, можеше да означава само, че преследват важна цел. Ала Жоао нямаше представа каква би могла да е тя.

Сега непознатите почиваха край реката. Искаше му се да ги предупреди за опасностите, които дебнеха под измамно спокойната водна повърхност, но за момента бе по-добре да остане невидим.