Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (25) (Знакът на хилядолетието)

2

Ханс Кървавата брадва търпеливо стоеше на опашката в тесния слабо осветен коридор, водещ към столовата. Понякога се налагаше да чака час или дори повече в зависимост от броя на сбиванията, които забавяха нещата. Сега беше ред на групата от неговия блок, стотина души, повечето излежаващи от двайсетгодишни до доживотни присъди.

Някой го перна по главата.

— Какво искаш бе?!!! — Кървавата брадва се завъртя.

— Я трай, кретенче.

Ханс се намръщи и заразтрива тила си. Очевидно едрият афроамерикански пазач особено го харесваше. През първата седмица тук бе научил, че пазачът е изгубил банковите си спестявания заради предизвикан от хакер компютърен срив.

— Да, господине — измърмори Ханс.

— Имаш посетител, кретенче.

— Кой?

— Не знам. Хайде тръгвай.

— Ами закус…

Пляс.

— Добре де, стига вече!

Якият пазач го преведе през блока по дълъг, усоен и мрачен коридор, от двете страни на който имаше двуместни килии, всички с умивалници и тоалетни, които често се задръстваха и издаваха отвратителна смрад. Излязоха през дебелата метална врата в дъното на коридора.

— Ама залата за свиждане не е натам — обади се хакерът.

— Млъквай, кретенче. Това не ти е случаен посетител. Продължавай да вървиш.

Кървавата брадва се подчини и влезе в склада, свързан с кухнята. И в същия момент по тила го удари нещо тежко и светът потъна в мрак.

Главният вход на затвора и залата за свиждане гледаха на север. Откъм юг районът беше заобиколен с двойна ограда от телена мрежа. Помежду им имаше чакълена пътека, по която обикаляха добермани. До главната кухня и складовете можеше да се стигне само през един портал. Използван предимно от камиони с провизии, той не се охраняваше сериозно. Никой не се усъмни в синьо-златистия камион за млечни продукти, защото пристигането му се очакваше. Двойните врати се отвориха и дежурните махнаха на водача да влиза. Както обикновено, той се насочи към товарната рампа зад кухнята. Преди да потегли обратно, двама пазачи натовариха в каросерията голям сандък и го покриха с брезент. Един от тях бе афроамериканецът. Този ден той щеше да забогатее с двайсет хиляди долара — четири пъти повече от парите, които беше изгубил заради хакерския удар.