Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (18) (Знакът на хилядолетието)

4

Сюзан Гарнет трепереше на тротоара. Най-после служебната кола дойде, тя се вмъкна отзад и за миг затвори очи, наслаждавайки се на топлината.

— Към вас ли? — попита Стив Гонзалес, който седеше на дясната седалка. Шофираше Джо Тримбъл. След неочакваните убийства Рийд бе наредил на двамата агенти да я придружават навсякъде.

Сюзан им даде друг адрес.

— Къде искате да отидете? — попита Гонзалес. Тримбъл я наблюдаваше в огледалото. — Това не е вашият…

— Вече се разбрах с Рийд. Някой ни следи. Налага се да повишим мерките за сигурност и да ускорим следствието.

Агентите се спогледаха.

— Нямаме много време, момчета. Да тръгваме.

Тримбъл потегли. Гонзалес се извъртя и опря лакът на облегалката.

— Кой живее там?

— Приятел на един приятел. — Сюзан се загледа през прозореца и заразтрива с показалец лявото си слепоочие. Събитията от последния час продължаваха да я изпълват с ужас. Някой беше убил единайсет души от местния интернет-доставчик само за да получи информация за нея. Единственият оцелял бе починал на път за болницата.

„Единайсет души!“ Тя затвори очи и се опита да се овладее. Всички избити като животни.

„Нещастниците не са имали никакъв шанс — беше казал Рийд. — Ударът е бил професионален. Техниката не е повредена.“

„Професионален удар ли? С какви хора си имаме работа?“

— Моля?

Сюзан запримигва. Агент Гонзалес я гледаше.

— Какво?

— Попитахте: „С какви хора си имаме работа“.

— Не ми обръщайте внимание. Просто мисля на глас.

Латиноамериканецът се обърна напред. Сюзан насочи вниманието си към снежинките, които се сипеха по тротоара.