Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (33) (Знакът на хилядолетието)

4

Жоао Пеиксото беше озадачен. Не можеше да разбере какво правят в неговата земя тези англоговорещи непознати. По акцента им позна, че не са британци.

Скрит зад един дебел палисандър, покрит с мъх — бе смъкнал част от него и го носеше като дълга пелерина — Жоао следеше разговора им и си мислеше, че е имал късмет, като е научил английски при мисионерите. Войниците се насочваха към тайния храм на Киник Ахау, пазителя на слънцето — място, все още неразкрито от вълната археолози и туристи, прииждаща в района по крайбрежието и около превърналия се в атракция Тикал. Освен тайните руини и малкото село на един час път тук нямаше нищо друго, което да си заслужава такова внимание.

„Дали са забелязали свещения храм от самолетите си? Едва ли.“ Целият комплекс от векове беше скрит дълбоко в джунглата, много преди времето, по което баща му и дядо му бяха пазили висшите жреци.

Тогава защо тези непознати бяха тук и се приближаваха към тайното място, носеха оръжия и се движеха така, сякаш се опитват да не издават шум? Последният въпрос го развесели. Можеше да ги чуе от трийсет метра, но те никога нямаше да чуят него.