Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (27) (Знакът на хилядолетието)

4

Антонио Строк наблюдаваше как сестра му зашлевява мършавия хакер през лицето. Беше четири следобед и не можеше да чака повече, за да получи информацията. Властите вече отдавна бяха установили изчезването на хакера и сигурно го издирваха. Макар че бе направил всичко възможно, за да прикрие следите си, и бе очистил свидетелите, Строк бе оцелял в този бизнес единствено благодарение на извънредната си предпазливост. Освен това беше платил над петдесет хиляди долара, за да отвлече този човек от затвора и да го докара в тайната квартира — изоставена сграда във вашингтонските предградия. Двама въоръжени мъже пазеха стълбището на порутената тухлена постройка, някога представлявала оживен банков център, а Антонио и Селина бяха довлекли изпадналия в безсъзнание хакер в един празен офис на петия етаж.

Ханс Кървавата брадва седеше на стол по средата на стаята със завързани на гърба ръце. Над главата му висеше електрическа крушка. Той запримигва към похитителите си.

— Кой… какво искате?

— Информация — отвърна международният терорист, взе стол и седна пред него.

— Ин… информация ли? Каква информация?

— За контролиране на вируса.

— За контролиране ли?

— Точно така — потвърди Строк. Контролирането на вируса означаваше власт и неговият клиент беше готов да плати щедро за нея.

— Не разбирам…

Селина силно го удари.

— Моля ви… не ме бийте — изпъшка той. От ъгълчето на устата му се стече струйка кръв. — Аз съм просто затворник… аз…

Тя пак го зашлеви през лицето.

— Не лъжи, puto! Иначе ще ти отрежа топките. — И извади нож и му показа дългото стоманено острие.

Брадатият хакер пребледня, очите му се разшириха от страх.

— Знаем всичко за твоите проследяващи алгоритми и за сделката ти с ФБР, така че престани да се преструваш — каза Строк.

— Аз… Аз помагам на Сюзан Гарнет да открие произхода на вируса.

— Известно ни е — отвърна Антонио. Сестра му заобиколи стола и застана зад гърба на пленника. — Какво друго?

— Първият алгоритъм ни отведе на полуостров Юкатан.

— И?

— И написах по-усъвършенствана програма, за да се уверим, че проследяващият алгоритъм не е бил заблуден от вируса.

— И?

— Това е всичко.

Селина го хвана за брадичката изотзад, силно дръпна главата му и притисна острия нож към опънатата кожа на шията му, точно под адамовата му ябълка.

— Казах ти да не ни лъжеш, puto! — изсъска тя и наведе лице само на сантиметри от неговото. — Стига си ни разигравал!

— Безполезно е да се съпротивляваш — прибави Строк.

— Ще ни кажеш всичко, което ни интересува, зависи само колко болка си готов да изтърпиш преди да пропееш. Добре, кажи ни сега как толкова съвършен вирус може да идва от толкова отдалечено място.

Селина го пусна. Хакерът се закашля, пое си дъх, отново се задави и запримигва. Тя рязко го хвана за слабините.

— Ако не чуя нещо интересно, ще започна да стискам.

Кървавата брадва сведе поглед към острите нокти между краката си.

— Не бях съвсем искрен с ФБР — каза той, като местеше очи от слабините си към жената.

Строк наблюдаваше действията на сестра си почти развеселено.

— Онези копелета ме хвърлиха в затвора и специално наредиха да не ме допускат до компютър — продължи хакерът. — Разбирате ли какво означава това? Предпочитах да ме екзекутират, вместо да не мога да влизам в Интернет, да пиша кодове. Това е моят живот! Онези свини ми го отнеха и едва когато имаха нужда от мен, дойдоха и ми предложиха сделка.

— Значи си им дал първата версия на проследяващата си програма — рече Строк. — Но с малка промяна.

— Точно така. Прибавих малко отклонение към координатите, съобщавани от „следотърсачите“, за да се позабавлявам с тия копелета и да ги разсея, докато кача няколко мои стари програми и пусна вирус, с който по-късно да ги накарам да си платят.

Строк даде знак на Селина да се отдръпне, приклекна пред Кървавата брадва и впи поглед в очите му.

— Да пуснеш вирус, с който по-късно да ги накараш да си платят ли? Ами вирусът, който всеки ден блокира компютрите? Той откъде е дошъл?

Хакерът сви рамене.

— Нямам представа. Не е мой, макар че програмата, която сутринта пратих на ФБР, би трябвало да им помогне да го засекат. Изтрих отклонението. Новите „следотърсачи“ и „миризми“ ще им дадат действителните координати, които би трябвало да попаднат някъде в юкатанската джунгла, защото отклонението не беше голямо. Исках само да ги задържа за известно време, докато собственият ми вирус плъзне из целия Интернет в очакване на сигнала ми, за да удари… но нямах възможност да го пусна. Щях да го направя след закуска, но ме отвлякохте. — Той сбърчи лице.

— Знаеш ли каква е целта на вируса от джунглата?

— Нямам представа… честно. Аз само създадох проследяващите програми. Не съм им нареждал къде да идат, освен онова малко отклонение.

Строк погледна Селина. Ако хакерът казваше истината — а скоро щяха да разберат, — единствената им информация бе, че вирусът идва от полуостров Юкатан и че според разговора на Гарнет със Слейтър има нещо общо с маите.

Оставиха Кървавата брадва сам и отидоха да поговорят в съседната стая.

— Няма да е толкова просто — отбеляза Селина. — Ще се наложи да усилим електронното наблюдение на Сюзан Гарнет, за да видим къде ще я отведат новите „миризми“.

— Ами ако накараме хакера да направи същото тук? — Той си погледна часовника. До блокирането на мрежите оставаха повече от три часа. — Можеш да му уредиш компютър, нали?

— Мога, но му нямам доверие. Какво ще му попречи да ни метне, също както е измамил Бюрото? Няма начин да следя работата му. Хакерите са странно племе, hermano. Могат да постигнат много повече от средния програмист със същия брой удари по клавишите. Вместо да пусне програмата по следите на вируса, това копеле спокойно може да прати и съобщение във ФБР за отвличането си. За минути ще ни открият по телефонната връзка и още преди да се усетим, сградата ще бъде обкръжена от ченгета.

— Какви други възможности ни остават?

— Почти никакви.

— Тогава каква полза от него?

— Трябва да проверим дали лъже. Освен това…

Строк кимна.

— Добре тогава. Направи каквото трябва. Междувременно аз отивам да установя нов наблюдателен пост.