Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (23) (Знакът на хилядолетието)

3

Антонио Строк свали слушалките и ги изключи от лазерното устройство върху тухлената ограда на двора. Вибрациите на стъклените врати му бяха осигурили отлична честотна реакция, което му даде възможност да чуе по-голямата част от разговора.

Той се върна в паркираната оттатък улицата кола. Селина го чакаше зад волана.

— Да вървим. Проследи я.

— Научи ли нещо, hermano? — попита сестра му. Мракът скриваше иберийско-славянското й лице. Тя подкара към пресечката, зави и заобиколи от другата страна тъкмо навреме, за да зърне задните светлини на спрелия на ъгъла автомобил на ФБР.

— Много неща — отвърна Строк, като наблюдаваше колата на Бюрото. Трябваха му няколко минути, за да обмисли спокойно удивителния разговор, който бе чул.

— Е — рече Селина, — търсещата програма на Кървавата брадва е отвела Бюрото до точното място, така ли?

— Така изглежда. Явно само този Ханс има достатъчно опит, за да стигне до корена на проблема.

— В такъв случай…

— Трябва да се доберем до него преди да продължи да помага на ФБР.

— Но той е в затвора.

Строк си спомни за информацията от дискетите. Кървавата брадва излежаваше доживотна присъда. Но това не означаваше, че е недостижим. Бившият руски офицер работеше с клиенти от различни страни. Всички те разчитаха на инфраструктура от информатори, мнозина от които на държавна служба, включително в министерството на правосъдието, управляващо системата на федералните затвори в Съединените щати.

— Винаги има начин — отвърна той и взе клетъчния си телефон. — Продължавай да ги следиш. Аз ще направя заявката и ще предложа щедро възнаграждение. Ще видиш, че ще се изтрепят да я изпълнят.