Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (2) (Знакът на хилядолетието)

1

12 декември 1999 г.

Земята продължаваше да се върти около оста си и бележеше зората на нов ден, също като през милиардите години от раждането на Слънчевата система. Под атмосферата големите дигитални дисплеи, издигнати над най-известните сгради в света, продължаваха да отчитат времето до края на хилядолетието, цифрите пулсираха в ритъма на компютърните си мозъци и хвърляха в небето кървавочервени отражения — поредици от постоянно променящи се числа, които танцуваха в пространството, докато Земята безспирно обикаляше по елипсовидната си орбита около слънцето.

Цифрите непрекъснато се сменяха, докато синята планета се подчиняваше на физическите закони и се въртеше, обръщайки към външния космос континент след континент, столица след столица с едни и същи монументални символи на хода на времето, всички синхронизирани по Гринуич.

Часовниците излъчваха енергията си във видимия диапазон на електромагнитния спектър и със скоростта на светлината я пращаха високо в горните атмосферни пластове, където тя се сливаше с електромагнитна енергия от други източници и се отскубваше от земното привличане. Електромагнитната енергия, съдържаща видимия спектър на тези величествени часовници, минаваше покрай лунната орбита и Марс, пресичаше астероидния пояс, заобикаляше последните планети и потъваше в далечния космос.

Земята продължаваше да се върти, продължаваше да излъчва електромагнитни импулси, продължаваше да праща тази енергия, кодираща алените образи на часовниците, извън Слънчевата система ден след ден, страна след страна, град след град, и така до безкрай в пулсиращ ритъм, който пътуваше в космоса, докато планетата обикаляше около слънцето, постоянно въртяща се, постоянно освобождаваща енергия, постоянно излъчваща световното отброяване на неизбежния край на хилядолетието.