Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (15) (Знакът на хилядолетието)

1

14 декември 1999 г.

Вашингтон

Антонио Строк седеше на мръсния бетонен под в един студен, пълен с дървени сандъци склад на няколко преки северно от Дюпон Съркъл.

Не беше сам. До него бяха трима от хората му, както и сестра му Селина, всички облечени в черни найлонови гащеризони, плътно опънати по ръцете им ръкавици и черни маратонки. До тях лежаха черни качулки.

Бяха пристигнали през деня на международното летище „Дълес“ с три отделни самолета от Лондон и се събраха в този склад, тайна квартира на агентите на ДЖСЕ. Точно както пишеше в инструкциите, в три от сандъците имаше оборудване, което щеше да им трябва за изпълнение на задачата.

Строк взе автомата „Узи“ и го насочи към ръждясалия метален таван. После го разгледа. Оръжието беше добро, балансирано и мощно. Той го разглоби и педантично почисти всички части с парче мек плат, напоен с фино масло. После го сглоби и монтира на дулото дълъг заглушител.

Плъзна поглед по хората си — всички бивши бойци от руските специални сили, Спецназ. Самият той бе служил в поделение на Спецназ под чадъра на някогашния КГБ — събираше разузнавателни сведения за да се използват за благото на Родината. Хората му също бяха работили в части, подчинени на руското министерство на вътрешните работи. Двама бяха от „Витяз“, една от най-добрите специални групи в министерството. След разпадането на Съветския съюз обаче повечето от тези групи бяха разформировани или обединени с други, за да служат по-добре на нова Русия. Но Антонио Строк предпочете да инвестира дарбите и опита си, като продава услугите си на онзи, който предложи най-висока цена. Отначало го правеше сам и стана наемен убиец. Най-често действаше в бившите съветски републики. После към него се присъедини Селина и разшириха обхвата си на действие в Германия и Франция. С времето репутацията му растеше, той привличаше нови членове, елиминираше по-големи цели, навлизаше в нови територии. Накрая обхвана целия свят и се изкачи до най-горните ешелони на международната терористична общност.

Въпреки полевия си опит Строк изпитваше известна възбуда. Тази акция щеше да му позволи не само да очисти неколцина американци, но и да проникне в компютърната мрежа на ФБР — с вещата техническа помощ на Селина, която в момента сглобяваше снабдения си със заглушител автомат.

Антонио Строк беше резултат от случайна връзка между Николай Строк, полковник от КГБ, военен аташе при съветското посолство в Каракас, Венецуела, и местна жена, която работеше в посолството. Антонио и Селина бяха от различни майки. Очевидно полковникът имаше слабост към красиви латиноамериканки, но и определено не бе лишен от чувство на отговорност, защото плащаше за образованието им в частни училища. Когато децата станаха на девет, Николай Строк въпреки волята на майките им ги взе със себе си в Русия и ги записа в най-добрите московски училища. Антонио избра военната кариера и постъпи в Спецназ. Селина завърши технически университет, след което я вербуваха в техническия отдел на КГБ и тя работи там до разпускането му през 1989 година.

Строк се изправи, прехвърли узито през широкия си гръб, провери дали зигзауерът му е закопчан в кобура и надигна крачола си, за да види дали двайсет и пет сантиметровият нож е закрепен както трябва на левия му глезен.

Точно в 19:30 часа вратата на гаража автоматично се отвори и бусът, форд „Еъростар“, потегли по Шестнайсета улица към Белия дом и спря в една тъмна уличка на три преки от сградата „Дж. Едгар Хувър“. Въпреки ранния вечерен час наоколо почти нямаше хора главно заради високата престъпност в столицата.

— Проверка на оръжието — нареди Строк и очите му обходиха мрачната уличка. Докато говореше, от устата му излизаше пара. Антонио отвори закачената точно над пояса му чантичка и извади миниатюрни слушалки. Тъмен кабел ги свързваше с двупосочна радиостанция, закрепена в чантичката. Отстрани на слушалките имаше гъвкав, активиран с глас микрофон. Той го нагласи така, че едва да докосва долната му устна.

— Радиопроверка — прошепна Строк и ясно чу отговорите на членовете на групата си.

Той взе тъмната си качулка, нахлузи я на главата си и намести отворите за очите. Топлината на памучната тъкан му достави удоволствие.

Хората му последваха примера му.

— Часовниците — каза Антонио и групата стартира дигиталните си хронометри. По негови изчисления тази фаза от акцията трябваше да завърши за осем минути. Не повече, не по-малко. В буса оставаше един човек. Останалите, включително Селина, тръгнаха с него.

Четиримата се движеха бързо и безшумно. Тъмните им силуети се плъзнаха по мръсната алея, стигнаха до пустата улица и заобиколиха малко баскетболно игрище, оградено с телена мрежа. Насочили автоматите си напред, те пресякоха занемарената морава пред тухлената сграда до игрището. Два бора хвърляха сенки над петметровата ивица трева, разделяща оградата от гърба на малка постройка. Нататък имаше паркинг с пет-шест автомобила.

Строк посочи с два пръста към него. Селина и още един от групата изчезнаха зад дърветата, а Антонио и последният от хората му заобиколиха отпред и за кратко спряха отстрани на сградата до няколкото кабела, минаващи покрай стената и потъващи в земята.

— Една минута — каза по микрофона Строк. — Внимавайте при стрелбата. Не повреждайте техниката.

Пулсът му се ускори. Антонио бавно се изкачи по дървеното стълбище и застана пред вратата, до която висеше табела с надпис „CAPITAL.COM“. Долепи ухо до дървената каса, стиснал с дясната си ръка включения на единична стрелба автомат. Отвътре се чуваше телевизор.

— Заехме позиция — чу гласа на Селина. Бяха покрили задния изход.

Той отстъпи назад и остави спътника си да отключи с шперц, после бавно натисна бравата.

— Започнете фаза „Елиминиране“ — прошепна Антонио и се втурна вътре. Пазачът, който дъвчеше сандвич пред малък телевизор, рязко се изправи и очите му се разшириха от изненада. Той изпусна вечерята си и понечи да извади пистолета от кобура си.

Строк стреля два пъти. Куршумите безшумно пронизаха гърдите и шията на пазача и го запратиха обратно на стола. По разхвърляното бюро рукна кръв.

Тъмните силуети пресякоха антрето, мебелирано с очукани столове, хлътнал диван, табла за обяви по стените и сиви флуоресцентни лампи.

Строк взе ключовете от пазача и отключи дебелата врата към вътрешността на сградата, в която се помещаваха сървърите на местния интернет-доставчик, и заедно с помощника си влезе в главното помещение. При вида на въоръжените с автомати мъже настъпи очакваният хаос. В осветената от премигващото сияние на десетина цветни дисплея стая отекнаха викове и ахкания.

Строк се прицели в най-близката фигура и стреля два пъти. От гърдите и шията на жертвата изригна облак кръв и човекът се свлече на килима и заразмахва ръце. Още един куршум в главата и движенията престанаха.

Антонио автоматично натискаше спусъка и убиваше техниците един по един с прецизността на хирург, без да поврежда компютрите. Изпълваше го радост, че нанася мощен удар на американците и тяхната модерна техника. Бившият офицер от Спецназ изпълняваше задачата си с ледена ефикасност — избухваха черепи, експлодираха гърди, по пода, бюрата и до стените се валяха трупове.

Някой изтича към задния изход, отвори вратата и се опита да избяга, но невидима сила го отблъсна обратно вътре.

Всичко свърши за трийсет секунди. Когато Селина седна пред един от компютрите, Строк и другите двама от групата организираха защитата. Под черния си гащеризон един от тях носеше униформа на пазач. Той зае мястото на убития, когото Антонио довлече в главното помещение. Другият почисти кръвта по бюрото и стола и след това излезе и зае позиция зад сградата, скрит в сенките на боровете, откъдето можеше да наблюдава входа.

Строк още веднъж огледа резултатите от работата си, после придърпа един стол и седна до сестра си.