Петър Константинов
Синият аметист (46)

11.

Боевете за Плевен започнаха на 8 юли с първата атака на руските войски срещу окопалия се в крепостта Осман паша и тридесетхилядната му армия и завършиха с безусловната капитулация на тази армия в мъгливото утро на 28 ноември.

По ожесточеност и размери това беше най-значителната операция на Дунавската армия. А заедно с това и повод за най-активна политическа и дипломатическа дейност през лятото и есента на 1877 година.

След като прегрупира войските си около Плевен и пресече възможността на Сюлейман да премине проходите на Балкана, руското командуване предприе мощна атака на плевенските позиции в последните два дни на месец август. На 31 август вечерта обаче равносметката от боя съвсем не беше окуражителна. Превзет беше само редутът при Гривица. Основните позиции на Осман паша се запазваха почти навсякъде. В жестоката схватка бяха загинали тринадесет хиляди руски и три хиляди румънски войници. Турските загуби не надвишаваха три хиляди души.

На 1 септември в кабинета на Александър II се състоя голям военен съвет. Тягостното впечатление от огромните човешки загуби потискаше всички. Главнокомандуващият Николай Николаевич предложи дори да се изтеглят войските от плевенските редути и да се водят боеве по протежение на Дунава. Изтъкваха се доводи. Правеха се аналогии.

Постепенно обаче здравият разум в съвета надделя. За всекиго стана ясно, че Плевен беше не просто сложна тактическа задача, а решаване на цялата война, и оттам на международното влияние на Русия за десетилетия напред. Обстоятелствата бяха превърнали крепостта в решителен коз от политическата стратегия на Европа.

Именно поради това късно вечерта съветът реши да се премине към пълно обкръжаване на Плевен с последваща трайна обсада и подготовката на окончателен удар.

За целта в Дунавската армия бяха изпратени нови 120 000 войници. По такъв начин в началото на ноември руските войски в Северна България надхвърляха 380 000 души. Планът на обсадата изготви сам Тотлебен. Създаден бе и нов Западен отред под командуването на неуморния Йосиф Владимирович Гурко. Именно този отред завоюва едно след друго укрепленията западно от града, сключи здраво обръча на обсадата и проникна чак до Етрополе и Орхане, подготвяйки бъдещия си победоносен преход през Балкана.

Оказал упорита съпротива, но лишен от всякакви възможности, изчерпал до край резервите си, Осман паша капитулира с цялата си армия при опит за спасителен пробив на югозапад.

Това сложи край на мъчителния застой във войната и на всички опити и надежди за политическо вмешателство в хода й.

Новината се понесе на юг задно с първите снежни вихрушки. И премина през смълчаната все още поробена земя като настъпването на дългоочакван радостен празник.

Две седмици след заминаването си Рабухин се върна от Карлово. Беше успял да осъществи срещата си е човека от руското командуване. На връщане в Пловдив той се бе срещнал и с Илич.

— По всичко изглежда, че след падането на Плевен — говореше той — турците ще изоставят линията Русе-Шумен и ще съсредоточат всички сили, за да попречат преминаването на Балкана.

— Мислите ли, че русите ще преминат Балкана сега, през зимата? — попита Грозев.

Рабухин помълча малко, после каза:

— Твърде вероятно е…

Той седна на миндера и като вадеше внимателно някакви книжа от хастара на дрехата си, продължи:

— Първо, нашето командуване прегрупира бързо войските си. Това не говори за зимен покой. — Той сложи книжата под възглавницата на миндера и погледна Грозев в очите. — Второ, онова, за което бях повикан в Карлово, говори много. Полковник Артомонов лично е заинтересован от плановете за отбраната на Тракия и специално на Пловдив. Турците са решили, дори и да успеем в преминаването на Балкана, да организират твърда отбрана на Пловдив, Одрин и Цариград. По този начин те целят да ни принудят към преговори за примирие.

— А мислите ли — стана възбудено Грозев, — че веднъж минали Балкана, русите ще приемат преговори за примирие?

— Ако турците организират нови отбранителни пояси и това заплашва с още по-голямо удължаване на войната, допущам тази възможност… Именно във връзка с това в генералния щаб в Истанбул е приготвен подробен план за румелийски отбранителен фронт.

— И все пак — каза Грозев — струва ми се, че веднъж преминали в Южна България, русите не биха се съгласили на примирие…

Рабухин се усмихна.

— Вие не познавате добре законите на войната — каза той, като поклати глава. — Не забравяйте, че ние сме на хиляди версти от Русия и това играе огромна роля във всяко отношение.

— А смятате ли, че турците могат да организират стабилна отбрана в Тракия?

— Може би, ако успеят да прехвърлят войските си от североизточния фронт и получат нови подкрепления от Азия. Такива са вероятно и дислокациите по плана на румелийската отбрана.

Той замълча и после произнесе бавно:

— Важното е сега как можем да се доберем до този план…

Грозев обърна глава към него.

— Може би ще ни помогне Илич — каза той и погледна въпросително Рабухин.

— Говорих подробно с него — отвърна руснакът. — В официалните документи и в дипломатическата поща не е споменавано нищо за такъв план. Засега полковник Артомонов разполага с оскъдни сведения. Два екземпляра от плана са изпратени в Пловдив от главното командуване в края на октомври, за да се съобразят с всички подготвителни работи. Един екземпляр от този план се съхранява в секретната архива на мютесарифството от Айдер бег, а другият е взет срещу подпис от представителя на командуването в Пловдив Амурат бей и отнесен от него в дома му. Последното сведение имам от Илич, който е научил това съвсем случайно.

— Как? — погледна го Грозев.

— От един разговор на Амурат бей с Аделбург, станал в канцеларията на консулството.

— Но тогава консулът знае съдържанието на плана.

Рабухин се усмихна и поклати отрицателно глава.

— Просто Амурат е говорил за опасността от пожари на държавни сгради и тогава изтъкнал, че от най-секретните документи пази един екземпляр при себе си в къщи.

Грозев остана известно време замислен.

— И смятате, че този план е подробен и обхваща цялостната отбрана на юг от Стара планина? — каза накрая той.

— Без съмнение — кимна Рабухин — това е план, за който има сведения, че е готвен месеци наред под специално ръководство на началника на артилерията Рашид паша и началника на инженерния корпус Мехмед паша. Или ако трябва да ви ги представя под истинските им имена — това са пруският генерал на турска служба Щрекер и генерал Блюм.

— И сте сигурен, че екземпляр от плана се намира в дома на Амурат бей?

— Да — отвърна Рабухин, — защото е казано съвсем непринудено, в обикновен разговор. А такива разговори са най-добрите източници за секретни сведения.

Рабухин помълча малко, после продължи:

— Поисках от Илич да узнае подробности за дома, в който живее Амурат, но той ми каза, че беят квартирувал в някакво самостоятелно крило, винаги много добре охранявано. Чрез внезапно нападение, дори и от по-значителна група подготвени хора, е почти невъзможно проникването в къщата. А и такова нападение в случая е неуместно.

Грозев стоеше облегнат на прозореца, гледаше Рабухин и мълчеше.

— Анатолий Александрович — каза бавно той, — аз ще се опитам да разбера нещо по-подробно.

— Откъде? — погледна го Рабухин.

— От много сигурен източник — каза все тъй замислено Грозев. — Смятам, че утре вечер ще знаем поне какви са възможностите.

Рабухин сложи ръце в джобовете на сакото си, мина надлъж по стаята и после, като спря, каза:

— Ако успеем да се доберем до плана, от военно гледище това ще бъде най-големият ни успех тук…

После двамата заговориха отново за падането на Плевен, за вероятността от зимна офанзива през Балкана, за възможните места, през които биха могли да проникнат войските в Тракийската равнина, за това в какъв срок в зависимост от успешните операции войната ще приключи. Беше се стъмнило съвсем и двамата продължаваха да говорят в мрака, възбудено, дълго, така както отдавна, не бяха беседвали.

След арестуването на Павел Данов и Дончев, след убийството на Джумалията и разкриването на оръжието в склада на Тахтакале Грозев беше преживял най-мрачните и отчаяни дни на усамотението си.

Падането на Плевен като искра събуди наново надеждите и силата на душата му. Затова сега и двамата не можеха да заспят, обхванати от радостна възбуда, от предчувствия за близки съдбоносни дни.

Към полунощ Рабухин си легна и продължаваше да говори, като пушеше. Грозев се разхождаше из стаята и от време на време Рабухин виждаше тъмния му силует в рамката на прозореца, загледан в далечните светлини на града.