К. В. Керам
Богове, гробници и учени (40) (Роман за археологията)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Götter, Gräber und Gelehrte. Roman der Archäologie, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2018)
Корекция
varnam (2018)
Форматиране
in82qh (2019)

Издание:

Автор: К. В. Керам

Заглавие: Богове, гробници и учени

Преводач: Христо Ковачевски

Издание: второ

Издател: Български художник

Град на издателя: София

Година на издаване: 1978

Тип: научнопопулярен текст

Националност: немска

Печатница: П.К. „Г. Димитров“ — базисно предприятие — София

Излязла от печат: 17.III.1978

Редактор: Никола Георгиев

Художествен редактор: Тома Томов

Технически редактор: Борис Карапетров

Научен редактор: проф. Велизар Велков

Художник: Кънчо Кънев

Коректор: Рада Баларева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8931

История

  1. — Добавяне

Хронологически таблици

I. Източно Средиземноморие

Държави на минойци и гърци

(Този преглед е съставен въз основа на кратката таблица на д-р Лудвиг Райнхарт, поместена в „Urgeschichte der Welt“ („Праистория на света“), която ние само незначително допълнихме. За разлика от останалите хронологически таблици в книгата тази дава само най-общи данни, но те са напълно достатъчни, тъй като читателят може да намери и в най-малката енциклопедия подробности и точна хронология на гръцката история.)

2400 — 2000 пр.‍н.‍е.‍ Ранноминойски период
2000 — 12600 Средноминойски период
1600 — 1400 Късноминойски (ранномикенски) период
1400 — 1200 Микенски период
1200 — 1000 Време на дорийското преселение
1000 — 800 Гръцка древност
800 — 600 Епоха на колонизацията

(Както и по-нататък, всички цифри означават дати преди новата ера.) Гръцката древност от 1000 до 750 г.‍ се характеризира с разцвет на царската власт, която към края на периода обаче трябва да води борба с аристокрацията (виж Омир). През периода на гръцката колонизация от 750 до 650 г.‍ аристокрацията удържа почти навсякъде победа, но не може да устои на тиранията, която пък отстъпва място на демокрацията.

около 800 В йонийска Мала Азия живее Омир. По всяка вероятност той е автор на „Илиада“, но е съмнително дали той е написал „Одисея“.

 

От първата Олимпиада до началото на Гръко-персийските войни (776 — 500)
776 Начало на олимпийските игри, които се провеждали всеки четири години. Начало на гръцкото летоброене според олимпиадите, продължило до тяхното прекратяване през 394 г.‍ от н.е.
750 — 650 Разцвет на гръцката колонизация, която изхожда от най-големите търговски центрове около Егейско море.
около 750 В Беотия живее поетът Хезиод, син на преселник от еолийския крайбрежен град Кима в Мала Азия (северно от Фокея); Хезиод не е беотиец.
от 740 Разширяване на спартанската хегемония в Пелопонес (месенски войни).
от 650 Начало на развитието на гръцкия храм. Най-употребявани материали са дървото и мекият варовик (порос). Храмовите архитектурни форми се намират още в еволюция. Начало на релефната и свободната скулптура (ксоани — изрязани от дърво и пъстро оцветени статуи на божества). Разцвет на извънатическата керамична промишленост.
около 650 Калин от Ефес, Архилох от Парос и Симонид от Аморгос.
около 640 Поетът Тиртей работи в Спарта.
около 620 Законодателство на Дракон в Атина.
640 — 555 Стезихор от Химера в Сицилия.
около 600 Най-стари метопи в Селинунт, Сицилия. Разцвет на йонийското изкуство на остров Хиос (Ахермос).
594 Конституция на Солон в Атина. Тирания в Елада и в малоазийскитеколонии.
590 Периандър в Коринт.
около 585 Талес от Милет, един от „седемте гръцки мъдреци“.
около 580 Архаична скулптура от варовик (порос) в Атина под влиянието на йонийски художници. Производство на чернофигурни атически вази.
560 — 510 Пизистрат и неговите синове в Атина. Поликрат от Самос.
около 510 Начало на мраморната скулптура в Атина под влиянието на привлечените от Пизистрат йонийски скулптори от Хиос, Наксос и Самос, които са работели и преди това в мрамор по родните си места. В Коринт — Теогнид от Мегара и Арион от Лесбос, а в Кротон — Анакреон от Теос, Ибик от Регион и Питагор от Самос. Елеатска школа (Ксенофан от Колофон, Парменид и Зенон от Елея).
540 — 480 Първи разцвет на атинското изкуство под покровителството на Пизистрат и на неговите синове. Поява на червенофигурната керамика.
около 520 Първите мраморни храмови строежи на атинския акропол.
510 Изгонване на Пизистратидите от Атина и окончателно премахване на тиранията в този град.
509 Законодателство на Клистен в Атина.
около 500 Разцвет на пелопонеската бронзова скулптура, Хераклит от Ефес в Хекатей от Милет.

 

От началото на Гръко-персийските войни до края на Пелопонеската война (500 — 404)
500 — 494 Несполучливо въстание на йонийските градове в Мала Азия за отхвърляне на персийското владичество. Отмъщение на персите за помощта, оказана от Атина.
493 — 490 Първи поход на персите срещу Гърция. Изоставената от Спарта Атина устоява почти сама на първия силен удар на персите, водени от зетя на Дарий I — Мардоний. Победа на атиняните под водачеството на Милтиад при Маратон (490 г.‍).
480 Поход на двадесет и пет годишния Ксеркс срещу Гърция. Победи на гърците при Термопилите и Саламин.
479 Нови победи над персите, първо при Платея, където пада Мардоний, а след това при Микале (недалеч от Самос) под водачеството на Спарта. Изграждат се наново Партенонът на атинския акропол и храмът на Зевс в Олимпия.
556 — 468 Симонид от Кеос и Бакхилид от Кеос.
525 — 456 Есхил, Софокъл (496 — 406) и Еврипид (480 — 406) в Атина.
522 — 422 Пиндар от Тива, Епихарм от Сиракуза и Емпедокъл от Агригент.
500 — 450 Тирания в Сицилия (през 467 г.‍ умира Хиерон I от Сиракуза).
477 — 425 Атина застава начело на атинския морски съюз.
485 — 425 Херодот от Халикарнас. Философска школа на атомистите (Левкип от Милет и Демокрит от Абдера). Анаксагор от Клазомене в Атина.
от 450 Школа на софистите (Протагор от Абдера, Горгий от Леонтина, Продик от Кеос и Хипий от Елида).
495 — 431 Скулпторът Фидий, син на Хармид, в Атина.
449 Умира атинският пълководец Кимон, син на Милтиад, край Китион на о-в Кипър.
444 — 429 Разцвет на Атина при Перикъл.
около 430 Школа на Фидий.
470 — 404 Скулптурно творчество на Поликлет Стария от Сикион в Аргос.
415 Походът на атиняните в Сицилия, предприет по инициатива на Алкивиад, завършва с катастрофа за Атина. С края на Пелопонеската война идва и краят на атинската хегемония.

 

От края на Атинската хегемония до битката при Херонея (404 — 338)
около 410 Упадък на атинската керамична промишленост.
след 400 Развитие на Коринтския архитектурен стил. Разцвет на монетосеченето в Сицилия.
400 — 350 Творчество на Скопас от Парос.
380 — 340 Поликлет Младия, скулптор и архитект.
около 370 Първи творби на Праксител.
371 — 362 Хегемония на тиванци след блестящата победа при Левктра.
359 — 336 Цар Филип Македонски; край на гръцките градове-държави. През 338 г.‍ демокрациите, които искат да се освободят от игото на Филип, претърпяват поражение при Херонея.

 

Гърция под чуждо владичество (от 338 г.‍)
334 Александър Македонски се опитва да създаде световна империя. Победи при Граник, при Иса (333 г.‍) и при Гавгамела (331 г.‍).
323 Смъртта на Александър Македонски.
322 Край на „ламийската война“, победа на македонците.
311 Край на борбите между диадохите.
след 300 Разпространение на гръцката култура в Източното Средиземноморие под формата на елинизма, под чието влияние попадат и римляните.
II. Земите край Нил

Египет

(Списъкът на владетелите в тази хронологическа таблица се придържа в основни черти към изследванията на американския египтолог Брестед, а делението на „царства“ и датировката изхождат от данните на немския историк Георг Щайндорф. В някои случаи, особено в ранния период, са възможни отклонения до сто години. Относно началната дата вж. забележката на стр. 540.)

СТАРО ЦАРСТВО (2900 до 2770 пр.‍н.‍е.‍)
I династия Менес (Мина); Атотис; Кенкенес; Усафис (Ведиму); Миебис (Анез-джеб); Семерхет (Семемпсес); Биенехес (Кай-а)
II династия Хетепсехемуи; Небре; Нетериму (Бинотрис); Сехем-джеб (Тлас); Пержибсен; Сенди (Сетени); Хасехем; Хасехемуи
III династия Джосер; Хабя; Санехт; Нофериркара; Хуни (редът, в който следват тези фараони, не е установен със сигурност)
IV династия Снофру; Хеопс (Хуфу); Дедефре; Хефрен (Лафра); Микерин (Менкаура); Шепсескеф
V династия Весеркеф;Сахура; Нофериркара; Шепсескера; Нефрера; Неусера; Менкаухор; Зедкера; Унас
VI династия Тети; Весеркера; Пепи I (Фиопс I); Мернера I; Пепи II (Фиопс II); Мернера II; Нетерикера (Нитокрида)
Първи преходен период (2270 до 2100 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
VII и VIII династия Около двадесет малко известни фараони
IX и X династия Около дванадесет фараони, от които двама на име Нофериркара и трима на име Хети
СРЕДНО ЦАРСТВО (2100 до около 1700 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
XI династия Около дванадесет фараони, между които Ментухотеп, който се смята за основоположник на Средното царство
XII династия Аменемхет I (2000 — 1970 г.‍ пр.‍н.‍е.‍); Сезострис I (1980 — 1935 г.‍ пр.‍н.‍е.‍); Аменемхет II (1938 — 1903 г.‍ пр.‍н.‍е.‍); Сезострис II (1906 — 1887 г.‍ пр.‍н.‍е.‍); Сезострис III (1887 — 1849 г.‍ пр.‍н.‍е.‍); Аменемхет III (1849 — 1801 г.‍ пр.‍н.‍е.‍); Аменемхет IV (1801 — 1792 г.‍ пр.‍н.‍е.‍); Себекнефрура (1792 — 1788 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
XIII династия (от 1788 до ? г.‍ пр.‍н.‍е.‍) Голям брой фараони, между които няколко с имената Аменемхет, Сезострис. Себксхотеп, Ноферхотеп и Ментухотеп.
Втори преходен период (около 1700 до 1555 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
XIV династия Около тридесет почти неизвестни фараони
XV и XVI династия (владичество на Хиксосите) Около тридесет и пет малко известни фараони
XVII династия (? до 1555 г.‍ пр.‍н.‍е.‍) Повече от тридесет фараони.
НОВО ЦАРСТВО (1555 до 1090 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
XVIII династия (около 1555 до 1335 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Амазис (Яхмос) около 1580 — 1558 г.‍ пр.‍н.‍е.‍ (според Бреотед този владетел се числи към XVII династия; на това се дължи и застъпването в датите)
Аменхотеп I (Аменофис I); Тутмос I; Тутмос II (около 1557 — 1505 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Хатшепсут; Тутмос III (около 1504 — 1450 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Аменхотеп II (Аменофис II); Тутмос IV (около 1450 — 1405 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Аменхотеп III (Аменофис III) (около 1405 — 1370 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Аменхотеп IV (Ехнатон) (около 1370 — 1352 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Сакера; Тутанкамон; Еже (около 1370 — 1335 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
XIX династия (около 1335 до 1025 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Хоремхеб (около 1335 — 1310 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Иоремхеб (около 1335 — 1310 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Рамзес I (около 1309 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Сети I (Сетос I) (около 1308 — 1298 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Рамзес II (1298 — 1232 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Менефта; Аменмезес; Сипта; Сети II (Сетос II) около 1232 — 1205 г.‍ пр.‍н.‍е.‍
XX династия (около 1200 до 1090 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Нахсет (около 1200 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Рамзес III (около 1200 — 1168 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Рамзес IV до Рамзес XI (около 1168 — 1090 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Трети преходен период (1090 до 712 г.‍ пр.‍н.‍е.‍) — тук отделните дати са все още спорни
XXI династия (около 1090 до 945 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Смендес; Хрихор (1090 — 1085 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Псусенес (1085 — 1067 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Пайнозем (1067 — 1026 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Аменемпет (1026 — 976 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Сиамон (976 — 958 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Псусенес II (958 — 945 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
XXII династия (около 945 до 745 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Шешонк I (945 — 624 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Осоркон I (924 — 895 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Такелот I (Такелотис I) (895 — 874 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Шешонк II; Осоркон II (874 — 853 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Такелот II (Такелотис II) (853 — 834 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Шешонк III (834 — 784 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Пему (784 — 782 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Шешонк IV (782 — 745 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
XXIII династия (около 745 до 718 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Петобастис (745 — 721 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Осоркон III; Такелот III (Такелотис III) (721 — 718 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
XXIV династия (718 до 712 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Бокхорис (около 718 — 712 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Късна епоха (712 до 525 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
XXV династия (712 до 670 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Шабака (712 — 700 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Шабатака (700 — 688 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Тахарка (688 — 670 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
АСИРИЙСКО ВЛАДИЧЕСТВО (670 до 663 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
XXVI династия (663 до 525 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Псамтик I (Псаметих I) (663 — 609 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Нехо (609 — 593 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Псамтик II (Псаметих II) (593 — 588 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Априес (Хофра) (588 — 569 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Амазис (Яхмос) (569 — 525 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
Псамтик III (Псаметих III) (525 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
ПЕРСИЙСКО ВЛАДИЧЕСТВО (525 до 332 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
ГРЪКО-РИМСКО ВЛАДИЧЕСТВО (332 пр.‍н.‍е.‍ до 638 г.‍ от н.е.)
III. Месопотамия

Държавите на шумери, вавилонци и асирийци

 

(Хронологическата таблица от предпотопните царе до III династия на Киш е съставена въз основа на проучванията на сър Лионард Уули; по-нататък списъкът се придържа към хронологията и общите данни на професор Ернст Ф.‍ Вайднер. За най-новите, още необработени резултати от изследванията вж. Schmidtke, Friedrih. Der Aufbau der babylonischen Chronologie, Münster, 1952.)

 

Царе преди потопа
Име Град Посочено като време на царуване
1. А-лу-лим НУНки 28 800 години
2. А-ла(л)-гар НУНки 36 000 години
3. Ен-ме-ен-лу-ан-па Бад-табира 43 200 години
4. Ен-ме-ен-гал-ан-на Бад-табира 28 800 години
5. Думузи „Пастирят“ Бад-табира 36 000 години
6. Ен-сиб-зи-ан-на Ларак 28 800 години
7. Ен-ме-ен-дур-ан-на Сипар 21 000 години
8. (?) ду-ду Шурупак 18 600 години
(8 царе, 5 града, 241 200 години)

За митически се смятат засега не само царете преди потопа, но и владетелите след потопа до I династия на Ур. Най-старият датиран царски надпис, намерен от Л.‍ Уули, принадлежи на Аанипада, сина на Месанипада — около 3000 г.‍ пр.н.ера. (За обяснение на невероятно дългото царуване на тези владетели вж. главата „Хилядолетните царе и потопът“, стр. 323.)

 

Царе след потопа
I династия на КИШ
1. ГА-УР 1200 години
2. ГУЛ-ла-НИДАБА-ан-на 960 години
3. (?)
4. (?)
5. Ба-…
6. (?)
7. Га-ли-бу-ум 360 години
8. Ка-лу-му-му 840 години
9. Ка-га-ги-иб 900 години
10. А-таб 600 години
11. А-таб-ба 840 години
12. Ар-ни-ум 720 години
13. Етана „Пастирят“ 1500 години
14. Ба-ли-их 400 години
15. Ен-ме-нун-на 660 години
16. Ме-лам-Киш 900 години
17. Бар-рак-нун-на 1200 години
18. Мес-за (?) 140 години
19. Ти-из-гар 306 години
20. Ил-ку-у 900 години
21. Ил-та-са-ду-ум 1200 години
22. Ен-ме-ен-бара-ги-си 900 години
23. Аг-га 625 години
(23 царе, 24 510 години, 3 месеца 3½ дни)
I династия на EPEX
1. Мес-ки-аг-га-ше-ир (син на бога на слънцето) 325 години
2. Ен-ме-кар 420 години
3. (Богът) Лугулбанда „Пастирят“ 1200 години
4. (Богът) Думузи „Рибарят“ 100 години
5. Гилгамеш, владетел на Кулаб 126 години
6. Ур-Нунгал 30 години
7. Утул-калама 15 години
8. Лабашер 9 години
9. Еннуннаданна 8 години
10. … -хе-де 36 години
11. Ме-лам-ан-на 6 години
12. Лугал-ки-ага 36 години
(12 царе, 2310 години)
I династия на УР (около 3100 до 2930 г.‍ пр.‍н.‍е.‍)
1. Месанипада (син на Аанипада) 80 години
2. Мескиаг-Нанар 36 години
3. Елулу 25 години
4. Балулу 36 години
(4 царе, би трябвало да бъдат 5, 177 години)
II династия на КИШ
1 (?) 201 години
2. Дадасиг (?)
3. Мамагалла 360 години
4. Каалбу-… 195 години
5. КУ-Е 300 години
6. …нунна 180 години
7. Ибини-… 290 години
8. Лугалму 360 години
(8 царе, 3195 години)
Династия на ХАМАСИ
1.Хаданиш 360 години
(1 цар, 360 години)
II династия на ЕРЕХ
1. Енукдуана 60 години
(общо династията царувала 120 години, царството просъществувало 480 години)
II династия на УР
(4 царе, 108 години)
Династия на АДАБ
1. Лугаланимуунду 90 години
(1 цар, 90 години)
Династия на МАРИ
1. Анпу 30 години
2. …-зи (?)
3. …-лугал 30 години
4. …-лугалгал 20 години
5. …-биим 30 години
6. … 9 години
(6 царе, 136 години)
III династия на КИШ
1. КУ-БАУ, търговка на вино 100 години

Дотук посочените династии са управлявали отчасти едновременно, но засега не можем да ги синхронизираме. Това синхронизиране е вече възможно при следващите династии. Ние обаче ще се откажем от сложната таблична форма, за да възприемем едно по-описателно изложение, в което ще дадем и исторически данни. (До около 2225 г.‍ пр.‍н.‍е.‍ културата на Двуречието се развива предимно в района на делтата на Тигър и Ефрат и носи ясно изразен шумерско-вавилонски облик.)

 

 

Вавилония

 

Около 2800 Ур-Нанше, цар-жрец на Лагаш. Многобройни строителни надписи и релефи с изображения на царя и на неговото семейство.
Около 2750 Еанаду от Лагаш, внук на Ура-Нанше. Той завладява обширни области от Вавилония и от съседните страни.
Около 2700 Ентемена от Лагаш, племенник на Еанаду. Нови войни с Вавилония и Елам, повечето от които успешни. Ценни художествени паметници (сребърната ваза на Ентемена).
Около 2670 Урукагина, цар на Лагаш. Опит за значителни социални реформи без траен успех. Свален от трона от Лугалзагиси.
Около 2650 Лугалзагиси, единствен владетел от III династия на Урук. Основател на първата по-голяма държава в Южна Вавилония. Поход до Средиземно море. Свален от Саргон I.
2637 — 2457 Династия на Акад (11 царе). Във Вавилония надделява семитското влияние. Основоположник на династията е
2637 — 2582 Саргон I. Той завладява цяла Вавилония, Асирия и Елам и прониква до Сирия, Палестина и Мала Азия. (Първите чисто семитски надписи.)
2581 — 2573 Римуш
2672 — 2558 Маништусу, синове на Саргон I, предприемат многобройни военни похода за запазване на държавата.
2557 — 2520 Нарамсин разширява завоеванията на Саргон, (Стела в чест на победата при Суза.)
2519 — 2496 Шаркалишари, син на Нарамсин. Упадък и след това бързо разпадане на царството.
2456 — 2427 IV династия на Урук (5 царе).
2426 — 2302 Гутийска династия. Вавилония попада под чуждо господство.
Около 2420 Гудеа, цар-жрец на Лагаш. Многобройни архитектурни и художествени паметници във вече подчертано самобитен стил.
2301 — 2295 Утухегал, единствен владетел от V династия на Урук. Освобождава Вавилония от гутеите.
2294 — 2187 III династия на Ур. Последна успешна съпротива на шумерска Южна Вавилония срещу семитската Северна Вавилония. Търговски връзки чак с Мала Азия. Многобройни култови строежи; силно развит култ към владетеля. Петимата владетели от династията са Ур-Наму, Шулги, Амарсин, Шусин, Ибисин.

Оттук-нататък на север, в Асирия, започва самостоятелно историческо развитие, поради което разделяме нашата таблица на две части: вавилонска и асирийска. (За културните взаимоотношения между Вавилония и Асирия вж. стр. 330.)

 

 

Вавилония Асирия
2212 — 2187: Ибисин. Отведен в плен в Елам. Вавилония се разпада на две държави под хегемонията на градовете Исин и Ларса. Около 2225: Зарику от Ашур, наместник на Амарсин. Най-старият запазен надпис на асирийски владетел.
2186 — 1961: Първа династия на Исин. От нейните петнадесет владетели най-забележителна съдба е имал Елилбани, който от градинар станал цар. 2056 — 2040: Илушума от Ашур. Той завладява Южна Вавилония и земите отвъд Тигър.
2186 — 1901: Династия на Ларса, 16 царе. Най-значителният владетел на династията е: 2039 — 2019: Иришу I, син на Илушума. Многобройни строежи в столицата Ашур. Иришу I не може да запази завоеванията на своя баща.
1985 — 1925: Римсин. Той покорява цяла Вавилония с изключение на Вавилон и областта около него, Асирия и пограничните райони на Елам. В решителната битка с Вавилон бива победен от Хамурапи и свален от трона.
2057 — 1758: Династия на Амуру (Аморейска династия), 11 царе. Хегемонията в Двуречието преминава окончателтелно към Северна Вавилония със столица Вавилон. Най-значителен владетел е
1955 — 1913: Хамурапи[1]. Благодарение на победата над Римсин той обединява цяла Вавилония под своя скиптър. Най-голям разцвет на културата. (Кодекс на Хамурапи.)
1912 — 1875: Самсуилуна, син на Хамурапи. Начало на упадък. „Приморието“ около Персийския залив си извоюва независимост. 1892 — 1860: Самси-Адад I. Той владее цяла Месопотамия и предприема военен поход към Средиземно море.
1758: Хетите превземат Вавилон и свалят от престола Шамшудитана, последния владетел от Аморейската династия.
1904 — 1536: I Приморска династия, 12 царе.
1746: Каситите завладяват Вавилония.
1746 — 1171: Каситска династия, 36 царе. (Културен упадък на Вавилония.)
1530 — 1510: Уламбуриаш. След свалянето на Еагамил, последния владетел на I Приморска династия, той покорява Приморието и отново обединява цяла Вавилония.
1389 — 1370: Кадашман-Енлил I и 1380 — 1340: Ашурубалит I от Ашур побеждава митанийците и завладява по-голямата част от Месопотамия. Помага на своя правнук Куригалзу III да се възкачи на вавилонския престол. Кореспонденция с Аменхотеп IV.
1369 — 1345: Бурнабуриаш II водят кореспонденция с фараоните Аменхотеп III и Аменхотеп IV. (Писма от Тел ел-Амарна.)
1344 — 1320: Куригалзу III, правнук на асирийския цар Ашурубалит. 1340 — 1326: Елилнарари. Нанася тежко поражение на Куригалзу III.
1319 — 1294: Навимаруташ. 1325 — 1311: Арикденилу. Воюва срещу планинските племена в Северна Асирия и срещу бедуините в сирийската пустиня.
1310 — 1281: Ададнарари I. Цяла Месопотамия се намира под властта на асирийския цар. Назимаруташ претърпява поражение; двамата владетели сключват договор. Многобройни строежи на Ададнарари в столицата Ашур.
1293 — 1277: Кадашман-Тургу. Съюз и кореспонденция с хетския цар Хатушил III. 1280 — 1261: Салманасар I води борба за хегемонията над Месопотамия и удържа победа. Строителство в Ашур, полагат се основите на новата столица Калах.
1249 — 1242: Кащилиаш IV. Той бива победен и отведен в плен от Тукулти-Нинурта I. 1260 — 1232: Тукулти-Нинурта I побеждава вавилонския цар Кащилиаш IV. При потушаване на едно въстание разрушава Вавилон и отнася статуята на Мардук. Основава новата столица Кар-Тукулти-Нинурта. Убит от своя син и наследник.
1241 — 1240: Енлилнадиншум.
1240 — 1239: Кадашманхарбе II.
1239: Тукулти-Нинурта I превзема и разрушава Вавилон.
1238 — 1233: Ададшумидин.
1232 — 1203: Ададшумнасир. Вавилония отново получава надмощие над Асирия. Царят загива в двубой с Елилкудурушур. 1231 — 1214: Ашурнадинапал. Бързо разпадане на основаната от Тукулти-Нинурта I държава.
1213 — 1208: Ашурнирари III управлява под върховната власт на вавилонския цар Ададшумнасир.
1207 — 1203: Енлилкудурушур. Войни с Вавилония. Загива в двубой с Ададшумнасир.
1202 — 1188: Мелишипак II. 1202 — 1176: Нинурта-Апалекур I. Основоположник на нова династия.
1187 — 1175: Меродахбаладан I.
1174: Забабашумидин. 1175 — 1141: Ашурдан I.
1173 — 1171: Елилнадинах. Последен владетел от каситската династия. 1140 — 1138: Нинурта-Тукулти-Ашур. Този узурпатор се намира под влиянието на вавилонския цар Навуходоносор I. Връща заграбената от Тукулти Нинурта I статуя на Мардук.
1170 — 1039: Втора династия на Исин: 11 царе. Най-значителният владетел е
1146 — 1123: Навуходоносор I. Победоносни войни срещу Елам и планинските племена в Загър. Отначало Асирия попада под вавилонска власт, по-късно започва освободителна борба под водачеството на Ашуррешиши 1, който побеждава Навуходоносор. 1137 — 1128: Мутакил-Нушку. Отново идва на власт родът на Нинурта-Апалекур I. Асирия все още се намира под вавилонско господство.
1127 — 1116: Ашуррешиши I. Воюва срещу планинските племена и бедуините. Побеждава и Навуходоносор I и освобождава Асирия.
1116 — 1101: Мардук-Надинах. Война с променлив успех срещу Асирия. Накрая Мардук-Надинах претърпява съкрушително поражение от Тиглатпаласар I и пада убит в боя. 1115 — 1093: Тиглатпаласар I. Асирия е отново велика сила. Настъпление до Сирия и поход по финикийското крайбрежие до Арвад. Поход в пустинята до Палмира. Войни с променлив успех срещу Вавилония. Накрая Тиглатпаласар побеждава Мардук-Надинах и превзема Вавилония.
1092 — 1083: Нинурта-Апалекур II.
1082 — 1062: Ашурбелкала, син на Тиглатпаласар I. Вавилония си възвръща независимостта. Съюз със съвременните му вавилонски владетели.
1061 — 1056: Ериба-Адад II.
1055 — 1050: Самси Адад IV, син на Тиглатпаласар I.
1049 — 1031: Ашурнасирпал I.
1038 — 1047: II Приморска династия, 3 царе. 1030 — 1019: Салманасар II.
1018 — 1013: Ашурнирари IV.
1016 — 996: Династия на Басу, 3 царе. 1012 — 967: Ашураби II и Ашуррешиши II
996 — 991: Владетел от Елам. 966 — 934: Тиглатпаласар II.
990 — 732: Така наречената династия „Н“, 22 царе. 933 — 912: Ашурдан II. За всички тези владетели се знае много малко.
941 — 901: Шамашмудамик. Той бива победен от Ададнирари II. 911 — 891: Ададнирари II. Многобройни походи. Побеждава вавилонските царе Шамашмудамик и Набушумукин I, които трябва да отстъпят големи части от своята държава на Асирия. Съюз с Набушумукин I.
900 — 886: Набушумукин I. Победен от Ададнирари II. Съюз с него.
890 — 885: Тукулти-Нинурта II. Поход през пограничните области на Месопотамия. Войни с Армения.
885 — 852: Набуапалидин. Изгражда наново храма на Шамаш в Сипар.
884 — 859: Ашурнасирпал II. Воюва с арамейските държави и Армения. Поход в Сирия и Финикия. Премества столицата в Калах.
858 — 824: Салманасар III. Разширява завоеванията на своя предшественик. Многобройни походи до Сирия и Финикия.
853: Битка при Каркара срещу Биридри от Дамаск, Ахаб от Израел и десет съюзени с тях владетели без решителен успех.
851 — 828: Мардук-Закиршум I. Води борба със своя брат Мардук-Белусати. Повиканият на помощ Салманасар III прогонва Мардук-Белусати, превзема Вавилон и останалите големи градове на Вавилония, като си запазва върховната власт над Вавилония.
851 — 850: Поход на Салманасар III срещу Вавилония, която попада под върховната му власт.
848 — 838: Нови войни — срещу Дамаск, Израел и техните съюзници.
827 — 815: Мардук-Балатсуикби. Безуспешни опити за освобождаване от асирийското владичество. 823 — 811: Самси-Адад V. Походи в Армения и Вавилония.
814 — 803: Междуцарствие с няколко владетели, които държат властта само за кратко време и са зависими от Асирия. 810 — 806: Семирамида. Управлява четири години на мястото на своя непълнолетен син Ададнирари III.
802 — 763: Ериба-Мардук. Тежки борби с арамейците. 805 — 782: Ададнирари III. Голямо засилване на мощта на Асирия. Покорени са Сирия (с Дамаск) и Финикия. Вавилония отново попада напълно под асирийска власт.
781 — 722: Салманасар IV. Политически обрат. Армения си възвръща независимостта.
762 — 748: Набушумишкун. 771 — 754: Ашурдан III. По-нататъшен упадък на асирийската мощ. Походи в Сирия. Многобройни въстания в Асирия.
753 — 746: Ашурнирари V. Малобройни военни походи. Договор с Матиилу от Агуси.
747 — 734: Набунасир. С неговото име започва канонът на Птолемей и Вавилонската хроника. Политическото положение във Вавилония е крайно объркано. 745 — 727: Тиглатпаласар III. Нов възход на Асирия. Покорени са Сирия, Финикия и Палестина. Арабски племена признават върховната власт на асирийците. Вавилония се включва в границите на асирийската държава.
738: Тиглатпаласар е във Финикия и Северен Израел. Менахем от Самария плаща данък.
733 — 732: Набунадинзер. 734. Северен Израел става асирийска провинция.
731: Набушумукин II.
731 — 729: Укинзер, халдейски владетел. 732: Завладеният от Тиглатпаласар Дамаск става асирийска провинция.
728 — 727: Тиглатпаласар III става цар на Вавилония под името Фул. 729: Вавилония става асирийска провинция.
726 — 722: Салманасар V под името Улулаи става цар на Вавилония. 726 — 722: Салманасар V. Войни срещу Израел и Тир.
721 — 710: Меродахбаладан II. С помощта на Елам той води борба срещу Асирия. 721 — 705: Саргон II, основоположник на нова династия. Многобройни войни, повечето успешни, във всички краища на Предна Азия. Саргон II си изгражда недалеч от Ниневия собствена резиденция — Дур-Шарукин.
721: Покоряване на Самария и отвеждане в плен на десет племена.
710: Меродахбаладан бива свален от престола и прогонен от Саргон. 710: Ново покоряване на Вавилония.
709 — 705: Саргон II, цар на Вавилония.
704 — 703: Синахериб, цар на Вавилония. 704 — 681: Синахериб. Войни срещу Финикия, Палестина и Вавилония. Ниневия става столица.
703: Мардук-Закиршум II. Задържа се на власт само един месец.
703: Меродахбаладан II се опитва да си възвърне Вавилония, но бива победен и прогонен от Синахериб. 701: Безуспешна обсада на Ерусалим.
702 — 700: Белибни, възкачен на трона от Синахериб. Той се съюзява с Елам и бива свален от Синахериб.
699 — 694: Ашур-Надиншум, син на Синахериб. Отведен ката пленник в Елам. Вавилония отново отхвърля асирийското иго.
693: Нергал-Ушезиб (наречен Шузуб Вавилонеца). Победен и пленен при Нипур.
692 — 689: Мушезиб-Мардук(наречен Шузуб Халдееца). Задържа се на власт с помощта на халдейци, арамейци и на Елам.
691: Битка при Халула между Вавилония и Асирия, в която Синахериб претърпява поражение.
689: Синахериб превзема Вавилон и го разрушава напълно. 689: Синахериб разрушава Вавилон.
688 — 681: Синахериб отново цар на Вавилония. Вавилон си остава пустош. 681: Синахериб бива убит в Ниневия от един от своите синове.
680 — 669: Асархадон става цар на Вавилония. Веднага след идването му на власт започва възстановяването на Вавилон. 681 — 669: Асархадон. По негово време Асирия достига най-големи размери. На север кимерийците смущават асирийскнте граници. Походи в Египет и Арабия. Възстановяване на Вавилон.
671: Поход в Египет. Превземане на Мемфис. В Египет се назначават местни владетели под върховната власт на Асирия.
668 — 648: Шамашумукин, брат на Ашурбанипал. Борба срещу Асирия, Ашурбанипал превзема Вавилон; Шамашумукин загива в пламъците на своя дворец. 668 — 625: Ашурбанипал. Египет не може да бъде задържал под асирийска власт. Отбранителни войни по границите, продължителни борби срещу Елам, които завършват с унищожаването на еламитското царство. Най-голям разцвет на столицата Ниневия. (Библиотека на Ашурбанипал.)
647 — 626: Кандалану (навярно вавилонското име на Ашурбанипал), цар на Вавилония. 648: Ашурбанипал завладява Вавилония и я включва в своята държава.
625 — 621: Ашур-Етилилани, син на Ашурбанипал. Бърз упадък на асирийската държава.
620: Синшумлишир, пълководец на Ашур-Етилилани, заграбва престола, но се задържа само няколко месеца на власт.
619 — 612: Синшаришкун, син на Ашурбанипал.
614: Мидийците превземат и разрушават старата столица Ашур.
625 — 605: Набополасар, основоположник на халдейската династия. Освобождава Вавилония от асирийско иго и полага основите на нов възход. 612: Ниневия бива завладяна от мидийците (Киаксар) и вавилонците и напълно разрушена. Синшаришкун загива при падането на града.
605: Битка при Кархемиш. Навуходоносор, синът на Набополасар, побеждава египетския фараон Нехо. 611 — 606: Ашурубалит II. Успява да се спаси при разрушаването на Ниневия и основава в Харан ново асирийско царство. След завладяването на Харан от мидийци и вавилонци през 610 г.‍ това царство бързо се разпада.
604 — 562: Навуходоносор II. Нов разцвет на вавилонската държава. Развитие на стопанството и търговията. Многобройни разкошни строежи във Вавилон и в другите градове на Вавилония.
586: Превземане и разрушаване на Ерусалим. Отвеждане на евреите в плен.
561 — 560: Амел-Мардук. Изоставя политиката на Навуходоносор. Начало на упадък. Амел-Мардук бива убит.
556: Лабаши-Мардук, син на Нергалшарушур. Възкачва се на престола като дете и бива убит след девет месеца. Персийското царство става могъща и голяма държава. Кир (555 — 529); Камбиз (529 — 522); Борби за престола (522 — 521); Дарий I, син на Хистасп (521 — 485); Ксеркс (485 — 464); Артаксеркс I (464 — 424); Дарий II (424 — 405); Артаксеркс II (405 — 359); Артаксеркс III (359 — 336); Арс (336 — 333); Дарий III (333 — 330); Александър Македонски сваля от престола Дарий III.
555 — 559: Набонид, последният вавилонски цар. Въвежда се култът към бога на луната. (Многобройни храмови строежи, особено в Ур и Харан.)
539: Персийският цар Кир нанася край Опис съкрушително поражение на вавилонските войски, предвождани от Белшарушур (Белсазар), сина на Набонид. Вавилон посреща Кир като освободител. Вавилония загубва завинаги независимостта си.
IV. Мексико

Царства на толтеки и ацтеки

 

История

Вероятно са съществували три царства в следната последователност:

I. Царство на толтеките Строежи
Неговото начало засега не може да се датира. Приема се, че толтеките (в последно време от тях се отделят също толкова старите или още по-стари творци на така наречената „теотихуаканска култура“) са създали основите на писмеността, календара, религията и изобразителното изкуство на всички по-късни цивилизации в Централна Америка. Изглежда, че царството на толтеките е загинало през 10 или 11 век от н.е. Оцелялото население се е изселило; неговото влияние се чувствува в основаното по-късно в Юкатан Ново царство на маите. Сгради в Теотихуакан; кръглата пирамида в Куикуилко; Слънчевата и Лунната пирамида в Тула; пирамидалния храм в Чолула; пирамидата в Сочикалко; осмократната пирамида в Тенаюка; Моите Албан. Има някои указания, че преди своето изселване толтеките (или както се е наричал този народ) се опитали да запазят част от храмовете си, като ги засипали в дебел пласт земя.
II. Царство на чичимеките
Трябва да се счита само като преходна форма. Чичимеките са водели чисто завоевателна политика. По всичко личи, че чичимеките не са били строители. Вероятно те са разрушили дори част от толтекските сгради; други сгради били затрупани отчасти или изцяло от лава.
III. Царство на ацтеките
Неговият произход е митичен. Същинското царство на ацтеките било образувано в резултат на държавен съюз между Теночтитлан (Мексико), Тлакопан и Тецкоко. Храмове (теокалии) и особено обширни и разкошни дворцови комплекси в град Мексико и в главните градове на царството.
За първи исторически достоверен владетел се смята Акамапихтли, който се възкачил на престола през 1376 г.‍
Редът на владетелите е следният (датите не са установени със сигурност)
Акамапихтли (1376 — 1396 г.‍ от.н.е.) или (1366 — 1387 г.‍ от н.е.)
Хуицилхуитл (1396 — 1417 г.‍ от. н.е.) или (1387 — 1410 г.‍ от н.е.)
Чималпопока (1417 — 1427 г.‍ от н.е.) или (1410 — 1412 г.‍ от н.е.)
Ицкоуатл (1427 — 1440 г.‍ от н.е.) или (1412 — 1440 г.‍ от н.е.)
Монтесума I (1440 — 1469 г.‍ от н.е.) или (1440 — 1468 г.‍ от н.е.)
Аксаякатл (1469 — 1482 г.‍ от н.е.)
Тисок (1482 — 1486 г.‍ от н.е.)
Ахуицотл (1468 — 1502 г.‍ от н.е.)
Монтесума II (1502 — 1520 г.‍ от н.е.) — По негово време испанците завладяват царството на ацтеките; Монтесума бива пленен от Кортес и накрая убит с камъни от собствения си народ.
Куитлахуак (1520 г.‍ от н. е.) — Изгонва испанците от град Мексико, но след четири месеца умира от сипаница.
Каутемок (1520 — 1521 г. от н. е.) — Оказва последна отчаяна съпротива на испанците при отбраната на отново нападнатата столица; накрая капитулира и бива обесен от Кортес.
С това се слага насилствен край на историята на Ацтекското царство. Испанците унищожават по-голямата част от ацтекските храмове. Върху техните развалини те издигат християнски храмове.
IVa. Юкатан

Царства на маите

 

(За да дадем на читателя известна представа за календара на маите, тук поместваме малко извлечение от корелацията на тяхната хронология с християнския календар според т.‍нар.‍ таблица „Гудмен—Мартинес Ернандес—Томпсън“, обхващащо периода от основаването на първите градове до тяхното западане. Състоянието на науката към 1963 година — и преди всичко резултатите от някои по-нови „радиокарбонни“ датировки — говорят обаче в полза на т.‍нар.‍ корелация Шпинден, според която събитията от например 900 г.‍ от н.е. са станали вече към 650 г.‍ от. н.е.)

 

 

Старо царство
Летоброене на маите (Long Count) Наше летоброене Градове
8.14.0.0.0 7 Ахау 3 Ксул 1 септ. 317 г.‍ Маите основават в кратък промеждутък от време Тикал и Уахактун
9.0.0.0.0 8 Ахау 13 Сех 11 дек. 435 г.‍
9.1.10.0.0 5 Ахау 3 Цек 6 юли 465 г.‍ Основаване на Копан
9.4.0.0.0 13 Ахау 18 Якс 18 окт. 514 г.‍ Основаване на Пиедрас-Неграс
9.10.0.0.0 1 Ахау 8 Каяб 27 ян. 633 г.‍ Основаване на Паленке
9.13.10.0.0 7 Ахау 8 Кумху 26 ян. 702 г.‍ Основаване на Киригуа
9.16.0.0.0 2 Ахау 13 Цек 9 май 751 г.‍ Основаване на Сейбал
9.18.10.0.0 10 Ахау 8 Сак 19 авг. 800 г.‍ Маите напускат Копан
10.2.0.0.0 3 Ахау 3 Сех 17 авг. 869 г.‍ Между 870 и 890 г.‍ маите напускат Тикал, Уахактун и Сейбал.

 

 

Ново царство

След един все още неопределен по време преходен период, през който маите изоставят всички стари градове и се изселват в северния край на полуостров Юкатан, те започват изграждането на Новото царство; негов архитектоничен център става Чичен-Ица; образува се силен съюз на градовете, начело на който застава градът Маяпан.

Следващият период от историята на Новото царство се характеризира с влиянието на мексикански народностни групи (толтеките) върху културата на маите, изразило се особено ярко в архитектурата. Хунак-Кеел, владетелят на Маяпан, превзема с помощта на толтеките около 1200 г.‍ от н.е. Чичен-Ица. Маяпан остава център, но съюзът на градовете загубва жизнената си сила. През 1441 въстава аристокрацията под водачеството на ксиусите от Уксмал. Маяпан бива превзет.

Оттук-нататък започва упадъкът на царството на маите. Основават се само още два по-големи града, а други градове постепенно се обезлюдяват. Образуват се поселения със селски характер, които враждуват помежду си.

Последното царство на маите се оказва лека плячка за испанците. В продължение на няколко десетилетия угасва всякакъв духовен живот.

Бележки

[1] По-нови изследвания на френски археолози в Мари по средното поречие на Ефрат и намирането на един държавен архив показват, че са съществували връзки между Хамурапи и асирийския цар Самси-Адад I. Така царуването на Хамурапи може вече окончателно да се датира от 1728 до 1686 г.‍ пр.‍н.‍е.‍ С това се измества не само вавилонската, но и египетската хронология (фараонът Менес е царувал най-рано около 2900 г.‍, а не както се приемаше досега — към 3200 г.‍ пр.‍н.‍е.‍). Получилото се по този начин общо изместване на хронологията не може да бъде отразено тук.