Линкълн Чайлд
Границата Мохо (58)

ГЛАВА 57

Рафърти завъртя рошавата си глава в тясното, миришещо на пот пространство в Стъклено топче Три.

— Сър.

Королис отмести очи от контролните уреди и го погледна.

— Сензорите отчитат аномалия в седиментния пласт.

— Къде?

— На по-малко от два метра под мястото на копаенето.

— Как се държи пробивната машина?

— Малко странно, сър. Щателно проверяваме всички показания.

Королис разсеяно кимна.

— Намалете скоростта наполовина.

— Слушам, скоростта наполовина.

— Нещо особено в данните за аномалията?

— Все още нищо, сър. Водата съдържа твърде много седимент. Трябва да се приближим.

— А ултразвукът?

— Има твърде много смущения отдолу, сър.

Королис потърка слепоочията си и прокле наум несъвършената апаратура. Изглежда, колкото повече се спускаха към аномалията, толкова по-ненадеждни ставаха уредите.

В сферата беше горещо и той избърса потта от челото си, после се вторачи в гумената рамка на външния видеоекран, натисна бутон на командното табло и активира прожектора под Топчето. Малкият екран мигновено показа бурен ураган от тиня и камъни — пробивната машина копаеше седимента под тях. Вакуумната тръба изсмукваше всичко и после го разпръскваше по морското дъно. Водата беше тъмна. „Много е мътна, по дяволите“ — помисли Королис, угаси прожектора, дръпна се назад и нетърпеливо забарабани с пръсти по лостовете на видеоекрана.

Отвън се чу приглушен тътен, сякаш от далечно разстояние. Доктор Флайт беше поставил поредния укрепителен обръч в шахтата.

Радиопредавателят се включи.

— Стъклено топче Три, тук Контрол на спускането.

Королис взе предавателя.

— Казвайте, Контрол на спускането.

— Доклад за експлозията, сър.

— Да го чуем.

— В северната спица за налягането очевидно има пробойна.

— А Базата?

— Осма палуба е наводнена и непроходима. Над петдесет процента от седма палуба също са под водата.

— Седма палуба? Невъзможно. Всички палуби са херметически затворени.

— Да, сър, но поради местонахождението на пробойната, водата прониква през вентилационните шахти. Съобщиха ни, че експлозията е причинена от…

— А ремонтните екипи? Контролират ли положението?

— Люковете на палубите непосредствено над и под пробойните са залостени. Приливът на вода е спрян.

— Свършили сте добра работа.

— Но водата се издига и в кухината на купола, сър. И ако седма палуба продължи да се наводнява, Бариерата ще бъде подложена на голямо налягане.

Королис почувства пулсираща болка в главата.

— Пробойната в спицата трябва веднага да бъде запушена.

— Но, сър.

— Не искам да чувам никакви оправдания. Вземете колкото ремонтни екипи са необходими и го направете.

— Сър — прошепна в ухото му Рафърти.

— Изчакайте — троснато заповяда в предавателя Королис, отдалечи го от устните си и погледна инженера. — Да, доктор Рафърти?

— Засичам насрещно движение.

— Откъде?

— Не съм сигурен, сър. Допреди минута нямаше нищо, появиха се изведнъж.

Королис примига озадачено.

— Стражите?

— Не е ясно какво е. Много по-големи са от стражите. И се движат бързо.

Королис доближи лице до екрана и отново запали външния прожектор.

— Обезопасете пробивната машина. Не виждам нищо в тъмнината.

— Слушам. Обезопасявам пробивната машина.

Королис се втренчи във видеоекрана. Сивкавата вихрушка от пясък и седимент под тях се разсея. И после те се появиха — същински призраци, материализиращи се от мъглата.

Бяха два. Външността им беше неописуемо красива като на по-малките им събратя на борда на Базата ослепителен, неземен калейдоскоп от постоянно променящи се цветове — кехлибарен, аленочервен, лилаво-синкав и хиляди други, толкова ярки в черните дълбини, че заплашваха да претоварят сензорите на камерата. Бяха много по-големи от стражите — дълги около метър и с блестящи кристални опашки, които се размахваха и потрепваха, и десетки пипала, развяващи се вълнообразно от всички страни. Спряха под сферата и започнаха да се реят, сякаш чакаха. Королис гледаше с широко отворена уста.

Не беше виждал по-красиво нещо и почувства, че главоболието му, неприятната, изнервяща топлина, която го обгръщаше, и всеки физически дразнител се отдръпват пред вълшебството им.

— Дошли са да ни поздравят — промълви той.

— Сър? — обади се гласът от предавателя.

Королис едва успя да откъсне очи от екрана. В същия миг главоболието се върна, толкова силно, че чак му се догади. Той ядосано грабна микрофона.

— Какво има?

— Сър, трябва да знаете още нещо. Получихме доклад от горните палуби. Някои учени се мобилизират.

— Мобилизират се?

— Да, сър. Събират персонала и екипажа и ги насочват към площадката пред аварийната капсула. Изглежда, планират масова евакуация.

Флайт се изсмя доволно, после тихо и напевно издекламира:

— „Сивоока Атино, изпрати им ти вятър попътен“.

Без да му обръща внимание, Королис доближи микрофона до устните си и нареди:

— Никой да не напуска Базата без мое разрешение. Уобърн няма ли персонал на горната палуба?

— Да, сър. Те са на стълбището за осма палуба и помагат на екипа от Контрол върху пораженията.

— Справете се с положението. Край.

— Слушам, сър. — Предавателят изчурулика и млъкна.

Королис отново се обърна към Рафърти.

— Какво е разстоянието до аномалията?

— Един метър точно под работния обект.

— Можеш ли да кажеш какъв е съставът й?

— Ще проверя. — Инженерът се наведе над уредите. Изглежда, е съставена от някакъв свръхплътен материал.

— Размери?

— Неизвестни. Разпростира се във всички посоки.

— Нов пласт?

— Малко вероятно, сър. Повърхността е абсолютно симетрична.

„Абсолютно симетрична. Един метър точно отдолу“ помисли Королис и сърцето му се разтупка.

Той разсеяно избърса челото си и облиза устни.

— Какво е състоянието на впръскващата въздух система?

— Сто процента оперативна.

— Добре. Нека пробивната машина копае встрани от шахтата. След това вкарайте нея и Буболечката в тунела и използвайте стабилизиращата ръка.

— Слушам, сър.

Королис погледна доктор Флайт и после отново инженера и без да пророни дума, завъртя стола си към екрана и насочи вниманието към картината.