Линкълн Чайлд
Границата Мохо (30)

ГЛАВА 29

Крейн тичаше из лабиринта коридори на третата палуба, придружен от млад морски пехотинец с късо подстригана руса коса.

— Какво има? Какво се е случило?

— Не знам, сър — отвърна командосът. — Заповедите ми са да ви придружа до Сондажния комплекс. Незабавно.

Пехотинецът спря и отвори врата без надпис, зад която имаше тясно служебно стълбище. Заслизаха по металните стъпала, като прескачаха по две наведнъж, и стигнаха до първата палуба. Командосът отвори друга врата и отново хукнаха по лабиринт от коридори. Докато бягаше, Крейн забеляза, че стените на най-ниското ниво на Базата са боядисани в тъмночервено.

Пред тях се появиха големи двойни врати. Двамата пазачи ги отвориха. Отвъд се намираше Сондажният комплекс, огромният хангар, който Крейн беше видял отгоре предишния ден. Покрай трите стени бяха наредени машини и лавици с апаратура. Многобройни люкове водеха към лаборатории, работилници, наблюдателни станции и научноизследователски помещения. Високият таван беше окичен с кранове, релси, платформи, тежки вериги и хидравлични съоръжения. Техниците бързаха насам-натам, лицата им бяха измъчени и разтревожени. Някъде в далечината звучеше аларма.

Няколко души се бяха събрали около горния край на шлюза в средата на хангара. Сред тях беше адмирал Спартан. Крейн отиде при тях.

— Какво става?

Адмиралът го погледна за миг, после отново се втренчи в шлюза.

— Със Стъклено топче Едно се е случила злополука.

— Каква злополука?

— Загубихме връзка с екипа, затова няма как да разберем със сигурност. Но очевидно роботът, който тегли сферата надолу в шахтата, се е повредил. Сблъскал се е с Топчето. И сега сферата се издига неконтролируемо.

— Господи. Разхерметизирала ли се е?

— Малко вероятно. Нараняванията им по-скоро ще са в резултат на сблъсъка.

— Травми от удар — измърмори Крейн и се огледа, разсъждаваше трескаво. — Казахте, че в сферата има екипаж от трима души?

— Точно така.

— Нямам медицински принадлежности подръка.

— Всеки момент ще донесат полеви комплекти за спешна помощ.

— Време до излизането две минути — съобщи дрезгав глас по високоговорителя.

— Няма да са достатъчни, адмирале. Ще трябва да подготвя мястото за спешно лечение. И се нуждая от доктор Бишоп да ми помага, особено, ако е необходимо да се направи преценка на кого първо да бъде оказана медицинска помощ.

Спартан отново се обърна и го погледна.

— Не и в Сондажния комплекс.

— Но — започна Крейн.

— Може да използвате временния лазарет на четвърта палуба. Ще кажа да доведат доктор Бишоп. — Адмиралът направи знак на един от многобройните морски пехотинци на пост в хангара. — Намерете доктор Бишоп и я придружете до четвърто ниво.

Командосът козирува и бързо тръгна.

— Ами ако членовете на екипажа имат наранявания във врата и гръбнака? — попита Крейн. — Тогава няма да можем да ги преместим — Млъкна, като видя изражението на Спартан, и си помисли: „Няма да спечеля тази битка. Ще запазя победата за друг път“.

Един техник се обади:

— Адмирале, скоростта на издигане на Стъклено топче Едно леко намалява.

— С каква скорост се движат в момента? — попита Спартан.

— Тридесет и четири фута в секунда, сър.

— Уравновесяването е изключено. Твърде бързо е, по дяволите.

Крейн зачака, припомняше си процедурите за стабилизация, които трябваше да изпълни, след като сферата излезеше. Въпреки специализираното си обучение всеки травматолог би направил едно и също. Основните неща бяха достъп на въздух, дишане и кръвообращение. Ако сблъсъкът с робота беше много силен, можеше да има разкъсвания, контузии и вероятно мозъчни сътресения. Тъй като се налагаше да премести екипажа на четвърта палуба, Крейн трябваше да приготви яки за шиите, да сложи пострадалите да легнат на специални дъски като предпазна мярка срещу…

— Шестдесет секунди — съобщи безплътният глас от високоговорителя.

— Няма ли никакъв начин да забавите скоростта им? — попита Крейн.

— Точно преди да стигнат до шлюза, ще хвърлим възглавница от въглероден двуокис. Това ще намали силата на удара, поне теоретично. Но моментът трябва да е точно подбран. — Спартан се обърна към техника. — Пусни газа на минус пет секунди.

— Слушам, сър, — Младият мъж беше пребледнял.

Крейн огледа хангара. Трескавото оживление беше спряло и бе настъпила тишина. Всички стояха неподвижно и чакаха.

— Тридесет секунди — дрезгаво каза високоговорителят. — Херметизацията е активирана.

— Подгответе се за сблъсък! — викна адмиралът.

Крейн се приближи до близката преграда и се хвана с две ръце.

— Каква е скоростта на издигане? — попита Спартан.

— Постоянна, тридесет и два фута в секунда, сър.

— Петнадесет секунди — съобщи високоговорителят.

Адмиралът бързо огледа Сондажния комплекс, приковаваше всеки поред с краткотраен поглед, сякаш се уверяваше, че всички необходими играчи са по местата си, след това се обърна към техника.

— Пусни газа.

Специалистът натисна няколко клавиша.

— Изпълнено е, сър.

В същия миг Крейн усети глух удар под краката си. Базата леко се разтресе. Събралите се хора затаиха дъх. Чуха се няколко сподавени стенания.

И после изведнъж сякаш се свърза електрическа верига. Всички се заловиха да правят нещо. Разнесоха се заповеди. Специалисти в бели престилки и морски пехотинци в униформи хукнаха към работните си станции. По металния под заотекваха тежки стъпки.

— Непокътнат ли е шлюзът? — попита Спартан.

— Сто процента, сър.

Адмиралът кимна, взе предавателя и набра някаква честота, после нареди:

— Отворете люка. Извадете хората ми. — Човекът зад стъклото на контролната платформа козирува в отговор.

— Външните врати на шлюза се отварят — каза техникът.

Крейн видя трима работници, които бутаха странно приспособление на колела — стоманено скеле, високо два метра, с вграден отгоре голям метален пръстен със зъбци. На пръстена бяха монтирани мощни лазери, поставени на сто и осемдесет градуса един срещу друг. Отстрани на всеки пръстен беше прикрепен моторизиран механизъм. Работниците го докараха до шлюза. Очевидно устройството щеше да изреже в Топчето кръгла дупка и да освободи екипажа вътре.

— Стъклено топче Едно е в шлюза — съобщи техникът. — Затварям външните врати.

— За колко време лазерът ще пробие отвор? — попита Крейн.

— Осем минути — отговори Спартан. — Това е двеста процента нормалната оперативна скорост.

Вниманието на Крейн беше привлечено от суматоха на главния вход. Влязоха трима морски пехотинци бутаха колички с носилки. Следваше ги четвърти, с полеви медицински чанти, преметнати на рамо. Адмиралът погледна Крейн и едва забележимо кимна, сякаш му казваше: „Твой ред е“.

Крейн се приближи до скелето с лазера, направи знак на морските пехотинци да докарат количките зад него, после отвори чантите, нареди инструментите и приготви яките за шиите и дъските за предстоящото изваждане на екипажа, като си припомняше какво трябва да направи и се подготвяше психически.

— Шлюзът е затворен — докладва техникът. — Изравнявам налягането.

— Спуснете подемника — заповяда Спартан.

Отгоре се чу бръмчене. Крейн вдигна глава и видя голяма автоматична скоба, спускаща се на кука над шлюза.

— Налягането изравнено.

— Отворете шлюза — нареди адмиралът.

За миг всичко отново утихна, после Крейн усети под краката си грохот. Двата панела на шлюза се отдръпнаха от пода и разкриха повърхността на тъмна вода. Скобата бавно се спусна от тавана, като бръмчеше и леко се поклащаше на тежкия кабел, докато не се скри от поглед. Бръмченето спря. Крейн чу приглушено изтракване и сетне още едно. Кабелът отново започна да се издига, този път по-бавно. Горната част на скобата се показа над водата и постепенно се издигна. Първо се видя хидравликата, след това тежките назъбени челюсти и накрая Стъклено топче Едно.

Отново се разнесоха възклицания. Някой зад Крейн се разрида.

Той обаче не чу нищо.

Между челюстите на роботизираната скоба не висеше лъскава, блестяща сфера с неземна красота, а смачкана плетеница от метал, огъната и вдлъбната, преобразена от високото налягане на голямата дълбочина в неузнаваемо сивкаво парче с една трета от предишните си размери. Част от корпуса беше разцепена и обелена като портокал, виждаха се безброй заострени подпори като бодли на таралеж. Други секции бяха толкова сплескани, че изглеждаха разтопени. От кълбото, което Крейн беше видял преди два дни, не беше останало нищо.

Настъпи смразяваща кръвта тишина, нарушавана само от засилващите се ридания. Скобата остана във въздуха, увиснала над шлюза. Операторът беше твърде потресен, за да реагира.

— Свалете я! — яростно изкрещя Спартан.

Крейн го погледна — изражението на адмирала беше ужасяващо — и с нежелание отмести очи към сферата. С пронизително стържене на метал и дрънчене на вериги останките на Топчето бяха насочени към единия край на шлюза, където останаха да висят на тридесетина сантиметра над пода. От смачканата сфера се стичаха струи вода. „И не само вода“ — помисли Крейн, когато стъписан забеляза, че някои струи са гъсти и червени.

Беше повече от очевидно, че яките, дъските и всичко останало няма да е необходимо. Крейн се обърна към командосите, за да им каже да приберат медицинските принадлежности, и сред стъписаната тълпа видя познато лице. Човекът стоеше неподвижно и наблюдаваше. Нисък мъж в избелял работен комбинезон, с проницателни сини очи и разрешени бели коси. Флайт, странният старец, който беше влязъл в каютата му. Едва се забелязваше зад двама учени в бели престилки и гледаше сцената със състрадание и детинска тъга. А после се обърна към Крейн и напрегнато се втренчи в него. Бавно и натъртено Флайт безмълвно оформи с устни същите думи, които бе произнесъл, преди когато бе дошъл, без да е поканен, в стаята му.

„Всичко е нарушено“.