Линкълн Чайлд
Границата Мохо (42)

ГЛАВА 41

Уолас накуцваше повече от обикновено, бързаше през лабиринта коридори в научните секции на преустроената петролна платформа „Кралят на бурите“. Току-що беше получил съобщение — кодиран сигнал, предаден по нискочестотен радиопредавател — и трябваше незабавно да го предаде на оперативния агент на борда на „Буря в бездната“.

Коритото заминаваше след двадесет минути. Ако побързаше, Уолас щеше да успее.

Стигна до стаята си, запали лампата и заключи вратата. Куриерският чувал беше до бюрото му, готов да бъде занесен в Приемната на най-долното ниво на платформата. Уолас го отвори, прерови съдържанието му и извади компактдиск с надпис „Радиографии 001136001152“.

Файлове с изображения — точно каквото му трябваше.

Пъхна диска в компютъра и зареди в паметта произволна радиографична снимка. След това извади диска, сложи го в кутия и го върна в куриерския чувал. Написа кратка програма, която щеше да скрие съобщението в най-незначителните пиксели на радиографията, и за пет минути я въведе в компютъра и два пъти я провери за вируси.

Изсумтя одобрително и натисна клавиша FUNCTION. Кратката програма започна да се изпълнява. На екрана се появи въпросителен знак. Програмата искаше входяща информация. Уолас внимателно написа съобщението, което му беше заповядано да предаде, и след това го прочете, за да провери дали не е допуснал грешка.

АКО РАБОТАТА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕКЪСНАТА, УНИЩОЖИ БАЗАТА ДО 24 ЧАСА

Усмихна се доволно и натисна ENTER. Съобщението изчезна от екрана. Последва кратка пауза — програмата конвертираше съобщението в бинарния му еквивалент после го скри в дигиталния код на радиографията. Мелодично изчуруликване сигнализира, че процесът е завършен успешно.

Уолас се усмихна по-широко.

Отвори чекмеджето, извади презаписващ компактдиск, пъхна го във флопито и даде инструкции на компютъра да изгори копието на подправената радиография. Докато машината работеше, Уолас се облегна на стола и почисти очилата си с края на ризата си. Изображението не беше голямо и новият диск го пое за няколко минути. Той го извади и бързо рестартира компютъра, като мигновено унищожи всички следи от работата си. Измъкна от отвореното чекмедже нова кутия, сложи вътре диска, написа името на получателя с черен маркер и пусна двата диска в куриерския чувал.

Стана, метна чувала на рамото си и си погледна часовника.

Оставаха дванадесет минути. Отлично.

Отключи вратата, излезе и като си подсвиркваше, тръгна към Приемната и чакащото Корито.