Линкълн Чайлд
Границата Мохо (3)

ГЛАВА 2

Крейн се вторачи в образа на видеоекрана. Доктор Ашър му се усмихваше приятелски, дори бащински, но нищо в усмивката му не загатваше, че се шегува.

— Не можех да ти кажа истината, докато не дойдеш в Базата, Питър. И докато не бъдеш щателно проверен и не подпишеш клетвените декларации. Довършихме процеса, докато ти пътуваше, но все още не мога да ти кажа много неща.

Крейн погледна през рамо. В библиотеката нямаше никого.

— Защо? Опасяваш се, че линията се подслушва?

— Не, разбира се. Но първо трябва да се уверим, че си напълно обвързан с проекта.

Крейн зачака.

— И без това малкото, което мога да ти кажа, също е свръх секретно. Дори да отхвърлиш предложението ни, пак ще си задължен да пазиш тайната по силата на подписаните от теб документи.

— Разбирам.

— Добре — каза Ашър, след това като че ли се поколеба. — Питър, платформата, на която си в момента, се намира над нещо повече от петролно поле. Нещо много по-значимо.

— Какво? — без да се замисля, попита Крейн.

Главният учен се усмихна загадъчно.

— Достатъчно е да кажа, че преди около две години сондьорите са открили нещо. Толкова е фантастично, че платформата е престанала да изпомпва петрол и е придобила друга, при това свръх секретна роля.

— Нека отгатна. Не можеш да ми кажеш каква.

Ашър се засмя.

— Все още не. Но откритието е толкова важно, че правителството не пести абсолютно никакви разходи, за да го извади.

— Да го извади?

— Заровено е в морското дъно точно под платформата. Спомняш си, че го нарекох откритието на всички времена, нали? Всъщност тук се извършват нечувани археологически разкопки. И ние правим историята в буквалния смисъл на израза.

— Но защо всичко е толкова тайно?

— Защото, ако хората надушат какво сме открили, новината мигновено ще се появи на първа страница на всички вестници в света. За няколко часа тук ще се струпат стотици екипи. Половин дузина правителства ще поискат правото на собственост. Тук ще гъмжи от журналисти и любопитни туристи. Откритието е прекалено важно и не бива да го излагаме на риск.

Крейн се облегна на стола и се замисли. Пътуването ставаше сюрреалистично. Спешните полети, петролната платформа, която всъщност вършеше друга работа, воалът на загадъчност и сега този човек на екрана, който говореше за невъобразимо важно откритие.

— Наречи ме старомоден, но ще се почувствам много по-добре, ако отделиш време да се срещнем и да поговорим очи в очи.

— За съжаление няма да е лесно, Питър. Но ако се обвържеш с проекта, скоро ще ме видиш.

— Не разбирам. Защо по-точно е толкова трудно?

Ашър отново се засмя.

— Защото в момента съм на няколко хиляди фута под теб.

Крейн се вторачи в екрана.

— Искаш да кажеш, че…

— Точно така. Петролната платформа е само поддържаща структура, станция за снабдяване. Истинските действия се извършват далеч долу. Затова разговаряме по видеовръзка.

Крейн се замисли, после тихо попита:

— Какво има там долу?

— Представи си огромна научноизследователска станция, висока десет етажа и пълна със свръхмодерни съоръжения и технологии, всичко това потопено на дъното на океана. Това е БИВ — сърцето и душата на най-изключителната археологическа кампания на всички времена.

— БИВ?

— База за изследване и възстановяване. Ние обаче я наричаме само Базата. Военните я кръстиха „Буря в бездната“. Знаеш, че обичат префърцунените имена.

— Забелязах присъствието на военни. Защо са необходими войници?

— Бих могъл да ти кажа, че Базата е собственост на правителството, а Националната агенция по океаните е клон на правителството. Това е факт. Истинската причина обаче е, че много от технологиите, които използваме в проекта по изваждането, са класифицирана информация.

— А хората, които работят горе на платформата?

— Фасада. В края на краищата трябва да приличаме на функционираща петролна платформа.

— А „АмШел“?

— Платено им е изключително щедро, за да ни дадат под наем платформата, да се държат като фасада и да не задават въпроси.

Крейн неспокойно се размърда на стола.

— Базата, която спомена. Там ли ще бъда настанен?

— Да. Тук живеят и работят всички учени, изследователи на морето, историци и инженери. Знам колко много време си прекарал под водата, Питър, и мисля, че ще останеш приятно изненадан, дори по-скоро изумен. Трябва да видиш обекта, за да повярваш. Базата е чудо на подводната технология.

— Но защо е необходимо да работите на дъното на морето? Защо не извършвате операцията от повърхността?

— Останките са заровени твърде дълбоко за повечето подводни плавателни съдове. Освен това на всяко потапяне изнасят безкрайно малки количества. Повярвай ми, след като бъдеш напълно инструктиран, всичко ще ти се изясни.

Крейн бавно кимна.

— Мисля, че остана само един въпрос. Защо аз?

— Недей така, доктор Крейн. Прекалено си скромен. Ти си бивш военен и си служил на подводници „стелт“ и самолетоносачи. Знаеш какво означава да живееш в затворено пространство и под огромно налягане, както в буквалния, така и в преносния смисъл.

„Проучил ме е основно“ — помисли Крейн.

— Завършил си втори по успех медицина и си специализирал в световноизвестната клиника „Мейо“. И благодарение на работата ти във Военноморския флот си хуманен лекар, който наред с всичко останало е запознат със здравословните смущения на водолазите и другите хора, работещи в морето.

— Значи проблемът е медицински, така ли?

— Разбира се. Монтажът беше завършен преди два месеца и работата по проекта кипи с пълна сила. От няколко дни обаче неколцина обитатели на „Буря в бездната“ проявяват необикновени симптоми.

— Кесонна болест? Азотна наркоза?

— По-скоро първото, отколкото второто. Но нека кажем само, че ти имаш уникална квалификация — и като лекар, и като бивш военен, да лекуваш такива заболявания.

— Колко време ще остана?

— Докато поставиш диагноза и отстраниш проблема. Предполагам, че ще си с нас две-три седмици. Но дори веднага да намериш чудодеен цяр, пак ще бъдеш в Базата най-малко шест дни. Не искам да се впускам в подробности, но поради огромното атмосферно налягане на тази дълбочина, ние сме разработили уникален процес на аклиматизация. Предимството е, че процесът позволява на хората да работят на голяма дълбочина значително по-лесно, отколкото досега. Недостатъкът е, че процедурата за влизане и излизане от станцията е много дълга. И както се досещаш, не може да се съкрати.

— Да, имам представа. — Крейн беше виждал предостатъчно фатални случаи на кесонна болест.

— Е, това е всичко. Остава само отново да ти напомня, че дори ако решиш да не приемеш задачата, си се заклел да не споменаваш пред никого за посещението си тук, нито да разкриваш за какво сме разговаряли.

Крейн кимна. Знаеше, че Ашър трябва да е уклончив, но липсата на информация беше изнервяща. Бяха го докарали тук и искаха да отдели няколко седмици от живота си за задача, съдържаща само неизвестни.

В същото време нямаше ангажименти, които да му попречат да прекара няколко седмици на „Буря в бездната“. Наскоро се беше развел, нямаше деца и в момента се двоумеше между две научни длъжности. Ашър несъмнено знаеше и тези неща.

„Невъобразимо важно откритие. Нечувани археологически разкопки“. Въпреки тайнствеността — или може би заради нея, Крейн почувства, че сърцето му ускори ритъма си при мисълта, че ще участва в подобно приключение. И в същия миг осъзна, че неволно е взел решение.

Ашър отново се усмихна.

— Много добре. Ако нямаш повече въпроси, ще прекъсна видеовръзката и ще ти дам време да помислиш.

— Не е необходимо. Не е нужно да мисля, когато се създава история. Кажи ми само в каква посока да се отправя.

Усмивката на Ашър стана по-широка.

— Посоката е надолу, Питър. Право надолу.