Линкълн Чайлд
Границата Мохо (12)

ГЛАВА 11

Когато Хауард Ашър стигна до залата за конференции на осма палуба, адмирал Спартан вече беше там — седеше до масата, отпуснал ръце върху лакирания палисандров плот. Мълчаливо изчака Ашър да затвори вратата и да седне срещу него.

— Идвам от Медицинския комплекс — каза Ашър.

Спартан кимна.

— Уейт има дълбока рана във врата и е загубил много кръв, но състоянието му е стабилно. Ще прескочи трапа.

— Не ме повикахте на спешна среща само за да ми кажете това — отвърна адмиралът.

— Не. Но Уейт е една от причините да ви повикам.

Спартан не каза нищо и се втренчи в Ашър с кафявите си непроницаеми очи. По време на краткото мълчание, което последва, Ашър почувства, че отново го обземат познатите опасения, макар че досега ги беше потискал.

Науката и военните бяха партньори по неволя. Ашър знаеше, че „Буря в бездната“ в най-добрия случай е брак по сметка. Той и екипът му учени се нуждаеха от станцията и от неизчерпаемите ресурси на правителството, за да предприемат умопомрачителните разкопки. Спартан се нуждаеше от учените и инженерите, за да планират разкопките, да ги извършат и да анализират откритията. Но неочакваният ход на събитията напоследък беше внесъл напрежение в и без това деликатните им взаимоотношения.

Вратата тихо се отвори и после отново се затвори. Ашър се обърна и видя капитан Королис, който кимна и безмълвно седна до масата.

Опасенията на Ашър се засилиха. За него Королис символизираше всички лоши неща в проекта — секретността, дезинформацията и пропагандата. Ашър знаеше, че Уейт е дълбоко упоен с успокоителни и спи в Медицинския комплекс, инак Королис щеше да бъде до него, за да се увери, че нито дума за случилото се на седмо ниво няма да стигне до ушите на хора без достъп до секретна информация.

— Продължавайте, доктор Ашър — каза Спартан.

Ученият се прокашля.

— Уейт е последният и най-силно изразен случай от поредицата медицински и психически травми напоследък. През последните две седмици в Базата имаме тревожно, рязко увеличаване на различни заболявания.

— Нали затова доведохте Крейн.

— Поисках няколко специалисти. Диагностик.

— И един е достатъчно голям риск — прекъсна го Спартан. Гласът му беше тих и монотонен.

Ашър пое дълбоко дъх.

— Вижте какво, щом Уейт се стабилизира, трябва да го изкараме на повърхността.

— Изключено.

Опасенията на Ашър се примесиха с безпокойство.

— Защо?

— Знаете причината. Базата е секретна и има поверителна мисия.

— Поверителна! — извика Ашър. — Поверителна! Не разбирате ли? Имаме сериозен медицински проблем. Не може да не му обърнем внимание и да го крием.

— Моля ви, доктор Ашър. — Тонът на адмирал Спартан стана малко по-твърд. — Реагирате прекалено остро. Медицинският комплекс е пълен с модерна техника и опитен персонал. Противно на убеждението ми, аз се съгласих с вашето искане да доведем още един специалист, въпреки противоречивата биография на Питър Крейн.

Това беше уловка, но Ашър не се хвана.

— Пък и не виждам причина за паника — продължи Спартан. — Вие или доктор Крейн идентифицирахте ли общ фактор?

— Знаете, че не сме.

— Нека бъдем разумни. Мнозина от учените ви не са свикнали да работят в такива условия — затворени в Базата, тесни помещения, стресираща работна среда. — Той махна с голямата си ръка. — Раздразнителност, безсъние, загуба на апетит. Тези неща се очакваха.

— Засегнати са не само учени — отвърна Ашър, — но и военни. Ами леките сърдечни удари? Аритмиите? Състоянието на Уейт?

— Говорите за съвсем малък процент от персонала за пръв път се обади Королис. — Когато много хора се съберат на едно място, е възможно да се случат подобни неща.

— Фактите са следните — продължи Спартан. — Няма общ фактор. Пациентите имат различни оплаквания. Няма общ фактор. Засегнати са служители от всички палуби и работни екипи. С изключение на Уейт няма остри кризи. Съжалявам, доктор Ашър, но това е истината. Заключение — няма епидемия. Точка.

— Но… — започна Ашър и млъкна, когато видя изражението на Спартан, което сякаш казваше: „Учените нямат място във военна операция. И всичкото това хленчене го доказва“.

Той реши да смени темата на разговора.

— Има и още нещо.

Адмиралът озадачено повдигна вежди.

— Днес при мен дойде морският геолог Пол Истън. Оказва се, че грешим с датирането.

— Какво датиране? — попита Спартан.

— За потопяването.

— С колко грешим?

— С много.

Королис бавно изпусна дъха си през зъби. Звукът приличаше на съскане на змия.

— Уточнете — каза адмиралът.

— Въз основа на грубо визуално наблюдение и други фактори предполагахме, че заравянето е станало преди десет хиляди години или дори повече. Истън е приел предположението твърде сериозно. Не си е направил труда да датира обекта, използвайки смяната на полярността на магнитното поле.

— Какво да използва? — попита Королис.

— Това е метод за датиране на вулканизма около мястото на потопяването — отговори Ашър. — Без да се впускам в научни подробности, ще поясня, че веднъж на много години магнитното поле на Земята се променя. Преобръща се. Северният полюс става южен и обратното. Първоначалното датиране определи заравянето през последната смяна на полярността на магнитното поле, но, изглежда, сме сгрешили.

— Откъде знаете? — попита Спартан.

— Когато земната кора се разтопи, частиците желязо се завъртат и се подреждат по посока на магнитното поле на Земята и когато скалите изстинат, остават така. Това е нещо като пръстените на дърветата. Геологичните събития може да се датират, като се изследва подреждането.

— Тогава може би е станало още по-отдавна — каза Королис. — Преди още едно обръщане на магнитното поле, когато Северният полюс е бил на север.

— Да, но събитието не е толкова старо.

— Установили сте, че не е толкова старо, така ли? попита Спартан.

Ашър кимна.

— Предполагам, че откакто сме тук, сте могли да направите по-точно датиране.

— Накарах Истън да изпрати безпилотна миниподводница, съоръжена със свръхчувствителен магнитометър, за да измери точно посоката на магнитното поле. Като начало, използвахме проби от мястото на потопяването.

Адмиралът се намръщи и неспокойно се размърда на стола.

— И?

— Обектът не е на десет хиляди години, нито на петдесет хиляди, а само на шестстотин.

Настъпи смразяващо мълчание. Спартан заговори пръв.

— Това недоглеждане има ли отношение към шансовете ни за успех?

— Не.

На Ашър му се стори, че забеляза мимолетно облекчение на лицето на адмирала — после каменната суровост го скри.

— И какво по-точно е заключението?

— Не е ли очевидно? Събитието в необозримото минало всъщност е станало по време на документираната история.

— Какво искате да кажете, докторе? — попита Королис.

— Какво искам да кажа ли? Трябва да е имало много свидетели. И може би писмени разкази.

— Значи трябва да пратим изследовател да провери — предложи Спартан.

— Вече го направих.

Адмиралът се намръщи.

— Има ли нужната квалификация? Дискретен ли е?

— Квалификацията му е отлична — историк, специалист по средновековието от Йейл. И няма представа каква е причината за интереса ни.

— Добре. — Спартан стана. — Ако няма нещо друго, предлагам да се върнете в Медицинския комплекс и да видите дали доктор Крейн е направил чудо и е поставил диагноза.

— Той трябва да бъде посветен — тихо каза Ашър и също стана.

Адмиралът изумено повдигна вежди.

— Моля?

— Доктор Крейн трябва да получи пълни инструкции и достъп до секретните нива. Неограничен достъп. И без свита придружители от военната полиция.

— Невъзможно — заяви Королис. — Не можем да си позволим такъв риск за сигурността.

Ашър не отмести поглед от адмирала.

— Крейн трябва да разговаря с пациентите, да разучи движенията им, да търси общи фактори и да открие вероятните начини на излагане на опасност. Как би могъл да го направи, ако му запушим устата и му завържем очите?

— Имам ви пълно доверие в избора на специалисти, доктор Ашър — меко каза Спартан, — но и вие би трябвало да ми вярвате.

Ашър дишаше тежко и се мъчеше да се овладее.

— Дадоха ни пълномощия, адмирале — прегракнало каза той. — Съвместни пълномощия да ръководим Базата, Заедно. Засега не съм повдигал въпроса, но ако се стигне до дилемата дали да запазим секретността, или безопасността в Базата, мигновено ще зарежа секретността. Ще постъпите разумно, ако запомните това.

Обърна се рязко и излезе.