Линкълн Чайлд
Границата Мохо (15)

ГЛАВА 14

Крейн влезе в зала А, по-малката от двете в Медицинския комплекс. Мишел Бишоп вече беше там и въвеждаше бележки в джобния си компютър. Лъскавата повърхност на масата беше неестествено празна. Крейн от опит знаеше, че медицинските обсъждания винаги се придружават от лавина от книжа — диаграми, доклади и истории на заболявания, но с изключение на тънката папка под мишницата му в залата нямаше нищо. Хартията заемаше ценно място и затова, където беше възможно, информацията в „Буря в бездната“ надлежно се съхраняваше в дигиталните владения.

Той седна. Бишоп вдигна глава и бегло се усмихна, после отново погледна джобния си компютър и въведе последната си бележка.

— Как е Уейт? — попита Крейн.

— Препоръчвам да бъде изписан утре.

— Така ли?

— Роджър прецени, че не е опасен, и даде разрешение. Ашър се съгласи да го затворят в стаята му. Няма причина да го държим тук повече.

Влезе Роджър Корбет — носеше голяма чаша еспресо, купено от кафенето наблизо. Усмихна им се широко, седна от другата страна на масата и сложи пред себе си кафето и джобния си компютър.

— Мишел току-що ми каза, че си позволил да изпишат Уейт.

Корбет кимна.

— Направих му пълен психически преглед. Проблемът му е безпокойство и не се е проявил по време на първите изследвания за одобряване на персонала. И може би някаква депресия без характерните симптоми. Реагира добре на лечението. Даваме му антидепресанти без странични ефекти. Мисля, че става дума за обикновено психическо неразположение, което би трябвало да премине след терапията.

Крейн се намръщи.

— Ти решаваш, разбира се, но преди четиридесет и осем часа това „обикновено психическо неразположение“ взе заложник и после заби отвертка в гърлото си.

Корбет отпи глътка еспресо.

— Уейт очевидно има проблеми, с които трябва да се справи, и нямаме представа откога го измъчват. Понякога тези неща се проявяват като „вик на сърцето“. Хората тук са подложени на голямо напрежение и колкото и добре да ги проверяваме, не можем да предвидим всички възможни нюанси в поведението им. Смятам да продължа с всекидневни сеанси в стаята му и да го държа под внимателно наблюдение.

— Чудесно — отбеляза Крейн и си помисли, че това поне ще изкара Королис и главорезите му от Медицинския комплекс. Обърна се към Бишоп. — Има ли нови случаи или оплаквания?

Тя погледна джобния си компютър.

— Дойде един техник. Оплака се от спазми в дебелото черво. Друг съобщи за сърцебиене. А работник от поддръжката докладва неспецифични симптоми — безсъние и неспособност да се съсредоточи.

— Разбирам. Благодаря. Е, да започваме?

— Какво? — попита Бишоп. — Не съм сигурна защо свикахте това съвещание.

Крейн се вторачи в нея и се запита дали всяка стъпка ще е борба.

— Свиках съвещанието, за да установим с какво точно имаме работа тук, доктор Бишоп.

Тя се облегна на стола си.

— Не знаех, че сме стеснили кръга до един-единствен фактор.

— Да, един-единствен е, но не знаем какъв.

Бишоп скръсти ръце на гърдите си и се втренчи в него.

— Една четвърт от хората в станцията имат оплаквания — продължи Крейн. — Това не е случайно. Здравословните проблеми не възникват, когато човекът е изолиран. Отначало предположих, че е кесонна болест, но сгреших, защото не знаех фактите. Тук става нещо.

— Няма общи симптоми — каза Корбет. — Поне не са специфични.

— Трябва да има сходства. Просто още не сме ги открили. Прекалено сме заети да гасим отделни пожари и не виждаме цялостната картина. Трябва малко да се отдръпнем и да поставим диференциална диагноза.

— И как предлагате да го направим? — попита Бишоп.

— Както са ни учили в медицинския факултет. Ще наблюдаваме симптомите, ще предлагаме възможни обяснения и ще елиминираме всяка доказано погрешна хипотеза. Като начало ще съставим списък. — Той извади лист от папката и писалка, след това погледна двата джобни компютъра върху лакираната дървена маса и се засмя. — Извинявайте, но предпочитам да го направя по старомодния начин.

Корбет се усмихна, кимна и отново отпи от кафето.

— Вече знаем, че въздухът в станцията не съдържа необикновени газове или други съставни части на атмосферата. Между другото, не трябва да казваме на никого за това. Ето защо елиминираме тази вероятност. Какво остава? Доктор Бишоп, вие споменахте за няколко оплаквания от чувство за гадене. Това предполага отравяне — нещо в храната или напитките или съприкосновение с някакви токсини в Базата.

— Или тежък случай на слаби нерви — обади се Бишоп.

— Да — съгласи се Крейн и го отбеляза в джобния си компютър. — Съществува убедителен довод заболяването да е психично. Уейт ни го показа. Намираме се в странна и стресираща обстановка.

— А инфекция? — попита Корбет. — Епидемия от неизвестно естество?

— Друга вероятност е някой от обитателите на „Буря в бездната“ да е носител на известно или неизвестно заболяване — вирусно, гъбично или бактериално — и някои или всички пациенти да са заразени и съответно да са разпространители.

— Не съм убедена — каза Бишоп. — Единственото, за което се сещам, в смисъл да се проявява по толкова различни начини, са страничните ефекти от употреба на наркотици.

— Отлично предположение. Наркотиците може да са случайният фактор. — Крейн записа това. — Слагали ли са на всички инжекции, преди да бъдат допуснати в станцията? Или да са им предписвали витамини? Работниците приемат ли някакви лекарства, за да не заспиват по време на нощна смяна?

— Не ми е известно — отговори Бишоп.

— Трябва да проверим. Има вероятност и за нелегално внесени наркотици.

— Например метамфетамини — добави Корбет.

— Или „Екстази“. Употребата му води до изблици на ярост и депресии и може да има ефекти, подобни на проявените от Уейт.

— А може би причината е начинът на хранене — каза Бишоп. — Диетолозите са разработили специална диета с високо ниво на протеини и ниско съдържание на въглехидрати. Военноморският флот използва Базата като експериментален полигон.

— Интересно. Трябва отново да направим изследвания на кръвта и да видим дали храненето играе някаква роля. — Крейн погледна първо Бишоп, после Корбет, доволен, че двамата участват в обсъждането. — Разработихме добър списък от вероятности. Да видим дали можем да изключим нещо. Знаем, че симптомите не са ограничени в определен сектор на станцията или в специфична дейност. Възможно ли е да са свързани с възрастта или пола?

Бишоп натисна няколко бутона на джобния си компютър.

— Не. Пациентите са на различна възраст и съотношението между половете е същото като в целия екипаж.

— Добре. Поне имаме основа да продължим. — Крейн прегледа записките си. — На пръв поглед изглежда, че най-вероятно става дума за отравяне или наркотици. Например отравянето с тежки метали би обяснило широкия спектър от симптоми. Инфекцията е на трето място, но въпреки това си заслужава да проверим. — Той погледна Корбет, — Кой е най-добрият компютърен специалист в Медицинския комплекс?

Корбет се замисли за миг.

— Джейн Ранд.

— Кажи й да събере данните за пациентите, да ги сравни с информацията за кореспонденцията и да потърси тайни доставки. Нека провери всичко, от досиетата на служителите до медицинските резултати. А ще може ли да провери и кой пациент кое кафене посещава?

Корбет въведе информацията в джобния си компютър, после вдигна глава и кимна.

— Тогава го прибави към списъка и виж дали ще излезе нещо. След това съпостави досиетата на пациентите с тези на здравите обитатели на „Буря в бездната“. Може би има разлики, които трябва да проучим. Доктор Бишоп, бихте ли прегледали отново изследванията на кръвта, за да проверите дали има нещо, загатващо за отравяне или употреба на наркотици?

— Добре.

— Моля ви, поискайте от лаборантите да вземат проби от всеки пациент, посетил Медицинския комплекс през последните две седмици. Ще изследваме и кръвта и урината на всички нови пациенти дори ако се оплакват само от главоболие. Всъщност, нека направим пълни изследвания — електрокардиограма, ехография, електроенцефалограма.

— Казах ви, че в Базата няма електроенцефалограф — отбеляза Бишоп.

— Някакъв шанс да докарат?

Тя сви рамене.

— Може би след време.

— Напишете молба, моля ви. Държа да проверим всяка хипотеза. А, като стана дума за това, може да накарате медицинските изследователи да прегледат епикризата на първия пациент. Ако сме изправени пред епидемия, може да изолираме първия документиран случай в историята на заболяването. — Крейн стана. — Мисля да говоря с диетолозите и да разбера каквото мога за специалната диета. Ще се срещнем утре сутринта да обсъдим какво сме открили. — Той спря на вратата. — Между другото, исках да ви питам още нещо. Кой е господин Флайт?

Бишоп и Корбет се спогледаха.

— Господин Флайт? — попита тя.

— Възрастен мъж в работен комбинезон. Появи се изневиделица в стаята ми малко след като пристигнах в Базата. Странен тип. Изглежда, обича да говори с гатанки. Какво работи?

Настъпи мълчание.

— Съжалявам — отвърна Корбет. — Не го познавам.

Крейн се обърна към Бишоп.

— А вие? Нисък, жилав и с буйни бели коси? Каза ми, че се занимава със строго секретна работа.

— Познавам всички в станцията — отговори Бишоп. Няма човек, който да отговаря на описанието. Най-възрастният служител тук е на петдесет и две години.

— Какво? — изуми се Крейн. — Не е възможно. Видях стареца с очите си.

Бишоп погледна джобния си компютър, написа кратка команда, вторачи се за миг в малкия екран и вдигна глава.

— Както казах, в База „Буря в бездната“ няма човек на име Флайт, доктор Крейн.