Линкълн Чайлд
Границата Мохо (13)

ГЛАВА 12

На „Буря в бездната“ имаше две игрища за скуош и се чакаше три дни, за да си запазиш час. С влиянието си обаче Ашър успя да им издейства половин час само за няколко минути.

— Не знаех, че четеш поезия — каза ученият, когато се срещнаха на игрището, — но че играеш скуош, е даже по-изненадващо.

— Не си чел досието ми достатъчно внимателно — отвърна Крейн.

Ашър лениво хвърли малката сива топка, улови я и се засмя.

Крейн не се изненада, че Ашър пожела да се срещнат. В края на краищата той се намираше на станцията от тридесет и шест часа и ученият вероятно искаше доклад. Изненада го само мястото на срещата, но от друга страна, започваше да свиква с методите на действие на Ашър. Той се държеше дружелюбно и излъчваше спокойствие, но ясно даваше да се разбере, че очаква резултати, при това бързо.

Това допадаше на Крейн и той донякъде се радваше на срещата, защото също искаше да попита някои неща.

— Да загреем една-две минути — предложи Ашър, протегна ръка и му подаде топката. — Ще сервираш ли?

Крейн поклати глава.

— Не. Ти сервирай.

Ашър замахна и силно удари топката, после се дръпна назад, запази равновесие на пръсти и зачака връщането. Топката отскочи и той я удари от воле, целеше се в далечния ъгъл.

Играха, без да разговарят, няколко минути, като всеки преценяваше уменията, опита и предпочитаните стратегии на другия. Ашър бе най-малко двадесет и пет години по-възрастен от Крейн, но очевидно бе тренирал повече. Крейн игра слабо и половината му топки излязоха извън очертанията на игралното поле.

— Какво му е на това игрище? — попита той, взе топката и я хвърли на Ашър.

Главният учен сръчно я улови.

— Трябваше да го приспособим към строителния план на Базата. Таванът е тридесетина сантиметра по-нисък, отколкото изискват правилата. И за да компенсираме, направихме игрището по-дълбоко от обикновените. Пропуснах да ти го кажа. След като свикнеш, ще установиш, че всъщност е удобно. Искаш ли да загряваме още?

— Не. Да играем.

Крейн спечели жребия, избра страна и сервира. Ашър парира с бърз удар към далечния ъгъл и играта започна сериозно.

Докато си разменяха удари, Крейн не можа да не се възхити на играта на главния учен. Скуошът малко приличаше на шаха и освен физически качества изискваше мислене, стратегия и издръжливост. Ашър отлично контролираше терена, изстрелваше топката право покрай страничната стена и непрекъснато принуждаваше Крейн да се отбранява. Крейн бе предполагал, че пострадалата скована ръка на Ашър ще затрудни играта му, но ученият беше овладял перфектно дясната си ръка, за да пази равновесие и да замахва. Преди да се усети, Крейн безнадеждно изостана в резултата.

— Край на гейма — отбеляза Ашър.

— Девет на четири. Не се представям много добре.

Ашър се засмя.

— Следващия гейм ще играеш по-хубаво. Както вече ти казах, скоро ще свикнеш с игрището. Хайде, ти сервираш.

По време на втория гейм Крейн установи, че Ашър има право. Докато свикваше с по-малкото и по-дълбоко игрище, той осъзна, че му става все по-лесно да контролира топката. Изстреля я отвъд очертанията на терена само няколко пъти и успя да я насочи зад мястото за сервиране, като принуди Ашър да играе в задната част на игрището. Вече не се съсредоточаваше само върху връщането на топката, но и отстъпваше към началната линия, след като изпълнеше ударите, за да заеме по-добра позиция. Геймът продължи дълго и този път Крейн спечели с девет на осем.

— Видя ли — запъхтяно каза Ашър. — Бързо се учиш. Още няколко игри и ще трябва да си потърсиш по-добър съперник.

Крейн се засмя.

— Ти сервираш — каза и му хвърли топката.

Ашър я улови, но не замахна да я удари.

— Как е Уейт?

— Все още е упоен с коктейл от халдол и атаван против психоза и безпокойство.

— Разбрах, че си използвал доста нестандартен метод, за да преговаряш с него. Бишоп спомена за нещо като стриптийз.

Крейн се усмихна.

— Буйстващият трябва да бъде стреснат, за да излезе от психозата. Направих нещо, което той не очакваше, и успях да спечеля време.

— Имаш ли представа какво се е случило?

— Корбет изготвя пълен психиатричен профил поне доколкото позволяват в момента лекарствата. Все още не можем да поставим точна диагноза. Има нещо странно. Сега през повечето време Уейт се държи напълно нормално, въпреки че е упоен, докато преди това беше сериозно разстроен и реагираше на вътрешни стимули.

— Моля?

— Беше неконтролируем. Халюцинираше. Сега не си спомня инцидента, нито дори ужасяващите звуци, които очевидно са предизвикали кризата. Свидетелите и приятелите му твърдят, че не са видели други признаци, освен, че е бил в потиснато настроение. Досега Уейт не е имал психични проблеми. Но ти несъмнено знаеш това. — Крейн се поколеба, после продължи: — Мисля, че трябва да го изведеш от Базата.

Ашър поклати глава.

— Не мога. Съжалявам.

— Ако не заради него, тогава го направи заради мен. Писна ми капитан Королис или някой от подчинените му денонощно да наблюдават Уейт и да се грижат да не каже нещо, което не трябва, като например къде в научноизследователска станция може да се намери блокче пластичен експлозив.

— Тези неща не зависят от мен. Щом изпишете Уейт, ще го затворя в стаята му. Това ще разкара Королис.

Крейн долови в тона му потисната горчивина. Не му беше минавало през ума, че тайнствеността в „Буря в бездната“ дразни и главния учен.

Осъзна, че Ашър току-що му е предоставил шанс и че едва ли ще има по-удобна възможност да каже, каквото иска. „Време е“ — помисли Крейн и пое дълбоко дъх.

— Смятам, че най-после започвам да разбирам.

Ашър, който се беше вторачил в топката в ръката си, вдигна глава.

— Какво?

— Защо съм тук.

— В това никога не е имало съмнение. Тук си, за да се справиш с медицинските ни проблеми.

— Имах предвид защо точно аз съм избран за тази работа.

Главният учен се втренчи в него. Лицето му беше безизразно.

— Отначало бях озадачен. В края на краищата аз не съм специалист по белодробни заболявания, нито хематолог. Защо трябваше да идвам, ако работниците страдаха от някаква форма на кесонна болест? Оказа се обаче, че те не страдат от това.

— Сигурен ли си?

— Това е единственото, в което съм сигурен. Така мисля, защото в атмосферата на „Буря в бездната“ няма нищо необикновено.

Ашър продължаваше да го гледа, без да казва нищо, и Крейн се запита дали постъпва разумно, като изразява мнението си, но след като беше започнал, трябваше да каже всичко.

— Поисках да сложат в хипербаричната камера единия пациент с краткотраен исхемичен пристъп. И познай какво открихме.

Главният учен не отговори.

— Открихме, че хипербаричната камера изобщо не помага. И това не е всичко. Според показанията на камерата атмосферата вътре и навън е нормална. — Крейн се поколеба за миг, но после продължи: — Приказките за поддържане на едно и също атмосферно налягане и въздух, съдържащ специална смес, са измислица, нали?

Ашър отново се втренчи в топката и след няколко секунди отговори:

— Да. И е много важно да запазиш тази информация за себе си.

— Разбира се. Но защо?

Главният учен тупна топката на пода, хвана я и я стисна замислено.

— Търсехме причина никой да не напуска прибързано Базата, предпазна мярка срещу изтичане на информация или шпионаж.

— И говоренето за уникална атмосфера, дълъг аклиматизационен процес и още по-дълъг престой осигуряват удобна история за прикритие.

Ашър отново тупна топката, после я хвърли в ъгъла, зарязал преструвките, че играе скоуш.

— И стаите, в които трябваше да чакам, когато дойдох в Базата, са фалшиви?

— Не са фалшиви, а действащи камери за декомпресия, но функциите им са изключени. — Той погледна Крейн. — Ти спомена, че знаеш защо си избран за работата.

Крейн преглътна.

— Да. Стана ми ясно, когато видях показанията на хипербаричната камера. Това ми беше задачата по време на операция „Пустинна буря“.

— Да. И по-точно случилото се с американската подводница „Спектър“.

Крейн го погледна изненадано.

— Знаеш?

— Не. Мисията все още е засекретена. Но адмирал Спартан знае всичко по този въпрос. Умението ти да поставяш диагнози и опитът ти с необикновени медицински случаи при изключително стресиращи обстоятелства са уникални предимства. И тъй като поради причини за сигурност Спартан позволи само на един човек достъп до „Буря в бездната“, ти ни се видя най-подходящият избор.

— Отново тази дума — сигурност. Това е единственото, което не разбирам.

Ашър го погледна озадачено.

— Защо е цялата тази потайност? — продължи Крейн. — И какво по-точно е толкова важно за Атлантида, че трябва да прибегнете до такива драстични мерки? И защо правителството е готово да даде толкова много пари и да осигури такава скъпа техника за едни археологически разкопки? — Крейн махна с ръка. — Погледни. Поддържането на Базата сигурно струва един милион долара от парите на данъкоплатците всеки ден.

— Всъщност сумата е доста по-голяма — тихо каза Ашър.

— Доколкото ми е известно, бюрократите в Пентагона не си падат по древни цивилизации. И агенциите като Националното управление по океанографски и атмосферни изследвания обикновено протягат ръце за подаяния от правителството. Но ти го знаеш по-добре от мен. Въпреки всичко това е най-високотехнологичното и тайно работно място на света. Има и още нещо. Базата се зарежда с ядрено гориво, нали? Бил съм на подводници и го знам. И пропускът ми има вграден радиоактивен маркер.

Ашър се усмихна, но не отговори. На Крейн му се стори странно, че изведнъж е станал толкова сдържан и неразговорлив.

На игрището за скуош настъпи неловко, изпълнено с напрежение мълчание. Крейн се приготви да хвърли следващата бомба, най-голямата от всички — реши, че няма смисъл да отлага повече.

— Дълго разсъждавах за това и единственият извод, до който стигнах, е, че там долу няма никаква Атлантида, а нещо друго — продължи той и погледна Ашър. Прав ли съм?

Главният учен замислено се втренчи в него, после едва забележимо кимна.

— Е, какво има долу? — настоя Крейн.

— Съжалявам, Питър, не мога да ти кажа.

— Защо?

— Защото, ако го направя, Спартан ще трябва да те убие.

Крейн се разсмя на това клише, но сетне погледна Ашър и смехът заседна в гърлото му. Вечно засменият главен учен беше абсолютно сериозен.