Линкълн Чайлд
Границата Мохо (51)

ГЛАВА 50

— Външните врати затворени — монотонно съобщи гласът по високоговорителя. — Херметизацията активирана. Стъклено топче Три е в тръбата. Време до работния обект — деветнадесет минути и тридесет секунди.

Питър Крейн отчаяно и гневно наблюдаваше как огромната роботизирана скоба, вече освободена от товара си, се отдалечава от шлюза. Докато старателно херметизираха сферата и я спускаха в шлюза, той оглеждаше персонала на комплекса, търсеше съчувствен поглед или тайно кимане — нещо, което може да сигнализира за евентуален съмишленик, но напразно. Инженерите, техниците и поддържащите екипи вече се бяха заловили с обичайните си задължения и никой не го забелязваше.

С изключение на двамата морски пехотинци, застанали от двете му страни. Единият го сръга и изръмжа:

— Е, докторе, да вървим.

Тръгнаха към вратите. Обзе го чувство за нереалност. Сигурно сънуваше. Случващото се определено имаше изкривената, безформена логика на сън. Наистина ли двама въоръжени командоси го водеха към ареста? Още ли копаеха към някакво страшно възмездие? Наистина ли Королис бе поел военното командване на Базата?

Королис.

— Не го правете — тихо каза той на морските пехотинци. — Не адмиралът е неспособен да командва, а Королис.

Те мълчаха.

— Не сте ли забелязали? Бледата му кожа? И хиперхидрозата — обилното потене? Той е болен. Аз съм лекар и съм обучен да забелязвам такива нещо.

Пред тях коридорът се разклоняваше. Единият командос бутна Крейн с пушката си.

— Завий надясно.

— Видях много такива случаи, откакто дойдох на Базата. Королис е класически пример.

— Затваряй си устата — каза морският пехотинец. Крейн погледна светлочервените стени и затворените врати на лабораториите. Мислите му се върнаха към предишното му принудително отвеждане, когато Спартан го заведе да го снимат и да му издадат пропуск за класифицирания сектор. Тогава не знаеше къде го водят, но този път беше различно. Усещането за нереалност се засили.

— Работил съм с военни. Вие сте войници. Положили сте клетва да служите на страната си. Королис е опасен и нестабилен човек. Ако изпълнявате заповедите му, ставате съучастници.

Прикладът на пушката отново се заби в рамото му, този път много по-силно. Крейн падна на колене.

— По-кротко, Хоскинс — сърдито каза вторият командос.

— Писна ми от приказките му.

Крейн се изправи, избърса ръцете си, присви очи и се вторачи в Хоскинс. Рамото му пламтеше от удара.

— Тръгвай — рече Хоскинс и посочи с дулото на пушката си.

Продължиха по коридора и завиха наляво. Стигнаха до асансьор и Хоскинс натисна бутона за горните нива. Крейн отвори уста, за да се опита отново да ги вразуми, но се отказа. Може би пазачите в ареста щяха да се вслушат в думите му.

Разнесе се тих звън и вратата на асансьора се отвори.

В същия миг някъде далеч над главите им се чу оглушителен гръм. Базата сякаш се повдигна от основите си. Лампите угаснаха, светнаха ярко и пак угаснаха. Последва втора експлозия и станцията се разтресе. С пронизително скърцане парче сив метал падна от тавана и прикова Хоскинс към пода.

Крейн пристъпи към действие, без да се замисля. Ритна втория командос в коляното, хвърли се с главата напред в асансьора и натисна най-долните копчета. Лабораторната му престилка се скъса на металната решетка. Мобилният му телефон падна от закопчалката и изтрака на пода.

Включи се аварийното осветление и Крейн видя, че Хоскинс се мъчи да стане. От главата му течеше кръв, но той успя да се изправи. Изражението му беше зловещо. В далечината прозвучаха предупредителни сирени. Хоскинс вдигна пушката си и се прицели. Крейн се скри зад вратата на асансьора точно когато куршумът изсвистя покрай него и после кабината започна да се издига.