Линкълн Чайлд
Границата Мохо (57)

ГЛАВА 56

Влязоха в тесен тъмен коридор. Отнякъде се чуваше вой на аларма.

В следващия коридор ревът на сигнала за тревога беше много по-силен. Нямаше никого.

— Единадесета палуба — отбеляза Пионг. — Жилищните помещения.

— Трябва да стигнем да центъра за конференции на дванадесето ниво. Доктор Вандербилт ме чака там.

Крейн влезе в първата каюта, взе хавлия от банята и я метна на раменете на Хюй. Хукнаха към най-близкото стълбище. На етажа, изглежда, нямаше никого. Разминаха се само с един човек — мъж от поддръжката в работен комбинезон, който спря и ги зяпна.

Изкачиха стълбите и се втурнаха през най-горното ниво на Базата. За разлика от единадесетата, дванадесетата палуба беше пълна с хора — стояха на групи в коридорите и пред отворените входове. Лицата им бяха напрегнати и уплашени.

Центърът за конференции се състоеше от нещо като зала за лекции, заобиколена от няколко малки стаи за почивка. В залата се бяха събрали пет-шест души и тихо разговаряха. Щом Крейн и Пионг влязоха, всички млъкнаха. От групата се отдели мъж — висок и слаб, с червеникава коса и късо подстригана брада. От джоба на лабораторната му престилка се подаваха очила.

— Доктор Крейн?

Крейн кимна.

— Аз съм Джийн Вандербилт. — Океанографът ги огледа от главата до петите, но не каза нищо. — Елате да ви запозная с другите.

Крейн нетърпеливо изслуша имената им и се ръкува с всеки.

— Откровено казано, учуден съм, че ви виждам — каза Вандербилт. — Не очаквах, че ще успеете.

— Защо? — попита Крейн и се запита дали Вандербилт знае, че го издирват.

— Защото осма палуба е изцяло наводнена. Люковете са херметизирани и асансьорните шахти са затворени.

— Изцяло наводнена? — Крейн се стъписа. Значи в Базата наистина имаше пробойна. Сега нямаше начин някой от класифицирания сектор да стигне до горните нива на станцията.

— И някои отделения на седма палуба. Нали така? — Вандербилт се обърна към един нисък мургав техник, казваше се Гордън Стампър.

Човекът кимна енергично.

— В момента близо шестдесет процента от седма палуба са под водата. През последните пет минути се наводниха отделенията от седмо до четиринадесето.

— Изглежда, сте открили друг маршрут — отбеляза Вандербилт и отново погледна Крейн изпитателно.

— Да, но сега е недостъпен — отвърна Крейн. — Едната от спиците за налягането е пробита и водата се излива в пространството между Базата и купола. Аварийният изход на второ ниво вече е под водата.

— Да, знаем за спицата — каза Вандербилт. — Ремонтните екипи са тръгнали.

— Пробойната е много сериозна — каза Крейн.

— Няма спор — рече Стампър. — Извинете ме, но трябва да се върна при екипа си.

— Елате пак след петнадесет минути и ми докладвайте какво е положението — каза Вандербилт.

Стампър кимна и тръгна.

— Той докладва на вас? — попита Крейн.

Вандербилт кимна.

— Аз съм с най-висок чин на палубите над осма.

— А къде са военните?

— Повечето работят по запушването на пробойната и запазването целостта на корпуса.

— Казахте, че знаете за пробойната. Имате ли представа какво я е причинило?

Учените се спогледаха, после Вандербилт каза:

— Саботаж.

— Сигурен ли сте?

Отново настъпи неловко мълчание.

— Роджър Корбет е попаднал на саботьорката, докато е поставяла експлозивите.

— Саботьорка? Жена?

— Мишел Бишоп.

Хюй Пионг ахна.

— Не — каза Крейн. — Не е възможно.

— Корбет е успял да набере номера на помощника си Брус на мобилния си телефон. Чул го е от собствената й уста.

Твърде много неща се бяха случили за съвсем кратко време и Крейн все още не беше започнал да асимилира ужасния шок. Побиха го ледени тръпки, които нямаха нищо общо с мокрите му дрехи. „Мишел? Не, не може да бъде“.

— Къде са те сега? — попита той.

— Не са избягали от осма палуба. Смятаме, че и двамата са загинали при експлозията.

Крейн разбираше, че в момента не може да мисли за това. С огромно усилие прогони мислите за Бишоп и Корбет и пое дълбоко дъх.

— Пробойната не е единственият ни проблем. Всъщност може би не е най-големият.

— Нали сте тук, за да ни обясните какво става. Поне така казахте.

Крейн огледа събралите се учени — бяха дошли още неколцина.

— Колко от вас имат достъп до секретна информация?

Двама души вдигнаха ръце. Единият беше Вандербилт.

Въпреки шока и умората Крейн разбираше, че ще наруши всички протоколи за сигурност, които се беше заклел да спазва, но не го беше грижа.

Той набързо описа положението — какво всъщност копаят, подозренията на Ашър, странното заболяване и откриването на произхода му, шифрованите послания и какво представлява ППИО. Пионг се обаждаше от време на време, за да изясни нещо или да добави своя забележка. Крейн говореше и наблюдаваше лицата на учените. Някои, включително двамата с достъп до секретна информация, кимаха, сякаш личните им подозрения бяха потвърдени. Други изглеждаха стъписани и изпълнени с недоверие, а един-двама дори скептично настроени.

— Королис е поел военното командването на Базата каза в заключение Крейн. — Не знам какво е направил с адмирал Спартан, но сега се намира в Стъклено топче Три, твърдо решен да проникне в границата Мохо. Доколкото разбрах, това може да се случи по време на днешното спускане, всъщност всеки момент.

— Какво предлагате да направим? — попита Вандербилт.

— Трябва да се свържем с повърхността, с АмШел или още по-добре с Пентагона, и да кажем на отговорните служители да сложат край на това безумие.

— Няма да е лесно.

Крейн погледна океанографа.

— Защо?

— Не можем да се свържем с повърхността. Вече опитахме.

— Какво не е наред?

— Комуникационните средства на седма палуба са наводнени.

— По дяволите — измърмори Крейн.

Настъпи кратко мълчание.

— Аварийната капсула — каза Пионг. Всички се обърнаха към азиатката.

— Какво имате предвид? — попита един учен.

— Щом не можем да се свържем с повърхността, значи ще трябва да отнесем съобщението на ръка.

— Тя има право — обади се друг учен. — Не можем да останем тук. Не и ако онова, което каза доктор Крейн, е истина.

— Има и още нещо — добави Пионг. — Ако не могат да запушат пробойната в спицата, нивото на водата навън ще продължи да се повишава.

— Базата не е построена да издържа на налягането на тази дълбочина — каза друг. — Ще се взриви отвътре.

— Капсулата може да побере стотина души — каза Вандербилт. — Ще има място за всички, които в момента са на горните палуби.

— А хората долу, в секретните нива? — попита Крейн.

— Още една причина да излезем на повърхността колкото е възможно по-бързо — отвърна Вандербилт. — Комуникациите са прекъснати. Колкото по-скоро отидем горе, толкова по-бързо ще изпратят тук спасителни и ремонтни екипи.

Крейн огледа групата. Учените кимаха одобрително.

— Тогава въпросът е решен — каза Вандербилт. — Да започнем да прехвърляме персонал в аварийната капсула. Ще ми трябват доброволци да проверят девета, десета и единадесета палуба и да изпратят тук когото намерят.

— Аз ще отида на девета палуба — каза Крейн. — Познавам я по-добре от другите.

Вандербилт кимна.

— Добре. Ще се срещнем отново тук веднага щом приключите.

Крейн се обърна към Пионг.

— Ще помогнеш с качването в капсулата, нали?

Тя кимна.

— Веднага се връщам. — Той окуражително стисна ръката й, после се обърна и хукна по коридора.