Линкълн Чайлд
Границата Мохо (49)

ГЛАВА 48

Крейн се качи в асансьора, натисна бутона с надпис A1 и още преди вратите да се затворят, неспокойно закрачи из кабината. Защо се бавеше Мишел Бишоп? Беше разговарял с нея преди повече от деветдесет минути. Тя бе казала, че ще й трябва половин час, за да събере учените.

Какво се беше случило?

Накрая му беше омръзнало да чака във временния лазарет и реши да направи още един опит да убеди адмирал Спартан. Трябваше да опита. Залогът беше прекалено голям. Всичко беше по-добро от седенето със скръстени ръце, дори спорът.

Вратите на асансьора се отвориха и в същия миг му хрумна нещо. Той слезе, извади мобилния телефон от джоба си и набра номера на Централни услуги.

— С какво мога да ви помогна? — попита безразличен женски глас.

— Трябва да говоря с Джийн Вандербилт от Океански изследвания. Нямам достъп до телефонен указател.

— Един момент. Ще ви свържа.

Докато Крейн бързо вървеше по боядисания в светлочервено коридор, телефонът му силно изщрака няколко пъти, после се чу мъжки глас.

— Океанографията. Вандербилт слуша.

— Доктор Вандербилт? Обажда се Питър Крейн.

Последва кратко мълчание. Вандербилт сигурно се опитваше да си спомни кой му се обажда.

— Доктор Крейн, човекът на Ашър?

— Точно така.

— Доктор Ашър много ни липсва.

— Мишел Бишоп свърза ли се с вас?

— Доктор Бишоп? Скоро не съм я чувал.

Крейн спря.

— Не ви се е обадила?! И вие сте в лабораторията си?

— Да. От няколко часа.

Крейн отново тръгна, този път по-бавно.

— Слушайте, доктор Вандербилт. Става нещо сериозно, но не мога да говоря за това по телефона. Ще се нуждая от вашата помощ и на другите най-добри учени.

— Какво има? Спешен медицински случай?

— Може да се каже и така. Лично ще ви съобщя подробностите. Засега мога само да ви кажа, че става дума за безопасността на Вазата и може би много повече.

Отново настъпи мълчание.

— Добре. Какво искате да направя?

— Съберете колегите си, колкото е възможно по-бързо и незабелязано и когато сте готов, ми се обадете.

— Ще ми трябват няколко минути. Някои са в секретната зона.

— Веднага се свържете с тях. Предайте им да не казват нищо на никого. Повярвайте ми, жизненоважно е, доктор Вандербилт. Ще ви обясня, когато се видим.

— Добре, докторе. — Гласът на Вандербилт стана бавен и замислен. — Ще се погрижа да събера групата в залата за конференции на дванадесета палуба.

— Обадете ми се на мобилния телефон. Номерът е в указателя. Веднага ще дойда.

Крейн затвори и закачи телефона на джоба на лабораторната си престилка. „Ако Спартан се съгласи, ще кажа на Вандербилт, че проблемът е решен“.

Отпред бяха двойните врати на Сондажния комплекс. За своя изненада Крейн забеляза, че вратите вече не се охраняват от морски пехотинци, а от двама агенти на Черни операции с карабини М-16.

Той се приближи и единият вдигна ръка, за да му направи знак да спре. Агентът внимателно разгледа пропуска на Крейн и най-после отстъпи назад и отвори вратите.

В комплекса цареше оживление. Крейн спря и се огледа. На стратегически позиции бяха поставени на пост морски пехотинци и агенти от Черни операции. В препълнения хангар сновяха техници и работници от поддръжката. Активността беше съсредоточена в центъра, където на роботизираната скоба беше окачена едната от двете останали сфери. Скелето с лазера беше наблизо. При вида на Стъкленото топче лицето на Крейн помръкна.

Високоговорителите в ъглите на тавана бълваха статичен шум.

— Внимание — чу се рязък, отсечен глас. — Спускането на Стъклено топче Три започва след десет минути. Офицерите по контрола на потапянето да се явят на станциите си.

Крейн пое дълбоко дъх и тръгна към сферата. Няколко техници бяха заобиколили тричленния екипаж.

Единият член на екипажа се обърна и го погледна. Крейн спря изненадан. Над белия гащеризон позна набръчканото лице и буйните бели коси на доктор Флайт.

Очите на Флайт се отвориха широко, когато го видя. Той се отдели от групата и се приближи до Крейн.

— Доктор Флайт, защо сте в униформа на член на екипажа?

Старецът се втренчи в него. Изящните му малко птичи черти бяха напрегнати и нервни.

— Не искам да го обличам! Работата ми е да поправя и да усъвършенствам ръката и да науча другите на загадките й, а не да я манипулирам, но той настоя. „Трудно е да се противопоставиш на Олимпиеца“. — Погледна през рамо и понижи тон. — Аз трябва да съм тук, но вие не. Махайте се. Както ви казах, всичко е нарушено.

— Искам да намеря — започна Крейн и изведнъж млъкна, защото към него се приближи Королис. Крейн се изненада още повече, като видя, че и той е облечен в белия комбинезон на екипажа на Стъкленото топче.

— Влизайте в сферата — нареди Королис на Флайт и после насочи светлите си кривогледи очи към Крейн. Какво правите тук?

— Търся адмирал Спартан.

— Той не е на разположение. — Королис беше зарязал предишното си лицемерно лустро на учтивост. Сега тонът, изражението и държането му излъчваха враждебност и подозрителност.

— Трябва да говоря с него.

— Невъзможно — троснато отвърна Королис.

— Защо?

— Адмиралът получи психическо разстройство. Аз поех командването.

— Психическо разстройство?

Дали заради това се бавеше Бишоп? Крейн обаче мигновено отхвърли тази мисъл. Ако шефът на Базата беше получил пристъп или припадък, Корбет или някой от медиците, или Бишоп щяха да му кажат.

А това означаваше само едно — никой от медицинския персонал не беше уведомен. В съзнанието му прозвуча сигнал за тревога. Той изведнъж осъзна колко рисковано и опасно е станало положението.

— Внимание — отново се чу гласът от високоговорителя. — Започва въвеждането на екипажа. Екипът по херметизирането да се подготви за възстановяване и потвърждаване целостта на корпуса.

— Не го правете — каза Крейн.

Королис се намръщи.

— Какво да не правя? — Очите му бяха зачервени, обикновено спокойният му глас беше неестествено силен и задъхан.

— Не отивайте долу.

— Сър! — извика един работник от наблюдателната станция.

Капитанът се обърна към него.

— Какво има?

— Някой иска да говори с вас. Брус, помощник-психиатърът от Медицинския комплекс.

— Кажи му, че съм зает.

— Сър, той казва, че изключително важно.

— В момента това е единственото важно нещо. Той посочи Стъклено топче Три.

— Добре, сър. — Мъжът затвори телефона и отново насочи вниманието си към контролните уреди.

Королис се обърна към Крейн.

— И защо да не се спускам?

— Прекалено опасно е. Това е все едно да търсите зелен хайвер.

Командирът направи крачка към него. На челото и на слепоочията му блестяха капки пот.

— Чух за теорията ви. И знаете ли какво мисля, докторе? Мисля, че вие сте опасният. За духа на персонала и за мисията. — Той се втренчи в Крейн, после рязко се обърна към двама морски пехотинци. — Хоскинс! Мендес!

Те застанаха мирно.

— Сър!

Королис посочи с палец Крейн.

— Този човек е под военен арест. След като Топчето бъде спуснато и прозвучи сигналът, че всичко е наред, го заведете в ареста и поставете пред килията му въоръжен пазач.

Преди Крейн да успее да възрази, Королис тръгна към сферата. Доктор Флайт и другият член на екипажа вече се вмъкваха в сребристото кълбо.