Линкълн Чайлд
Границата Мохо (33)

ГЛАВА 32

След три часа го повика Ашър. Мишел Бишоп беше напуснала лазарета на четвърта палуба, за да прегледа поисканите от Крейн електроенцефалограми. Крейн току-що беше приключил със записването на данните от сутринта и се готвеше да намери техника Чъки за преглед, когато телефонът иззвъня.

— Доктор Крейн.

— Питър? Обажда се Хауард Ашър. Нужна ми е помощта ти.

— Разбира се. В твоя кабинет ли си? Ще дойда веднага.

— Не. Аз съм в Декомпресионна терапия на седмо ниво. Знаеш ли къде е?

— Да.

— Моля те, ела веднага.

Линията прекъсна.

Крейн озадачено се вторачи в телефона. Защо Ашър беше там? Нямаше логика.

Огледа временния лазарет, за да се увери, че всичко е на мястото си, после излезе.

За десет минути мина през Бариерата и стигна до седма палуба. Както обикновено, в научното ниво кипеше трескава работа, но малкият апартамент в дъното на коридора, където се намираше Декомпресионна терапия, беше безлюден като изоставен град. Това също беше неочаквано. Тъй като въздухът в Базата не беше сгъстен или разреден, нямаше свързани с налягането заболявания, които трябваше да се лекуват. Крейн го беше установил по трудния начин, с помощта на първата си теория за кесонна болест.

Терапевтичният апартамент се състоеше от малка контролна стая, чакалня и хипербарична камера — метален цилиндър с диаметър два метра и дължина три, с прозорче за наблюдение във входния люк и още едно от лявата страна. До стените имаше две тапицирани пейки, поставени една срещу друга. На тавана бяха монтирани два еднакви контролни панела за осветлението за камерата и аварийните системи срещу наводнение. Обстановката не се различаваше много от камерите за декомпресия, през които Крейн беше принуден да мине, докато го приемаха в Базата. Имаше една-единствена разлика — тази функционираше.

Ашър седеше в чакалнята заедно с криптоанализатора Джон Марис, с когото Крейн се беше запознал в каютата си. Марис беше донесъл голяма чанта. Ашър изглеждаше уморен и измъчен, лявата му ръка, която държеше до тялото си, беше превързана.

— Не изглеждаш много добре — отбеляза Крейн. — Спиш ли достатъчно?

Отговорът на Ашър беше студена усмивка.

Крейн кимна към превързаната му ръка.

— Какво се е случило?

— Виж сам, обаче внимателно, моля те. — Ашър се обърна към Марис. — Ще пуснем още веднъж програмите на обикновения език и ще удвоим дълбочината на пластовете. Вероятно ще получим друг резултат.

Крейн внимателно разкопча металната закопчалка и махна превръзката. На ръката на Ашър се беше образувала гнойна рана.

Крейн се вгледа отблизо. Кожата беше бяла като алабастър, но върховете на пръстите бяха синкави около ноктите.

— Кога я забеляза? — попита той и погледна изпитателно главния учен.

— Снощи.

— Работата е сериозна. — Крейн отново превърза ръката му. — Това е резултат от съдовата недостатъчност, от която страдаш. Сега ръката ти е не само гноясала, но има и признаци за начало на гангрена. Ще трябва да отидеш в Медицинския комплекс. Ще направим изследване на кръвообращението, ще ти сложим байпас.

— Не! — енергично възрази Ашър, а после пое дълбоко дъх и се овладя. — Не. Няма време за операция.

Крейн го погледна учудено.

— Защо?

— Трябва да разкодираме шифъра. Току-що загинаха трима души. От съдбоносно значение е да разберем какво гласи посланието. Докато не го направим, не мога да си позволя да губя време.

Крейн се намръщи.

— Но ръката ти.

— Взимам кумадин. Сутринта ме превързаха в Медицинския комплекс и дежурният лекар ми предписа антибиотици. И това, — Ашър посочи хипербаричната камера.

Крейн знаеше, че декомпресионната терапия често се използва за допълнително лечение на клинични състояния като артериална недостатъчност или гнойни гангрени на меките тъкани. Чистият кислород под налягане прониква по-бързо в тъканта и събира белите кръвни телца в защита на организма — но това не можеше да замести по-агресивното и пряко лечение.

— Виж какво, Питър — тихо и настойчиво каза Ашър. — Близо сме. Благодарение на теб сега маркерите предават на безброй честоти. Това е огромен скок за нас. На всяка честота има различно послание, затова разполагаме с повече проби, с които да работим. Бедата е, че през последните два дни се бяхме насочили в друга посока.

— Защо?

— Мислехме, че сме разбили шифъра и че стражите предават математически израз.

— Математически израз? — повтори Крейн. Трудно му беше да прикрие недоверието си.

За миг Ашър придоби глуповато изражение.

— Много прост математически израз.

— Какъв?

Главният учен не отговори, но Марис бръкна в джоба си и даде на Крейн разпечатка.

Предай 1 от 1

Режим: делене

х = 1/0

Предаването завършено

Достоверността потвърдена

Машинни цикли: 236340

Крейн му върна листа.

— Едно делено на нула? Първото нещо, което научих по математика, е, че не може да делиш на нула.

Ашър започна да крачи неспокойно.

— Очевидно е, че не може. Деленето на нула е забранено от всички закони на вселената. На разшифроването мина толкова гладко, по дяволите. Нещата се подредиха идеално. Решихме, че сме допуснали незначителни грешки в превода. Затова не ти казах по-рано и загубихме толкова много време да правим компютърни симулации и криптографски атаки, опитахме се да открием грешката си. Сега обаче разбирам, че посоката е била напълно погрешна. — Той млъкна и впери в Крейн хлътналите си пламтящи очи. — Ще пуснем сигналите през поредица анализатори на обикновен език. Трябваше да го направим по-рано, ако не се бяхме увлекли в търсенето на зелен хайвер. — Ашър посочи листа. — Загубихме време, с каквото не разполагаме. Ето защо сега не можем да прекъснем работата. И ти заповядвам, не, моля те, да подготвиш камерата за кислородна терапия.

Крейн не помръдна.

— Това не е лечение, а само забавя неизбежното.

Ашър положи видимо усилие да запази спокойствие.

— Знам. Но ми трябва време — няколко часа, един ден, за да пусна сигналите през анализаторите на езика. След това ще отида право в Медицинския комплекс и ще се подложа на каквато процедура или лечение кажеш. Марис сам ще се погрижи за другия проблем, поне засега.

— Друг проблем? — попита Крейн.

Главният учен кимна.

— Марис смята, че е разгадал метода на комуникация, който използва саботьорът, за да внася и изнася информация от Базата.

— Наистина ли? И какъв е този метод?

— В момента нямам време да ти обяснявам. Но щом изляза от камерата, той ще провери теорията си и ще се опита да проследи емисиите до източника им. Изпратих съобщения по електронната поща до всички шефове на отдели — Фъргюсън, Коновър, Бишоп и останалите — да са нащрек за всичко подозрително. — Той млъкна за миг. — Но с това ще се занимаваме после. Сега най-важното е да разкодираме сигналите.

Крейн въздъхна.

— Добре, но веднага щом излезеш от камерата, ще те чакам да дойдеш в Медицинския комплекс.

Ашър му се усмихна — предишната усмивка, която Крейн си спомняше от първите си дни на борда на „Буря в бездната“.

— Благодаря, Питър. — Главният учен се обърна към Марис. — Взе ли всичко?

Марис вдигна преносимия компютър и кимна.

— Вътре ще можем да получим безжичен достъп до глобалната мрежа — рече Ашър. — Стражите са на няколко нива под нас и тук няма да има смущения.

— Ще подготвя камерата — каза Крейн и се обърна, но после спря. — Чакай малко. Защо говориш в множествено число?

— И аз ще вляза с доктор Ашър — обади се Марис.

Крейн се намръщи.

— Защо? Ти не се нуждаеш от терапия.

— Това е единственият начин да продължим работата си, без да ни безпокоят — каза Марис.

Крейн се поколеба още малко, но изведнъж сви рамене. „В края на краищата там има само кислород“ — каза си.

— Добре. Влезте в камерата. Ще ви преведа през процедурите по микрофона.

Крейн влезе в контролната стая, но Ашър го последва, сложи дясната си ръка на рамото му и прошепна:

— Питър, не казвай на Спартан.

— Какво да не му казвам?

— За погрешния завой, който направихме. Нито колко близо сме в момента.

Думите му изненадаха Крейн.

— Мислех, че целта е да кажеш на Спартан какво си открил.

Ашър енергично поклати глава.

— Не, не веднага. Нямам доверие на Спартан. — Гласът на главния учен стана още по-тих. — А на Королис още по-малко. — Той стисна рамото му. — Обещай ми, Питър.

Крейн се поколеба, погледна странната светлина в очите на Ашър и лъскавата пот на челото му и изведнъж му хрумна друга мисъл. Може би съдовата недостатъчност не беше единственото, от което страдаше Ашър. Вероятно го беше засегнало и заболяването на останалите пациенти от персонала.

Тази мисъл беше много потискаща и обезпокоителна.

Той внимателно се освободи от ръката на Ашър.

— Добре.

Главният учен кимна и отново се усмихна, а после се обърна и тръгна към входа на хипербаричната камера.

Докато боравеше с уредите в контролната стая, включваше компресорите, проверяваше дали резервоарите за кислород са пълни и преглеждаше клапаните я уредите за налягането, Крейн не преставаше да мисли за измъчения израз в очите на Хауард Ашър.