Линкълн Чайлд
Границата Мохо (19)

ГЛАВА 18

Адмирал Терънс Юлисис Спартан стоеше с изправен гръб в единия ъгъл на металната платформа и безмълвно наблюдаваше сцената около себе си. Когато дойде — преди десетина минути, прикрепената към стената на купола чакалня представляваше истинска лудница — работници от спасителния екип и медици, инженери, униформени моряци и офицери и един изпаднал в паника и истерия учен, който отказваше да помръдне. Вече беше много по-тихо и спокойно. В края на тесния мост пазеха двама въоръжени морски пехотинци. Малка група инженери и работници по поддръжката се бяха събрали над пломбата от титан и други метали, с която беше запушена миниатюрната пробойна. Един чистач беше коленичил с кофа на решетестия под и миеше петната кръв от метала.

Спартан се намръщи. Ненавиждаше повредите и грешките, направо не ги понасяше. Авариите, дори най-незначителните, нямаха място в една военна операция, особено в съоръжение като това, където залогът беше висок и околната среда опасна. Базата представляваше изключително сложна система, фантастична мрежа от взаимозависимости, досущ човешки организъм. Фактът, че работеше, беше чудо на инженерството, но ако бъдеше отстранена дори една ключова система, следваше верижна реакция, която изключваше всичко останало. Организмът умираше. Базата излизаше от строя.

Спартан присви очи. Неприятното беше, че инцидентът се беше случил точно сега. Нещо по-лошо, произшествието се дължеше на още по-обезпокоителен и осъдителен елемент — човешка грешка.

Забеляза движение с периферното си зрение. Обърна се и видя стройния Королис — идваше по тесния мост от Базата. Стигна до платформата и двамата пазачи веднага отстъпиха встрани и го пуснаха да мине.

Капитанът се приближи до Спартан и отсечено козирува. Адмиралът кимна в отговор. Королис страдаше от разногледство — едното му око гледаше напред нормално, а другото беше изкривено. Беше доста изнервящо, но се беше оказало полезно при разпити и някои други критични ситуации. Дълбоко в себе си Спартан не одобряваше фанатичната обсебеност на Королис от военната секретност, но трябваше да признае, че капитанът е абсолютно лоялен.

Королис носеше под мишница тънка бяла папка. Подаде я на адмирала и той я отвори. Вътре имаше един единствен лист с напечатан текст.

Адмиралът затвори папката, без да прочете листа, и погледна Королис.

— Потвърдено ли е?

Капитанът кимна.

— И е извършено умишлено?

— Да — тихо отвърна Королис. — Чист късмет е, че пробойната е точно тук, а не другаде.

— Добре. А хората ти?

— Трябва да дойдат след няколко минути.

— Ясно. — Спартан кимна и замислено загледа след Королис, който се върна по моста.

После погледна папката. Отвори я и набързо прочете написаното на листа. Дори то да му въздейства по някакъв начин, това се изрази само в стягането на челюстта му и лекото зачервяване, което се появи над яката му и бавно плъзна към лицето му.

Силни гласове го стреснаха и го изтръгнаха от мислите му. Адмиралът вдигна глава и видя, че главният учен, Ашър, спори с пазачите, които не му разрешаваха да се качи на платформата. Ашър се обърна към Спартан и адмиралът кимна. Пазачите отстъпиха встрани и Ашър се приближи до него, запъхтян от изкачването.

— Какво правите тук, докторе? — кротко попита Спартан.

— Дойдох при вас.

— Това го виждам.

— Не отговаряте на обажданията ми, нито на имейлите ми.

— Много съм зает. Възникнаха важни въпроси.

— И аз ви изпратих нещо важно. Докладът на нашия изследовател за откритието в библиотеката на замъка Гримолд. Прочетохте ли го?

Адмиралът за миг отмести очи към инженерите, които запушваха пробойната, после отново погледна главния учен.

— Прегледах го.

— Тогава знаете за какво говоря.

— Откровено казано, докторе, малко съм изненадан. За учен вие сте прекалено доверчив. Всичко може да е плод на въображението. Знаете колко суеверни са били хората тогава. Разказите за демони, вещици, морски чудовища и други врели-некипели са безброй. Дори да имат претенции за достоверност, няма причина да смятаме, че този разказ има нещо общо със случая, който проучваме.

— Ако бяхте прочели документа, щяхте да видите аналогиите. — Обикновено спокойният и сдържан Ашър беше видимо развълнуван. — Разбира се, възможно е двете неща да не са свързани. Но ако не друго, това поне подчертава необходимостта от забавяне на темпото. Нека първо разберем повече за онова там долу.

— Единственият начин да го направим е, като го извадим. Вече научихме и открихме доста неща. Вие го знаете по-добре от всеки друг.

— Да, но вижте последиците. Здрави хора се разболяват — обезпокоително много хора. Хора без предишни емоционални проблеми изпадат в психоза.

— Вие доведохте на борда човек, за да разбере какъв е проблемът. Какво прави той?

Ашър пристъпи още по-близо.

— Работи с вързани ръце, защото не сте му дали достъп до долните нива, където са реалните проблеми.

Спартан се усмихна студено.

— Вече говорихме по този въпрос. Сигурността е от първостепенна важност. Питър Крейн е риск за сигурността.

— Той е много по-малък риск от…

Адмиралът му направи знак да млъкне. Ашър се дръпна и проследи погледа му. На платформата беше стъпил друг човек — мускулест, загорял от слънцето мъж в черна военна униформа. Носеше черна брезентова чанта. Прошарената му коса беше подстригана съвсем късо.

Мъжът — леко накуцваше — видя Спартан, приближи се до него и козирува.

— Офицер Уобърн се явява по ваша заповед, сър.

— Къде са хората ви, офицер? — попита адмиралът.

— Чакат пред Компресионния комплекс.

— Отидете при тях. Капитан Королис ще ви покаже жилищните помещения.

— Слушам, сър. — Уобърн отново отдаде чест, обърна се кръгом и тръгна.

Спартан се обърна към Ашър.

— Ще взема съвета ви под внимание.

— Кой е този човек? — попита Ашър.

— Чухте. Офицер Уобърн.

— Още военни? Трябва да има някаква грешка.

Спартан поклати глава.

— Няма грешка. Те са тук по препоръка на капитан Королис и ще приемат заповеди пряко от него. Той смята, че са необходими повече хора за засилване на охраната.

Лицето на Ашър помръкна.

— Назначаването на допълнителен персонал е съвместно решение, адмирале. Трябва да го вземем заедно като екип. А ако се съди по отличителните знаци, Уобърн е…

— Това не е демокрация, докторе. Не и когато става чума за безопасността на Базата, а в момента безопасността е застрашена. — Спартан кимна към групата инкенери и техници в другия край на платформата.

Ашър погледна към тях и попита:

— Какво е положението с пробойната?

— Успешно е запушена, както виждате. От повърхността е изпратена капсула с допълнително уплътнение за външната страна на купола. Отвътре е запечатана временно, докато се изработи нещо по-трайно. Ще отнеме известно време. Пробивът е дълъг около метър и половина.

Главният учен се намръщи.

— Метър и половина? При толкова тънка струя?

— Да. Но не е било замислено така.

— Искате да кажете, че…

Спартан отново кимна към инженерите.

— Виждате ли онази закрепена към корпуса преграда? Там, където е пробойната? Преградата отива право към кожуха на преддверието, където се намират електромагнитните контролни устройства, които отварят люка. Когато пломбираха люка, нашите аварийни екипи откриха разрез, дълъг метър и двадесет, стигащ от малката дупка чак до кожуха.

— Разрез — бавно повтори Ашър.

— Тук, във вътрешната стена на купола. Мислим, че е направен с преносима лазерна резачка. В момента се извършва подробен анализ. Разрезът е нарушил целостта на преградата, която всеки миг може да поддаде, въпреки че е по-вероятно това да стане в момент на напрежение, като например при окачването на Коритото. За щастие прорезът е несъвършен и на някои места е по-дълбок, отколкото на други. Затова дупката е малка. Ако беше направен, както е било замислено, пролуката щеше да се разпространи надолу по преградата, да стигне до кожуха — Гласът му заглъхна.

— И да пробие люка — измърмори Ашър, — и да направи голяма пробойна в корпуса.

— Фатална пробойна в корпуса.

— И казвате, че разрезът не е станал случайно, а е умишлен акт, тоест саботаж?

Адмиралът не отговори. Само бавно вдигна ръка и без да откъсва очи от Ашър, сложи пръст пред устните си.