Линкълн Чайлд
Границата Мохо (44)

ГЛАВА 43

Крейн се сви в тъмнината. Хюй затаи дъх.

Той хвана ръката й и леко я стисна.

Тънките лъчи светлина, проникващи през решетката, бяха затъмнени от приближаващия се командос. Стъпките му спряха точно пред вратата на килера.

Изведнъж изпращя радиопредавател и пехотинецът натисна бутона и каза:

— Барбоса слуша. — Гласът му се чуваше буквално над главите им. След това настъпи кратко мълчание. Слушам, сър. Тръгваме.

— Какво има? — попита другият, който още стоеше до масата.

— Королис. Забелязали са нещо.

— Къде?

— В Регенериране на отпадъци. Да вървим. Стъпките се отдалечиха, вратата се затвори и отново настъпи тишина.

— Махнаха се — прошепна Крейн.

Очите на Хюй бяха широко отворени от страх и блестяха на слабата светлина.

Изминаха пет минути, без никой от двамата да пророни дума. Крейн най-после безшумно бутна вратата на килера, излезе, с разтреперани крака отиде до електрическия ключ и запали лампите.

Хюй също влезе в лабораторията и смъкна мушамата от инструментите и компютрите. Движенията й бяха бавни и механични.

— Какво ще правим сега?

— Ще продължим да търсим — отвърна Крейн.

— Но къде? Разгледахме всички разкодирани послания. Те съдържат само невъзможни математически изрази.

— А другият файл, initial.txt, по-дългият, който се излъчва от границата Мохо? Сигурна ли си, че няма превод на лаптопа?

Пионг поклати глава.

— Ти го каза. Доктор Ашър сигурно се е съсредоточил върху по-кратките сигнали, предавани от стражите.

Той се вгледа в компютъра на Ашър.

— Какво може да е открил? Не беше на себе си от вълнение, когато ми се обади от кислородната камера. Трябва да има нещо. Можеш ли да проследиш последните му стъпки?

Тя се намръщи.

— Какво имаш предвид?

— Да провериш часа и датата на файловете, за да разберем какво е правил в минутите, преди да ми се обади.

— Разбира се. Ще направя списък на файловете и ще ги сортирам по дата и час. — Пионг се обърна към лаптопа, отвори прозорец за търсене и написа команда. Повечето файлове, върху които е работил, са в папката „декодирани“. — Тя посочи екрана. — Но през последните петнадесет минути, докато компютърът е работел, доктор Ашър, изглежда, е сърфирал в интернет.

— Така ли?

Хюй кимна.

— Ще отворя браузера и ще видя хронологията.

И отново затрака по клавиатурата. Крейн озадачено потърка брадичка. „Вътре ще можем да получим безжичен достъп до глобалната мрежа“ — беше казал Ашър на Марис точно преди да влязат в хипербаричната камера. Сигурно бяха получили достъп до интернет. Но защо?

— Ето списък на сайтовете, които е посетил — каза Пионг и се дръпна, за да направи място на Крейн.

Той се наведе към екрана. Списъкът съдържаше десетина уебсайта, повечето с прозаични правителствени имена.

— Няколко сайта в Агенцията за опазване на околната среда — измърмори Крейн. — Комитетът за ядрена регулация. Проектът „Планина Окотило“.

— Списъкът е хронологичен — каза Хюй. — Последните сайтове, които е посетил, са най-отдолу.

Крейн се втренчи в екрана и изведнъж всичко му се изясни.

— Мили Боже! — възкликна той. Прозрението изгори като лава съзнанието му.

— Какво?

Той завъртя стола си към нея.

— Има ли връзка в лабораторията? Трябва ми достъп до интернет.

Пионг извади кабел и свърза лаптопа с глобалната мрежа. Крейн придвижи курсора на последното влизане в хронологията и щракна с мишката. На екрана се отвори нов прозорец и показа изпълнен с текст официален сайт с печата на Министерството на енергетиката отгоре и заглавие с големи букви:

ППИО — Пилотен план за изолиране на отпадъци Карлсбад, Ню Мексико

— ППИО — промълви Хюй.

— Това казваше Ашър. Имал е предвид Пилотния план за изолиране на отпадъци.

— Но какво представлява това?

— Серия огромни пещери в грамадно образувание от сол, дълбоко под пустинята Чихуахуа в Ню Мексико. Огромно подземно хранилище. Много, много отдалечено място. Ще е първото сметище на страната за трансуранови отпадъци.

— Трансуранови отпадъци?

— Ядрени боклуци. Радиоактивни странични продукти от студената война и надпреварата във въоръжаването, инструменти, защитни облекла, стари двигатели за космически ракети. И всичко буквално свети от плутоний и други, по-тежки от урана елементи. В момента материалите се складират навсякъде, но новият план е да бъдат прибрани само на едно централно място — много надълбоко под пустинята. А планина Окотило е строго охраняван район в югоизточна Калифорния, геологично хранилище за изразходвано ядрено гориво и излезли от употреба оръжия за масово поразяване. Бях на научна конференция за опасностите от ядрените отпадъци и деактивираните оръжия. Изборът на място за изхвърляне на нещо толкова смъртоносно е огромен проблем, затова са необходими хранилища като планината Окотило и Карлсбад. Но каква е връзката с проекта „Буря в бездната“? За какво намекваше Ашър?

Последва кратко мълчание.

— Той спомена ли нещо друго, когато ти се обади? — попита Хюй.

Крейн се замисли.

— Каза, че е открил общ фактор. И после, че е абсолютно наложително да не… И това беше всичко.

— Какво да не? Да не продължаваме да копаем?

— Не знам. Не съм мислил за това.

И изведнъж Крейн разбра и почувства физически съкрушителна смесица от ликуване и страх.

— Господи!

— Какво?

— Пилотният план за изолиране на отпадъци? Планината Окотило? Ние се намираме върху нея!!

Хюй пребледня.

— Да не искаш да кажеш.

— Ние мислим, че някаква великодушна, бащински настроена към нас раса е заровила чудна технология дълбоко в земята, за да може човечеството да я намери, когато стане достатъчно напреднало, за да я оцени. Но изобщо не е така. Истината е, че Земята се използва за сметище на оръжия и токсични отпадъци. При това невъобразимо опасни, като се има предвид колко развити са приятелите от Лебед.

— Това ли се е опитвал да ти каже Ашър?

— Трябва да е това. Няма друг отговор. Онова, което е заровено под границата Мохо, е бомба с часовников механизъм. — Крейн млъкна за миг, опитваше се да разсъждава бързо. — На медицинската конференция съобщиха, че намирането на място за изхвърляне на ядрените отпадъци и продуктите от надпреварата в ядреното въоръжаване е само част от проблема. Истинският проблем е, че материалът ще остане радиоактивен по-дълго от документираната история. Как ще предупредим хората, които ще живеят след десет хиляди години, че трябва да стоят далеч от Карлсбад и планината Окотило? В далечното бъдеще цивилизацията ще е напълно преобразена и коренно различна. Затова Министерството на енергетиката разпръсква из местата така наречения от тях „пасивен институционален контрол“.

— Предупредителни маркери.

— Да. И не само един, а разнообразни — изображения, символи, текст, за да кажат на потомците, че мястото е опасно, но е изолирано и херметически затворено с основателна причина. Говори се и за активен контрол.

— Но откъде си сигурен, че онова там долу под нас наистина е опасно? — след кратко колебание попита Хюй.

— Не разбираш ли? Стражите служат на една и съща цел. И те са „институционален контрол“. А сигналите, които изпращат, са предупреждения.

— Това са само математически изрази.

— Но помисли какви! Те са невъзможни. Знаеш ли какво друго каза Ашър, когато разкодира посланието и помисли, че е сгрешил? „Делението на нула е забранено от всички закони на вселената“. Това е ключовата дума — забранено. Всички изрази, които излъчват стражите — нула на степен нула и другите, са забранени.

— Защото не може да отправят предупреждение на никой език.

— Именно. Съществата говорят на различни езици, но математическите формули са универсални. — Той поклати глава. — А и Флайт и приказките му за ирационалните числа. Той е абсолютно прав.

— Кой?

Крейн се засмя.

— Няма значение.

Хюй се замисли.

— Защо са започнали само с един математически израз и после са излъчили хиляди?

Той сви рамене.

— Може би са мислили, че делението на нула е най-простият и основен сигнал и смисълът му ще бъде разбран. Вероятно докосването ми е активирало ново поведение в стражите. Или фактът, че не престанахме да копаем, е убедил устройствата, че не сме разбрали намека и се нуждаем от нещо допълнително.

Крейн рязко се обърна и направи крачка към вратата. Изведнъж го завладя ужасяващото чувство, че трябва да действа веднага. С всяка минута копаенето ги отвеждаше все по-близо до ужасна гибел.

— Къде отиваш? — попита Хюй.

— Да докладвам.

На лицето й се изписа страх.

— Ами аз? Къде да отида?

— Остани тук. Лабораторията е безопасна, нали вече я претърсиха. — Той хвана ръката й и я стисна окуражително. — Скоро ще се върна да те взема.

Тя пое дълбоко дъх.

— Добре. Може отново да прегледам първия сигнал, който доктор Ашър не е разкодирал.

— Отлична идея. — Крейн се усмихна, отиде до вратата, спря, ослуша се и бързо се измъкна в коридора.