Линкълн Чайлд
Границата Мохо (25)

ГЛАВА 24

Крейн уморено лежеше в леглото си. Наближаваше три сутринта и Базата беше тиха. През общата баня проникваха сложните съблазнителни звуци на джаз кларинет. Роджър Корбет беше почитател на Бени Гудман и Арти Шоу.

Денят беше изпълнен с повече изненади и чудеса от всички дни в живота му. Крейн беше толкова уморен, че когато затвори очи, почувства, че сънят се промъква към него, но не можеше да заспи. Още не. Първо трябваше да свърши нещо.

Протегна ръка към бюрото и взе кафявия плик. Отвори го и извади краткия документ — разказа на очевидеца за заравянето. Потърка сънено очи и погледна горната страница — цветно копие на ръкопис, написан с черни букви и обграден с колоритни, макар и обезпокоителни илюстрации в белите полета. Започваше с голяма, богато украсена главна буква. Пергаментът беше лошо повреден от двете хоризонтални линии, където очевидно е бил прегънат. Краищата му бяха потъмнели от докосвания на пръсти и от годините. Текстът беше на латински, но за щастие изследователят на Ашър беше приложил превод на английски. Крейн насочи вниманието си към превода и започна да чете.

„В годината Господня 1397 аз, Джон Олбарн, рибар от Стаафхорн, станах свидетел на нещо. За жалост, бях си счупил ръката и не можех да плавам с моята лодка, нито да хвърлям мрежите. Един ден отидох да се разходя на скалите и веднага забелязах, че небето е светло, въпреки че беше облачно. До ушите ми достигна странно пеене, сякаш от множество гласове, от което потрепери самата небесна твърд.

Без да губя време, побягнах обратно към Стаафхорн, за да кажа на всички хора. Но мнозина от селото го бяха чули с ушите си и видели с очите си и излизаха на посипания с дребни камъчета бряг. Беше неделя и всички бяха в домовете си със семействата си. Скоро селото се опразни и всички се събраха край водата.

Небето беше станало още по-ярко. Във въздуха се усещаше странна тежест и на всички космите запукаха и щръкнаха.

Изведнъж забляскаха светкавици и затрещяха гръмотевици. След това облаците над океана се разкъсаха и разпръснаха дъги и бурни мъгли, докато се отдръпваха. В небето се появи дупка. През нея се видя гигантско око, обвито в бял пламък. От него струяха прави стълбове бяла светлина. Морето стана странно спокойно, когато го озари свещената светлина.

Всички хора от селото се зарадваха, защото окото беше прекрасно и чудно красиво, невъобразимо ярко и опасано с танцуващи дъги. И всички казаха, че Всемогъщият Бог е дошъл в Стаафхорн, за да ни дари с милостта и благословията си.

Мъжете започнаха да говорят как ще отплаваме към приказната светлина, за да възхвалим Бога и да получим благословията му. Един-двама не се съгласиха, защото разстоянието по море е твърде голямо. Но окото беше толкова изненадващо красиво и обграждащият го огън толкова чист и бял, че скоро всички се качиха в лодките, изгаряха от нетърпение да докоснат божествената светлина с ръцете си и да се доближат до нея, за да ги озари. Останах само аз. Лодките се напълниха с мъже, жени и деца от селото, но за жалост моята ръка беше счупена и не можах да отплавам. Реших да се кача на скалите, за да видя по-добре чудото.

След малко лодките потеглиха в морето. Бяха тридесет и няколко. Хората в тях пееха хвалебствени и благодарствени химни. Аз също изразих благодарността си, че от всички селища в кралство Дания Господ е дарил Стаафхорн с милостта си. Редицата лодки сякаш се носеше във въздуха с вълшебна скорост, въпреки че нямаше вятър, и докато се молех, почувствах и тъга в сърцето си, защото само аз бях останал на брега.

Мина известно време. Лодките се намираха вече на почти една левга. И тогава голямото око бавно започна да се спуска от небето. Облаците, които го обвиваха, все още вряха и кипяха и около него бяха надвиснали огромни завеси от мъгла, пронизани от безброй дъги. Сега обаче стълбът бяла светлина, насочен от окото към повърхността на морето, се промени. Видях, че се изкривява и огъва като живо същество. Морето също се промени. Вече не беше спокойно и се развълнува, сякаш го изгаряше огромна пещ. Неземното пеене се усили, но звуците вече не бяха божествени гласове. Извисяваха се все по-силно, докато накрая се превърнаха в нещо като писък на заек, хванат в капан. Не спираха и бяха толкова завладяващи, че паднах на колене и запуших ушите си.

От върха на скалата видях, че лодките се колебаят дали да продължат по-нататък. Една-две спряха, а други се опитаха да се върнат. Но сега морето беше много разгневено. Около стълба светлина се появиха водни струи и водопади, извиращи с невероятна бързина, все едно, когато пуснеш камък в малко езеро. Докато огромното око се спускаше, стълбът светлина под него се превърна в колона от бял огън, изпепеляващ всичко и ужасен за гледане.

Всички лодки се връщаха. И после стана силно земетресение. Облаците се разделиха с чудовищен рев и сякаш за миг звездите от небето паднаха в морето. От мястото, където падна всяка, се извисиха пламъци и се появи много пара, която се разнесе на талази от центъра и закри малките лодки.

Силата на земетресението ме повали на земята, но въпреки че се ударих лошо, не можех да откъсна очи от гледката. Всепоглъщащата мъгла обхвана и брега и се разпространи надалеч. През нея видях сияния от червен и пурпурен огън, които изригнаха към небето и после отново се спуснаха към морето с хиляди езици от пламъци, грамадното око се снишаваше, заобиколено от толкова бели и ярки пламъци, че пронизаха всичко, дори гъстата мъгла. Стори ми се, че окото се спусна много бавно и внимателно и когато стигна до повърхността на морето, всичко се разтърси от трус с такава сила, че не може да се опише с думи. Тътенът и трусовете продължиха около час. Земята се тресеше силно и бях сигурен, че тъканта й ще се разкъса. Ревът бавно заглъхна и след много време мъглата започна да се разсейва.

О, странно и ужасно! Изглежда, дяволът под прикритието на ангел беше измамил селяните от Стаафхорн и бе подмамил към страшна кончина. Защото когато най-после мъглата се вдигна, морето беше станало тъмночервено и докъдето погледът ми стигаше, беше осеяно с мъртви риби и други обитатели на дълбините, но от риболовните лодки и моите съселяни нямаше следа. В тъгата и скръбта си се почувствах и озадачен защо Луцифер не е останал, за да злорадства от победата си, грамадното око от бял огън беше изчезнало безследно, сякаш ужасната съдба на хората в тридесетте лодки беше напълно безразлична на сатаната.

Много дни след това обикалях Дания и разказвах моята история на всички, които изявяваха желание да я чуят и да се вслушат в предупреждението ми. По-късно обаче ме заклеймиха като еретик и напуснах кралството, защото се уплаших за живота си. Спрях тук, в замъка Гримолд, само за малко, за помощ и храна. Не знам къде ще отида, но трябва да продължа.

Джон Олбарн

Записано от Мартин от Бреша, който тук полага тържествена клетва, че разказът е предаден точно.

Сретение Господне, година Господня 1398.“

Крейн остави листовете, легна по гръб и угаси лампата. Не можеше да заспи. Съзнанието му беше изпълнено с един-единствен образ — огромно око, немигащо и обвито в чисто бял пламък.