Линкълн Чайлд
Границата Мохо (39)

ГЛАВА 38

Хладилният склад 1-С на най-долното ниво на Базата беше мрачно място и в най-добрите обстоятелства. Температурата се регулираше точно на пет градуса. Подът бе от дървени плоскости, поставени на три сантиметра над студената мръсна вода. Осветлението беше слабо и в клаустрофобичното пространство цареше сумрак. Миришеше на мухъл и кланица. Единственият звук беше тихото капене на вода.

Адмирал Спартан стоеше в средата на камерата за дълбоко замразяване и гледаше ужасяващо изкривените останки на Стъклено топче Едно. Сферата висеше пред него като смачкана топка от станиол, окачена на грамадна кука с тежка верига, спускаща се от тавана. От едната й страна беше захвърлена тежката синя мушама, която беше смъкнал, за да види обезобразената развалина.

Обстоятелствата трудно можеше да се нарекат добри. Каква неизправност бе причинила катастрофата? Като военен офицер, Спартан през целия си живот се беше стремил да постигне победа при очакван неуспех — своя или на врага, като или го прогнозираше, или го използваше. Но как може да очакваш неуспех, като действаш по абсолютно непознати правила?

Стъклено топче Едно беше унищожено, но Топче Две и Топче Три продължиха операцията без забавяне. Бяха направили промените, препоръчани от Ашър и научния му екип, и нямаше други произшествия. Всъщност работата вървеше по-бързо от очакванията. Третият, най-долният пласт на земната кора се оказа съставен от мек, подобен на тиня материал, който се копаеше лесно, и бяха на път да стигнат до границата на Мохорович не след седмици, а след няколко дни.

Адмиралът си спомни предупреждението на Хауард Ашър след сблъсъка на Топче Едно и смъртта на екипажа. „Моята препоръка е да се спрат всички операции, докато не разберем какво причинява авариите и защо“.

А сега Ашър беше мъртъв.

Зад Спартан се чу стържене на метал и вратата на хладилния склад се отвори. Ивица жълта светлина проряза мрака. Королис, който също като котките не обичаше студа и водата, открехна вратата и влезе.

Спартан го погледна.

— Докладът ви, капитане?

Королис се приближи.

— Системата с пръскачките в хипербаричната камера е била умишлено изключена и компресорът е бил претоварен. Това е предизвикало експлозията и пожара в камерата. Няма съмнение, че е саботаж.

— Убийство.

— Както кажете, сър.

Адмиралът отново се обърна към смачканата сфера.

— Този път, изглежда, целта е бил определен човек, а не Базата. Защо?

— Все още нямам отговор на този въпрос, сър. Вероятно ни е провървяло.

Спартан го погледна.

— Провървяло ни е?

— По отношение на мишената. Извадихме късмет, че саботьорът не се е прицелил в по-стратегически обект.

Адмиралът примига.

— Разбирам. И колко по-стратегически обект имаме от доктор Ашър?

— Полезността на Ашър за проекта започваше да става спорна. Той се беше превърнал в нещо като Касандра, сър. Приказките му за мрачна перспектива и гибел и нетърпението му да забави графика на копаенето не се отразяваха добре на духа на персонала.

— Да, наистина. — Спартан си помисли, че ако Королис има лични недостатъци, откровеността определено не е сред тях.

— Това е моето мнение, сър. Честно казано, изненадан съм, че и вие не мислите така.

Спартан не обърна внимание на намека и посочи останките на Стъклено топче Едно.

— А това!

— Записите на комуникациите и черната кутия на Буболечката са внимателно анализирани. За разлика от хипербаричната камера, тук няма абсолютно никаква следа от намеса или нарушение на правилата. Ясно е, че става дума за техническа неизправност.

Адмиралът се замисли, втренчен в жалката плетеница от метал.

— Разбрахте ли кой е виновен?

— Да. Въз основа на записите от камерите за наблюдение изолирахме един човек, който е бил и на двете места — и в Приемната на външния корпус, и в кислородната камера — точно преди да бъде извършен саботажът.

— Кой?

Без да отговори, Королис извади от джоба си плик и му го подаде. Спартан го отвори и се вторачи в съдържанието.

— Доктор Пионг?

Командирът кимна.

— Китайският й произход винаги ми се е струвал подозрителен. Пък и вие изказахте предположение, че саботьорът трябва да е служител на чуждо правителство.

— Тя беше щателно проверена като всички други, които работят върху секретни проекти.

— Понякога някои минават между капките, особено, ако им помагат. Знаете това много добре, сър.

— Какво препоръчвате?

— Доктор Пионг да бъде задържана в ареста, докато не бъде извършено пълно разследване.

Спартан учудено повдигна вежди.

— Мярката не е ли доста прибързана?

— Безопасността на Базата е застрашена.

Устните на адмирала се изкривиха в горчива усмивка.

— А правата й за неприкосновеност на личността?

Королис се втренчи в него, без да прикрива изненадата си.

— При дадените обстоятелства това не е фактор, с който трябва да се съобразяваме, сър.

Спартан не отговори и капитанът продължи:

— Има и още нещо. Спомняте ли си последната дума на Ашър, която е повтарял пред Крейн?

Адмиралът кимна.

— Нещо, започващо с „пио“.

— Ами ако се опитвал да каже Хюй Пионг?

Спартан го погледна и присви очи.

— Точно така, сър. Името й. Пионг.

Адмиралът тръсна глава.

— Добре. Но арестът не е необходим. Затворете я в стаята й, докато въпросът се реши.

— Сър, с цялото ми уважение, мисля, че арестът е…

— Изпълнете заповедта ми.

Зад рамото на Королис се забеляза някакво движение. Спартан се обърна и видя, че на прага стои Питър Крейн.

— Доктор Крейн — леко повиши тон адмиралът. — Не стойте като на церемония. Елате при нас.

Королис затаи дъх от изненада.

Крейн се приближи. Късо подстриганата му черна коса и сивите очи ярко контрастираха с бялата му престилка. Спартан се запита откога Крейн стои там и какво е чул.

— Какво има, докторе?

Крейн влезе. Очите му се стрелнаха първо към Спартан, после към Королис и останките на Стъклено топче Едно и накрая се спряха на адмирала.

— Търсех капитан Королис.

— Е, намерихте го.

Крейн се обърна към Королис.

— Командосите от Черни операции, които пазят хипербаричния терапевтичен комплекс, ми казаха да говоря с вас. Искам преносимия компютър на Ашър.

Капитан трети ранг Королис се намръщи.

— Защо ви е?

— Мисля, че Ашър е открил нещо точно преди пожара. Вероятно значението на сигналите, които излъчват стражите.

— Лаптопът е силно обгорял от пожара — каза Королис.

— Струва си да проверим. Не сте ли съгласен?

Спартан с любопитство ги наблюдаваше. Крейн и Королис очевидно не се обичаха.

— Добре — съгласи се капитанът. — Елате с мен. Компютърът е в шкафа за веществени доказателства в хипербаричния кабинет.

— Благодаря. — Крейн погледна адмирала, кимна и тръгна след Королис.

— Доктор Крейн? — повика го Спартан.

Крейн се обърна.

— Ако откриете нещо, моля, незабавно ми докладвайте.

— Добре.

Королис отдаде чест и двамата излязоха от хладилния склад. Спартан замислено гледаше след тях.