Метаданни
Данни
- Серия
- Д-р Джереми Лоугън (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Deep Storm, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Петър Василев, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 53 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- nqgolova (2007)
Издание:
Оформление на корица: „Megachom“, 2007-12-19
ИК „БАРД“ ООД, 2007
История
- — Добавяне
- — Добавено означение на 41 глава, поправка в програмата от 22 глава
ГЛАВА 39
Крейн намери Хюй Пионг в лабораторията й. Програмистката внимателно разглеждаше разпечатка на абсорбционната линия и записваше бележки на бледозелен лист. Вдигна глава, когато той влезе, и се усмихна.
— Браво. Взел си лаптопа.
Усмивката й обаче помръкна, като видя изражението му.
— Нещо не е наред ли, Питър?
Крейн погледна монтираната на тавана охранителна камера за наблюдение, внимаваше да стои извън обхвата й.
— Искам да те питам нещо. Била ли си в Приемната на външния корпус?
— Мястото, където се скачва Коритото? — Хюй поклати глава. — Никога.
— Къде беше, когато умря Ашър?
— Тук, в моята лаборатория. Забрави ли, че изследвах абсорбционните линии? Казах ти.
— И не си се приближавала до хипербаричната камера?
— Не. — Тя се намръщи. — Защо? За какво намекваш?
Той се поколеба. Готвеше се да поеме пресметнат риск и вероятно да наруши всички правила в дългата клетвена декларация, която беше подписал, но не разбираше защо Королис би излъгал за вината на Хюй Пионг. Помагането на заподозрян в саботаж беше предателство, но инстинктът му подсказваше, че може да има доверие на Пионг.
Освен това тя беше единственият човек, който можеше да му помогне да разбере какво е открил Ашър.
Крейн облиза устни.
— Слушай внимателно, Хюй. Королис мисли, че ти си саботьорът.
Тя се ококори от изумление.
— Аз?!
— Само слушай. Той убеди Спартан да те постави под домашен арест. Всеки момент ще дойдат командоси да те придружат до каютата ти.
— Не може да бъде. — Тя се задъха. — Това е лъжа.
Той я дръпна към себе си, извън обхвата на камерата.
— Успокой се, Хюй. Всичко е наред. Ще те измъкна оттук.
— Но къде! — Гласът й прозвуча пискливо.
— Отпусни се. Искам да мислиш. Има ли лаборатория или друго помещение, където можеш да работиш върху лаптопа? Изолирано и далеч от оживлението, място без камери за наблюдение?
Тя не отговори.
— Дишай бавно. Няма да им позволя да те отведат. Кажи ми, знаеш ли такова място?
Пионг кимна.
— На шесто ниво. Лабораторията по приложна физика на морето.
— Добре. Но първо трябва да направя нещо. — Крейн бръкна в джоба на лабораторната си престилка, извади стерилна опаковка и я разкъса. На изкуственото осветление блесна скалпел номер дванадесет.
— Защо ти е това? — попита Хюй.
— Трябва да махна радиочиповете, които са ни имплантирали — отвърна той, извади други медицински принадлежности и ги сложи на масата. — Иначе ще ни намерят, където и да отидем.
Нави ръкава на престилката си, намаза рамото си с дезинфекционна течност, доближи скалпела до кожата си и затаи дъх.
Острието сряза първо епидермиса, после проникна през дермата. Радиочипът се показа, обвит в жълта подкожна тлъстина. Пионг отмести поглед. Крейн го извади с форцепс, пусна го на пода и го стъпка с крак.
— Готово. Сега няма да ме следят като мигрираща птица.
Пое си дъх, стерилизира раната, превърза я, сложи лепенка и хвърли скалпела в кошчето за отпадъци, а след това извади друг стерилен скалпел и се обърна към нея.
Хюй неволно отстъпи назад.
— Не се тревожи. Имам обезболяващ тампон, който ще притъпи чувствителността на кожата ти. Не го използвах за себе си, защото в бързината взех само един от амбулаторията на временния лазарет.
Тя обаче продължаваше да се колебае.
— Хюй, трябва да ми се довериш.
Пионг въздъхна, кимна и нави ръкава си.