Дороти Кумсън
Шоколадово бягство (39)

Епилог
Шоколадово бягство

— Радвам се да те видя.

Няма начин. Това е гласът на човека, когото не искам да видя. Никога. Ерик и Грег се опитаха да ме изпратят да купя шоколад, докато гледат мач и вече сипех втора порция ругатни, когато Ариана се застъпи за тях и също ме помоли да отида, защото много й се хапвало, за което била виновна бременността. И ето ме в магазина.

Обръщам се наляво, във всяка ръка държа по един шоколад.

— И какво искаш? — питам.

Тя държи кошницата за пазаруване пред себе си като щит. Изглежда както преди, преди преобразяването си заради Мат. Русите й коси са пораснали, има повече плът по лицето и по тялото. Отново изглежда нормална. Минаха почти девет месеца откакто я видях за последно в двора на училището. Разбира се, не съм забравила как изглежда с повече или по-малко килограми, но все още гледам лицето на една непозната.

— Да те видя — отвръща тя.

Трябва да й го призная, има дебела кожа. През последните девет месеца ми се обаждаше почти всеки ден, независимо дали й отговарях или не. Звънеше, пращаше имейли, пишеше, въпреки мълчанието ми. Спря за малко. След като Грег се премести при мен, смених номерата си. Всъщност нашите номера.

— И Грег ти е казал къде съм.

— Не. Ерик ми каза.

— Той те мрази. — Вероятно не беше нужна чак такава грубост, но се изтървах.

— Има причини. Но той знае колко те обичам. Каза, че си излязла от къщата, така че мога да говоря с теб.

Ерик е единственият човек на света, който знае колко ми липсва Джен. Грег не би посмял да ми предложи да се сдобрим. Той много внимава какво говори за нея, всъщност почти не говори. Когато най-накрая спряхме след един дълъг двадесет и четири часов секс за сдобряване, двамата седнахме и говорихме. И говорихме. И пак говорихме. Дълго и напоително. (В живота си никога не бях говорила толкова много за чувствата си. Беше изтощително.) Разбрахме се, че той ще се вижда с Мат, когато иска, защото желаеше да закърпят приятелството си по причини, които все още ми се изплъзват и не са ми ясни. Можеше дори да говори с мен за Мат, а аз можех да слушам и да задавам въпроси, но никога, при никакви обстоятелства да не ме моли да се виждам с него или да говоря с него. В същия дух — Грег нямаше да ме измъчва със своята ревност, когато се виждах с господин Любителят на шоколад (между нас все още имаше искра.)

Когато видя, че Джен се завръща в уравнението, Грег се опита да инициира друг голям разговор, но аз избих идеята от главата му (не можех да изтърпя отново тези клюки) и му казах да прави каквото ще, защото му вярвам. Освен това знаех, че има достатъчно разум да напусне страната, ако отново се изкуши да кръшне, дори и съвсем леко, защото, ако разбера или открия нещо подобно, нямаше да доживее да види следващия изгрев на слънцето.

— Добре, това си е напълно честно — каза тогава той. — Как е твоето приятелче филмовият режисьор?

Освен това нямам нищо против Грег да се вижда с нея — така научавам новини, имам някаква връзка с нея, без да е необходимо да я виждам.

Ерик, колкото и да не харесва Джен, през цялото време ме увещава поне да говоря с нея — той знае, че в живота ми има една голяма дупка — там, където преди беше тя. Знае, че приятелството ми липсва. Да, може и да ми липсва дълбокото и близко приятелство, каквото не съществува, но аз не знаех това. Ерик винаги казваше „Има една недовършена работа между теб и Джен. Ако между вас всичко е приключило, тогава ще ти е все едно дали ще я видиш, или говориш с нея. Няма да чувстваш буца в гърлото всеки път, когато някой я спомене в разговор.“ Чудя се дали наистина имам буца в гърлото сега, когато говоря с нея.

— Върнах се при Мат — казва ми тя. — Ние сме единствените, които могат да се понасят един друг. Той напусна работа и сега си стои само в Лийдс. Развежда се.

— Знам от Грег. — Да, той ми каза, че Мат дълго я молил да му даде втори шанс, твърдейки, че е единствената, която иска. И тя се съгласила. Тъй като не ми беше повече приятелка, това не бе мой проблем и не си позволих никакви чувства по този повод… дори ако бе най-глупавото нещо, което човек може да направи, освен скачане с бънджи без въже.

— Догодина ще се оженим — продължава Джен. — Знаеш ли това?

— Да.

— Надявах се… надявам се да ми станеш шаферка.

Какъв е шоколадът на твоята планета?

— Не мисля, че идеята е добра.

— Да. Може би не е. Грег каза, че ти и Рене си поделяте поста директор на фестивала и че тази година ще започнеш да учиш режисура.

— О, разбрах. Дошла си да ми кажеш, че съм прекалено дебела и грозна, за да правя това.

Тя затваря очи, сякаш в мълчалива агония.

— Съжалявам — казва и отново ме поглежда. — Много съжалявам. За всичко. За това как се отнасях с теб, затова че се опитвах да те разделя с Грег. Дори когато онзи ден дойде при мен, се държах като истинска крава. Опитах се да обвиня теб за всичко, което ти причиних. Не знам какво съм си мислила, как съм могла да оправдая моите постъпки. Съжалявам, извинявай. Дори не осъзнавах каква зла кучка съм била, докато ти не ме отряза и изхвърли от живота си. Чудя се как си ме търпяла толкова дълго.

— Да, добре — отговарям. — Вероятно трябваше да ти кажа за мен и Грег по-рано.

Така щеше да можеш да ни разделиш по-скоро.

— Така че да мога да ви разделя по-скоро? — сякаш прочете мислите ми Джен.

Не успях да скрия усмивката си.

Тя също ми се усмихна.

— Точно това си помисли, нали? — Усмивката й изчезна. — Обаче е вярно. Ако трябва да бъда честна, подозирах за Грег. Разбрах, че между вас става нещо още в нощта на моя рожден ден, защото бяхте неестествено потайни, но си помислих, че те е свалял или нещо подобно. Затова ти уредих сляпа среща и го наблюдавах. Надявах се да се разделите, но не, вие си останахте близки както винаги. Дори още по-близки. Затова те излъгах, че се е опитал да ме сваля, исках да разбия вярата ти в него. Това беше единственият начин да те върна в моя живот. — Въздиша. — Чувствах как ми се изплъзваш. Толкова дълго бях центърът на живота ти. Години наред ти се грижеше за мен и всичко останало бе на второ място, и изведнъж — хоп, вече не бях номер едно. Досещах се, че е заради Грег. Както при майка ми — когато си хванеше нов приятел, тя загубваше всякакъв интерес към мен. Бях щастлива, ако можех да я видя поне през уикенда. Преди това винаги всичко бе наред. Дори когато беше с Шон, пак ме поставяше на първо място. От теб получавах цялата безусловна любов, която никога не съм имала в живота си. Но когато двамата с Грег станахте приятели, ти прехвърли част от тава внимание към него. Двамата правихте всички неща заедно, неща, които аз не можех, като да ходите на обяд, да излизате през седмицата. Ти очевидно се грижеше за него и на мен това не ми харесваше. Мразех го. Онази нощ в хотела се паникьосах. Когато каза, че ще се съберете да живеете заедно, знаех, че това е краят. Никога повече нямаше да бъдем близки, както преди. Ти го сложи на първо място. Не можех да позволя това да се случи. Бях толкова ядосана и така ревнувах, че направо изпаднах в паника. Ти нямаше да ме чуеш. Съжалявам.

Изведнъж в мозъка ми изплува нещо, което се бе загнездило там от години.

— Говорила ли си нещо на Шон за мен и Грег?

Джен хапе устни и ме гледа с големите си, кръгли и пълни със съжаление очи.

— Аз… може би съм споменала за репутацията на Грег, репутацията му на развратник.

— Друго какво?

Навежда глава.

— Ами… Грег е казал на Мат, че ще спи с теб, стига да му се предостави удобен случай. — Добавя бързо: — Това беше истина! Той наистина го е казал.

— Ти по принцип си се опитвала да провалиш всяка моя връзка, която за мен е изглеждала по-важна от теб, в това число и връзката с брат ми.

— Да. И съжалявам.

Просто не е за вярване. Ти си невероятна, ето какво си ти.

Връщам се при шоколадите.

— Всичко е една голяма каша — казва Джен.

— Не, не е. Моят живот е напълно подреден. Твоят също, поне така изглежда. Имаш мъжа, когото обичаш, догодина ще се омъжиш за него. Грег каза, че правите опити за бебе. Той отново е ваш приятел, така че няма никаква каша. Най-добре да запазим чувството за мярка.

— Всеки път, като се видим с Грег, той говори само за теб — не само защото ти си любимата му тема за разговор, но и защото аз непрекъснато го разпитвам. Той е горещата линия, която ме свързва с теб.

— Горкият, аз правя същото с него, като го разпитвам за теб. И всеки път, когато го направя, мога да кажа, че се чуди защо не си говоря директно с теб…

Не, не се размеквай. Спомни си какво направи тя. Спомни си колко много те нарани.

— Трябва да вървя. — Оставям шоколадите. — Не мисля, че някой от тях заслужава шоколад, след като така безотговорно са ме предали.

Лицето й се изкривява в опит да не се разпадне от разочарование, докато аз тръгвам към вратата.

И тогава нещо вътре в мен сякаш проговаря. Напомня ми, че в цялата тази история аз не бях жертвата. Когато сам не говориш за себе си, как очакваш другите да знаят как да се отнасят с теб? Всъщност моето нежелание да споделям ме забърка във всичко това.

Ако бях имала смелостта да кажа на Джен, че нашето приятелство означава всичко за мен и че никой няма да го промени, може би нещата щяха да тръгнат по друг път, да се развият по друг начин. Когато бягах, не казвах на никой как се чувствам и колко го обичам. Това се случи и с Грег — той беше толкова несигурен в моите чувства към него, че искаше пълно ангажиране и тържествено обет от мен. Същото се случи с мама, която не можеше да разбере, че нещата с Грег бяха различни, защото никога преди не бе имала възможността да срещне другите ми гаджета. След като спрях да бягам и започнах да си позволявам да чувствам и да страдам, животът стана по-хубав. По-пълен, по-завършен, по-цветен. Трябваше да се отворя и за Джен, още преди много време. Трябваше да спра да бягам и да говоря с нея, преди да стигнем до тук.

Обръщам се към нея.

— Джен?

Тя ме поглежда, топазовите й очи плуват в сълзи.

— Искаш ли да видиш нашите бебета?

— Какви бебета? — Гласът й е колеблив, всеки миг ще избухне в ридания.

— През последните няколко месеца аз и Грег осиновихме много рибки. Вероятно ще имаме и още, когато се преместим в по-голяма квартира, така че ще си имат собствена стая.

— Не знаех, че обичаш рибки.

— Има много неща, които не знаеш за мен. Както и много неща, които аз не знам за теб. — Моите очи срещат нейните. — Но можем да ги открием.

Можем да открием дали въобще между нас е имало нещо истинско. Можем да открием дали въобще сме били приятелки, или само сме свикнали една с друга, по навик — един лош навик, който трябва да изкореним. Каквото и да открием, нещата не могат да станат като предишните, не можем да се върнем към „нормалното“. Всичко е променено. Ние сме различни.

— Е, искаш ли да ги видиш?

— С удоволствие.

— Идвай тогава. Време е за вечеря. Батлиби и Локи ядат хляб, но капитан Пикар е малко капризен с яденето. Марк Твен е моят любимец, обаче не казвай на Грег, той винаги смята, че да ги обичам било хипарска глупост.

Трябва да открием новата си нормалност. Няма да е толкова зле. И няма да отнеме много време след като имаме шоколад.