Всичко в книгата ми хареса, с изключение на последните няколко абзаца.
Леко и приятно четиво.
Налага се да гласувам с " посредствено ", защото не намерих " комплексарско "… Не разбрах и какъв е великият псевдопроблем: произход? цвят на кожата? културни различия? нещастното детство според Фройд/ Юинг/ друг умник ( нали белият Татко 2 е психиатър , а чернокожата ганайска майка ,очевидно , е психиатрична медсестра)? Или просто се правим на интересни с превзетите си дрънканици…
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.