Дороти Кумсън
Шоколадово бягство (22)

22.
Родителски съвети

Мама и аз имаме странна връзка. „Въздържана“ е една от думите, с които може да се опише.

Винаги се радвах да я видя, нашите срещи бяха изпълнени със смях, нашите Коледи, празници, времето, което прекарвахме заедно, бяха чудесни, но често се чудя какво ли щеше да бъде, ако татко 2 и Ерик не бяха с нас.

Познавах мама отпреди тях, тя ме познаваше преди тях; това беше времето, когато мама бе постоянно нещастна, а аз — постоянно уплашена. Познавах я от времето, когато прекарваше свободните си часове във викане, вместо в спане. Когато можеше да не ми обръща внимание няколко дни, защото не съм си изяла храната в чинията. Когато късаше любимата ми книга, защото не съм я погледнала. Познавах мама от времето, когато всичко, което правеше, беше изпълнено с гняв и горчивина.

Ерик изглеждаше като фъстъковка, а мама беше истинска фъстъковка, но когато човек погледнеше нейното малко, закръглено тяло и ситно къдравата й черна коса, си мислеше, че е фъдж.

Човек си мислеше, че моята майка е мекичка, а тя всъщност беше твърда като камък. Повечето хора мислят за майките си като за нещо сладичко и мекичко — само захар и уют, отвътре и отвън, но не и моята майка.

Моята майка стана твърда, докато живееше с татко — по-точно с татко 1. Трудно можеше да я опознаеш или да станеш близък с нея. Никога не съм я виждала да плаче, нито веднъж. Тя откри, че е лесно да бъде ядосана; лесно да бъде независима; трудно да показва радостта си. Каквото и добро да направех, биваше омаловажавано. Както когато станах втора по успех в класа. Татко 1 беше разочарован, че не съм първа, а мама ми каза, че двайсет и четири часа се е молила за мен да се справя. В очите на татко не бях достатъчно добра; в очите на мама не бях се посветила на книгите като роб. А в деня на дипломирането… татко в един рядък момент на нехарактерно за него размекване се изтърва, че се гордее с мен. Преди време тези думи щяха да имат шанса да проникнат през щита от хладнокръвие, с който се бях обградила, за да ме пази от родителите ми в радиус от три мили. Мама му се озъби:

— Трябваше да й го кажеш преди години, вече е прекалено късно.

Така че понякога ми трябваше известно време, за да стопля отношението си към нея. Не само защото я помнех, когато беше нещастна, а главно защото помнех колко възмутена и засегната бях аз, когато тя беше нещастна. Това беше чувство за вина, предполагам. Прекарвах повечето време сама, притеснявайки се, че нещо, което съм направила или казала, ще раздели родителите ми. Ставаше ми трудно, дори невъзможно да гледам някой от тях, докато говоря с него. Едва когато пораснах, разбрах през какво е трябвало да минат. Това не ме спираше обаче, през първите няколко часа след появяването им, да се чувствам като онова момиченце, седнало в задната стая, докато те се разправяха в предната: викаха, чупеха, нагрубяваха се и всичко останало, което придружава една кавга.

Обичах майка си, обичах и баща си, но ми трябваше малко време, за да затопля отношението си към тях.

— На кого принадлежат тези? — попита мама, вдигайки чифт тесни мъжки гащи, тип „жокейки“ с два пръста. Двамата с татко 2 пристигнаха преди няколко минути и тя отиде да се преоблече, да смени дрехите, с които бе пътувала, което на нейния език означаваше да огледа колко разхвърлян е апартаментът ми. И след трийсет секунди се върна с това бельо.

Топлината и животът се стопиха в мен, докато гледах гащите на Грег. Когато започнах да подреждам яростно къщата заради предстоящото посещение на майка ми, имах предвид да събера всичките му вещи и парцали, да ги набутам в една кутия и да ги скрия под канапето в резервната стая, служеща за кабинет, където спеше Ерик (той никога не ровеше из вещите ми). Но очевидно бях забравила. А защо бях забравила? Защото Грег най-неусетно се бе пренесъл при мен.

Познавах жени, които правеха така. Марта, например, бе започнала да оставя свои дребни неща в банята на нейния Тони, след това бельо, сетне тениски и пижами. Тони осъзнал, че тя не е прекарала нито една нощ далеч от апартамента му, когато открил кутийка тампони в банята си. Бях си мислила, че само жените са толкова подли, докато не започнах да се срещам с Грег. Той превърна седмичното пране в свое задължение, но не от някакъв алтруизъм, за да улесни живота ми, а защото половината от прането се състоеше само от негови дрехи — беше престанал да си носи резервни дрехи още преди хиляда години. В банята се появи резервна четка за зъби. Не от типа четка, която обикновено носех в чантата си, когато се срещах с Шон. Не, Грег беше постоянен заселник, беше се настанил на рафта в банята, където имаше дори самобръсначка. Той вече не ставаше по-рано, за да си отиде вкъщи, да се преоблече и освежи. Когато излизах с Шон, което продължи около година, често хора, които познавах, ме виждаха да се качвам в автобуса с половината ми гардероб и съдържанието на рафта в банята ми, натъпкани в торба, без значение колко време щях да остана при него. Но не бях оставяла нищо повече от обици, да речем. Нито у Грег.

Той така успешно и тайничко се бе пренесъл при мен, че престанах да забелязвам вещите му. Ако бях забравила да скрия гащите му, значи не бях скрила и други сексуални дреболии, свързани с него. Краката ми се подкосиха. Вибраторът. Бях оставила флуоресцентно розовия вибратор в най-горното чекмедже на нощното ми шкафче — преди ден Грег ме беше преследвал с него из цялата къща, след това безгрижно го бях пъхнала там. И още… О, не! Върху нощното шкафче в една дървена кутия имаше кондоми. Презервативите.

Докато всички тези мисли галопираха в мозъка ми като диви коне, в дневната цареше пълна тишина. Татко 2 бе замръзнал с чашата си бира. Ерик, който бе на две крачки от мен, също гледаше гащите. Дори телевизорът сякаш затаи дъх. По лицето ми изобилно потече пот. Бях на трийсет, моля ви се! Майка ми едва ли мислеше, че съм девствена. Но, познавайки и тримата си родители, се сетих, че те със сигурност смятаха, че ще остана девствена до деня на сватбата си и мъжа, за кого ще се омъжа, ще е първият ми любовник.

В момента мама държеше с два пръста гащите на моя любовник. Можеше ли нещата да станат по-лоши от това?

Зъъън! Звънецът разби тишината, а татко 2 и аз подскочихме.

Ерик, най-спокойният жив човек на земята, рече:

— Мисля, че трябва да посрещнем собственика на тези гащи, мамо.

Минах покрай нея и уличаващото ме в престъпление изделие и отидох в коридора, при домофона. Вдигнах черната слушалка и изгрухтях нещо в нея.

— Аз съм — отвърна Грег.

Прекалено ужасена, че да мога да говоря, изгрухтях втори път и натиснах бутона с изрисуван на него ключ, сетне отворих външната врата, готова да го предупредя, че родителите ми знаят, че правим секс и да не прави коментари, които може да бъдат приети като нещо от рода на „Аз правя разни неприлични неща с дъщеря ви и вие не можете да ми попречите“. Но гласът ми замря в гърлото, когато го видях.

Какво, по дяволите, бе направил със себе си?

Понеже не бях преживяла достатъчно шок през последните три минути, Грег ми нанесе още един: беше облечен в костюм от три части. Жилетка, сако и панталони. Костюмът бе графитеносив, ризата — снежнобяла, а вратовръзката — морскосиня. Косата му бе току-що измита и сресана назад, хваната на опашка. (Можеше спокойно да облече сакото върху потник или долна риза и да навие ръкавите, защото опашката при мъжете беше синоним на сваляч от осемдесетте, доколкото бях запозната.)

Сърцето ми, което вече биеше два пъти по-бързо, ускори още повече ритъма си. Той идваше на среща с родителите ми, а не с банковия ми мениджър. Но дори и тя (колкото и да бе хладна и въздържана), не би очаквала да се появи така облечен.

— Добре ли изглеждам? — прошепна, докато влизаше в коридора.

Успях само да кимна. Бях онемяла. И уплашена. Мили боже, само не му позволявай да започне да говори с фалшив акцент или нещо подобно.

Поведох го към дневната. Когато влязохме татко 2 се бе изправил, мама и Ерик също, но тя повече не държеше долните гащи на Грег, слава на бога. Тримата гледаха с очакване към вратата, когато той пристъпи и влезе в стаята зад мен.

Можех да си представя какво вижда: дребничка, нищо и никаква жена със ситно къдрава черна коса. Тя имаше хубаво лице и носеше синя плисирана пола, бяла риза и кремава жилетка. От лявата страна на жената — бял мъж, по-висок поне с двайсет и пет сантиметра от нея, с очила, които не скриваха скулестото му лице. Косата му беше бяла. Облечен с панталони и бяла риза с отворена яка, в процепа на която се виждаха къдравите косъмчета върху гърдите му. От дясната страна на жената стоеше друг мъж, арийски тип, по-висок от всички останали, с торбести сини спортни панталони и бяла тениска.

— Представям ви Грег… — Гласът ми замря. Мамка му, дори не бях помислила как да го нарека… — Моят… моят… — Всъщност какъв ми беше той? Моят интимен приятел? Да, очевидно. Но така го бях нарекла пред господин Любителя на шоколад. А никой, който дори смътно можеше да бъде описан като мой интимен приятел, не беше се срещал с родителите ми. Това бе съвсем нов етикет. — Моят… ъъъ. Инт… приятел. Грег, това са мама, татко 2 и брат ми Ерик.

— Приятно ми е да се запознаем — отвърна мама, поемайки протегнатата му ръка.

— Удоволствието е изцяло мое — отвърна той в откровено флиртаджийския си стил, че дори се наведе да целуне ръката й, подлецът му с подлец.

— Здрасти, Грег — поздрави татко 2. — Да не са те кръстили на Грегъри Пек?

— Да, сър. Майка ми е влюбена до уши в „Римска ваканция“.

Боже, той нарече татко 2 СЪР?

— Здрасти, приятел — рече Ерик и стисна топло ръката му.

Грег видимо се отпусна и отвърна с усмивка.

— Здрасти.

— Слушай, благодарение на теб, сега ще трябва да се преобличам — продължи Ерик. — Не биваше да започваме така, разбираш ли? Появяваш се тук изтупан и правиш брата на гаджето си да изглежда зле.

— Извинете? — смути се Грег.

— Ами погледни се! Костюмче. И аз ще трябва да си сложа костюмче, ако не искам мама да ми пили на главата колко добре изглеждаш ти. Какво ще кажеш, мамо?

Мама го изгледа така, сякаш казваше „Престани да се правиш на глупак“

— Извинявам се. — Грег сви рамене.

— Ще ти дам един малък съвет, брато. Винаги се опитвай да направиш добро впечатление на брата, а не на старците. Братята имат по-голямо влияние върху гаджетата.

Мама вдигна една вежда към Ерик, което казваше „Върви в стаята и се преоблечи“.

— Виждаш ли? — намигна Ерик на Грег и се отправи към резервната спалня.

Закачките на Ерик бяха насочени към разведряване на обстановката. Инцидентът с гащите не бе от голяма полза за Грег, затова Ерик накара мама да се отпусне достатъчно, че да му отправи два от своите световноизвестни погледа. Мама и татко 2 също отидоха да се преоблекат, оставяйки ни насаме.

— Мина добре, нали? — прошепна разтревожено Грег.

— Предполагам, ако не броим гащите ти и кондомите.

* * *

— Довиждане на всички, беше страхотно да се запознаем. Ще ви видя скоро — рече Грег, вземайки сакото и вратовръзката си. Аз стоях права, очаквайки да му видя гърба.

Татко 2 се разсмя.

— Скоро? Точно така, момко, мисля, че утре е съвсем скоро.

— Не знам защо въобще си отива, преструвайки се, че не спи тук. Сякаш мама вече не намери гащите му — захили се и Ерик.

Татко 2 почти разплиска бирата си, докато Ерик едва не припадна от смях. В очите на мама имаше зачатък на усмивка (двете малки чашки шери, които изпи, очевидно й подействаха отпускащо). Пъхнах ръката си в ръката на Грег — беше единственият от компанията, който не пи нищо, защото ни вози с колата си до ресторанта и обратно. Той ме погледна объркано.

— До утре — повтори татко 2.

— До утре, брато! — Ерик му хвърли една кутийка бира — Пийни това вкъщи.

Грег хвана кутийка във въздуха.

— Лека нощ, Грегъри — кимна и мама. — До утре.

Двамата тръгнахме към вратата и веднага след като я затворих зад нас, татко 2 извика:

— Утре не идвай с колата, момко, ние ще платим таксито. Трябва да пиеш няколко питиета с нас.

— О, и никакви костюмчета повече — добави Ерик.

— Б-а-а-а-ай — извика последна мама.

Свежият въздух ни наметна с пелерината си от кислород, азот и всички останали елементи, които съставляват въздуха, който дишаме, когато излязохме от сградата и тръгнахме към неговия червен „Ескорт“.

Той отвори вратата и хвърли сакото си на седалката до шофьора. Ръцете му моментално ме обгърнаха и придърпаха плътно към себе си. Аз бях цяла галактика от чувства, но да имам слънцето в тази моя Галактика точно в този момент беше истинско облекчение. На Грег не му мигна окото пред моето семейство. Не го хванах нито веднъж да хвърля погледи крадешком или да действа така, сякаш се опитва да оправи нещата. Той дойде, видя и беше приет. Дори нямаше благоприличието да се уплаши, че може да не го харесат и да го намразят. Това бе всичко, което исках да осъзнае: че моето семейство е като кутия с шоколадови бонбони: всички изглеждат различно, но са направени от един и същи материал. Ние си принадлежахме, бяхме едно цяло.

Грег беше възхитителен. Все забравях това. Все очаквах да се превърне в Дарт Вейдър, докато той бе истински Хан Соло. Не се нуждаеше да бъде държан на една ръка разстояние. И не съжалявах, че намалих дистанцията между нас. Почти щях да полудея от притеснения преди срещата, но тя мина и той не избяга, и аз не исках да избяга. Той беше специален.

— И така, ти, облечен в костюм смешнико, мислиш ли, че ще можеш да преживееш един уикенд със семейството ми? Ще се върнеш ли утре?

— Ти искаш ли ме? — попита той.

— Само след три часа, прекарани заедно, ти вече си част от семейството ми: Ерик те харесва, татко 2 мисли, че си забавен, а мама бе впечатлена от костюма ти и „Да, сър“. Но като оставим всичко това, ще ми липсваш.

— Наистина ли? — Той беше изненадан. Но не толкова, колкото мен. Всички хубави неща, за които си бях мислила, се сбъднаха.

Стиснах устни. Ако продължавах да говоря, щях да изтърся някоя глупост. Грег ме отблъсна след няколко секунди.

— Трябва да те спра веднага — промърмори той близо до устните ми. — След три дни пости, една целувка може да стане опасна.

— Добре, влизай в колата, преди да те завлека обратно горе. И в неделя вечерта — никаква телевизия, никаква храна, само секс — отвърнах. Наведох се към прозореца, докато той затваряше вратата зад себе си. — Нейните родители също ли те обожаваха след шест секунди?

— Кой?

— На шестгодишната ти връзка. Родителите й веднага ли те харесаха?

Грег замръзна, дори спря да диша. Цялото му тяло сякаш се обезкърви, пребледня и животът изтече от него. Аааа, ето това беше малко „глупава любезност“ от госпожица Амбър Селпон.

Може би, ако се отдръпна от колата, той нямаше да забележи, че бях разровила нещо, което очевидно бе болезнен спомен.

— Наистина ли искаш да знаеш? За нея?

Не съвсем. Не и когато ти имаш склонността да ми разказваш с пълни подробности за онова, което си правил в миналото си. Не и когато дори не знаеш, че аз бях особено избирателна по отношение на моето минало.

— Ако ти искаш да говориш за това — отвърнах безразлично. Кажи, не. Кажи не, моля те!

Грег се протегна и отвори вратата до себе си.

— По-добре влез и седни.

Страхотно.

Влязох в колата, затворих вратата, сгънах се на седалката, свих колене и се завих със сакото му, придърпвайки го чак до брадичката. Миришеше на него. Излъчваше неговия лек, но мъжки аромат. Напомни ми, че когато заспивах, слушах биенето на сърцето му. Той се завъртя леко на седалката си, така че да ме гледа, докато говори. Не казвай нищо саркастично или „умно“ Дори ако разговорът загрубее, не ти е позволено да бъдеш саркастична — предупредих сама себе си.

— Кристи и аз спяхме от време на време в колежа, но през последната година се събрахме. Тя беше моя любовница, приятел, другар по душа. Знам, че звучи странно, да го каже някой като мен, но така се чувствах. Както и да е, по време на четвъртата ни година заедно, решихме ме е време да попътуваме по света. През петата взехме решение да се разделим. През шестата тя забременя.

Добре, сърце, моля те, започни да биеш. Това не е кой знае какъв шок. Грег има дете. Предполагам, че човек, който чука всичко живо на два крака колкото него, не може да не е баща поне на едно дете. Не, сърце, не се шегувам, моля те, започни да биеш. Моля те… Благодаря.

— Бях толкова развълнуван, когато ми каза. Помолих я да се омъжи за мен. Тя се съгласи. Всичко беше супер, прекрасно, направо перфектно. Аз щях да се оженя за моята най-близка сродна суша и с нея щяхме да си имаме бебе… Кристи обаче стана разсеяна, оставяше разни неща, забравяше писма, които лежаха разхвърляни къде ли не из къщата. Тогава живеех в нейния апартамент. Знам, че не биваше да го чета… — Той млъкна.

Грег имал ключ от апартамента й. Веднъж останал сам. Бил отегчен, неспокоен, копнеещ бременната му годеница да се прибере вкъщи, за да може да я обгрижи с любов. Писмото лежало на нощното шкафче. Нямал намерение да го чете. Просто видял своето име върху синия лист хартия. Както когато чуеш името си сред голяма тълпа от хора, така думата „бебе“ го накарала да подскочи. Било странно, защото двамата решили да изчакат още три месеца, преди да кажат щастливите новини на останалите. Никой не би трябвало да знае.

„Не мисля, че трябва да казваш на Грег, че бебето не е негово — пишело в писмото. Така или иначе не знаеш със сигурност, може и да е негово. Просто запази тайна, докато не се омъжиш“.

— И знаеш ли какво направих? — попита ме той.

Поклатих глава. Не исках да знам. Наистина не исках. Просто не можех да бъда с мъж, който бе ударил бременна жена. Или бе ударил, която и да е жена. В моя живот бях видяла прекалено много удари.

— Престорих се, че не съм го прочел. Сготвих вечеря, както обикновено, седнах и зачаках. Не знам как го направих, но го изтрих от ума си. Кристи обаче се досети. Може да не е било в мислите ми, но е било изписано на лицето ми. Когато влезе в спалнята и видя писмото на нощното шкафче, веднага разбра. И цялата история излезе наяве. Предната година беше тежка за нас, тя бе станала близка с друг мъж. Влюбила се в него, но да ме остави било все едно да изостави най-добрия си приятел. Останала от съжаление. Беше убедена, че детето не е от мен, защото с другия никога не използвали контрацептиви. Ние бяхме говорили да имаме дете, така че тя се разделила с Фил, а ние продължихме да използваме кондоми, докато не решихме твърдо, че ще се опитаме да си направим бебе. Значи бебето наистина не беше мое. И тя знаеше това. Искаше неговото дете, не искаше моето. Онази нощ всичко излезе наяве. Как се чувствала, как искала да си отиде.

Той замълча и потърка с ръка очите си.

— И знаеш ли какво направих?

— Започна да спиш с всички жени наред?

— Не. О, не, не, нееее! Молих я. Молих я да не ме напуска. Загубих цялото си самоуважение, стъпках го. Плаках и се пенявих, убеждавах я и се молих. Тя очевидно престана да ме уважава и ме помоли да напусна апартамента й. Но аз не спрях дотук. Месеци наред не я оставих на мира, звънях й по телефона, пишех й писма, висях пред къщата й. Докато една сутрин се събудих и реших — край. Не мога повече така. Стига толкова. Спрях. Оставих я. И започнах живота си на сериен сваляч.

Едва не прехапах езика си, който искаше да го попита кое е по-добро — „Корнфлейкс“ или „Уитабикс“ по време на чукането на зърнени култури^[1]. Така че си прехапах езика още по-силно. Изпитвах симпатия. Което бе причината да провалям нещата като бъда саркастична. Това всъщност беше моят естествен защитен механизъм срещу прекалено сериозните неща.

— Не можех… — започна Грег. — Не можех да рискувам да попадна отново в подобна ситуация. Когато спиш безразборно с жени, може да имаш близък контакт, да се свързваш с хора, да бъдеш интимен, но без риска да бъдеш наранен, така както аз бях наранен от Кристи. Винаги съм се нуждаел от подобен контакт, така че намерих начин да го получавам. Но никога повече нямаше да изпитам болката и унижението отново. И така, пет години оттогава.

— Виждал ли си я отново? — попитах загрижено.

Той се засмя тъжно.

— След като реших, че повече не ме интересува, тя поиска да се съберем. Бях изкушен. Ако знаеш колко силно бях изкушен, но реших не. Цяла седмица агонизирах. Дори спах отново с нея. Тя беше махнала детето. Оказа се, че мъжът на мечтите й не искал да бъде баща на децата й. Говорихме и говорихме. И тогава аз казах още веднъж „не“. Две седмици по-късно тя се премести в Дъблин.

— О! — само това успях да кажа. Толкова лошо ли бе чукането, че е напуснала страната? — помислих си и моментално се намразих.

— И за да отговоря на първия ти въпрос, ще ти кажа „не“. Нейните родители не ме обожаваха. Те дори не ме харесваха. Това продължи шест години и точно когато най-после свикнаха с мисълта, че този мъж, който не е достатъчно добър за тяхната дъщеря, ще стане част от живота им, ние се разделихме. Твоето семейство са готини, много готини. Наистина ли мислиш, че ме харесаха?

— Че какво да не ти харесат?

Освен тази смешна коса.

Замълчахме. Колата изведнъж ни се видя прекалено малка и неудобна за подобни големи признания. Цялата информация, всички разкази и разголване на душата трябва да се правят на някое по-голямо място. И Грег, който не бе предразположен и не си падаше по подобни разкрития и откровеност, вероятно се чувстваше гол. И емоционално уязвим. Знаех какво му е, все едно го бях направила аз самата.

— Добре, по-добре се връщай, че ще си помислят, че правим секс. Главно защото Ерик ще им подхвърли тази мисъл.

— Да.

— Да.

— Лека нощ.

— Ще се видим утре.

— Ще се видим утре.

Болезнено. Сякаш бяхме на първа среща и не знаехме дали да се целунем или не. За да съм честна, наистина не знаех дали да се целунем или не. Това разкритие промени всяка нишка, от която бе изтъкана нашата връзка.

— Ще ме целунеш ли? — Аз си го мислех, но той го произнесе. — Не е необходимо да го правиш. Просто…

— Грег.

— Добре, лека нощ.

— Да?

— Млъкни и ме целуни.

 

 

Когато се върнах в къщи, всички си бяха легнали. Мама бе оставила завивката ми върху дивана заедно с две възглавници Страничните лампи все още бяха включени, както и телевизора. Седнах и се подпрях с една ръка на завивките.

Неочаквано ме обзе тъга. Историята на Грег ме натъжи, толкова много, че устата ми се напълни със… с тъга заради преживяното от него. Тъга заради болката, която бе изпитал. Тъга и защото вече е бил влюбен и преди.