Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Chocolate Run, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
karisima (2015)

Издание:

Автор: Дороти Кумсън

Заглавие: Шоколадово бягство

Преводач: Таня Виронова

Издание: първо

Издател: СББ Медиа АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Ропринт ЕАД

Редактор: Златина Пенева

ISBN: 978-954-399-087-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3227

История

  1. — Добавяне

14.
Урок по история

Ето защо трябва да бъдем добри.

Винаги. Ето защо никога не нарушавах правилата — дори канабис не пушех, нито лъжех. Когато го правиш, завършва така. Седнал на задната седалка на полицейската кола.

Мисълта ме удряше в главата всеки път, в който мигнех и отворех очи, за да открия, че наистина седях на задната седалка на полицейската кола. Добре поне, че не бяха ме закопчали с белезници. Можех да видя заглавията в утрешните вестници с големи букви „WYIFF-ГЕЙТ! СЛУЖИТЕЛКА НА WYIFF ПРАВИ СЕКС НА АЛЕЯТА!“

Грег щеше да се измъкне, вестниците едва ли щяха да окалят някой от своите, нали?

Когато полицаят ни хвана, опитвайки се да нарушим закона за поведение на обществени места, сърцето ми се преобърна, сякаш щеше да спре. Това преобръщане бе последвано от желание да хвръкне. Бях яла само бисквити от десет часа насам и бях пила прекалено много. За да не повърна, зарових лице в сакото на Грег.

— Ще имате ли нещо против да ме последвате? — попита полицаят, когато никой от нас не помръдна.

Не знаех какво мислеше Грег, но аз бях много против да тръгна с него. Във всяко отношение бях против. Не само защото щяха да ме арестуват, но също и защото, ако помръднех дори на сантиметър, щях да повърна и добре че, както подозирах, в този миг се намеси директно всевишният, за да ме спре.

Грег отвори уста и кондомът падна безцеремонно на земята. Точно в този миг бях дълбоко и безгранично благодарна, че той бе толкова фанатично верен на безопасния секс. Ако не беше се придържал към неизменния си кондом, щяха да ни хванат направо по време на акта, с който погазвахме закона. Той много галантно свали полата ми, преди да оправи собствените си панталони.

Аз се размърдах, скръстих ръце на гърдите си, наведох глава и последвах Грег към главната улица. Имаше само едно нещо по-лошо от това да те хванат да правиш секс в малка уличка, реших, след като излязохме на тротоара. И това бе да чуя един глас, който произнесе спокойно и учтиво:

— Господин Уолтърсън? Пак ли вие?

 

 

Погледнах през прозореца. (Да, все още бях в полицейската кола.) Грег говореше с полицайката, която знаеше името му. Но как можеше да знае името му? Ами да, от времето, когато бе арестуван по обвинението за влизане с взлом и саморазголване. Разбира се. Нямаше друга жена — полицайка в Лийдс. В целия Йоркшир нямаше друга жена полицайка и ето защо точно тя трябваше да ни залови.

В секундата, в която осъзнах коя беше, бирата, бисквитите и жлъчката се надигнаха към гърлото ми и напълниха устата ми. Вдишах дълбоко през носа, за да спра напъна да повърна върху другия полицай, който преди време ме бе изслушал да казвам колко добър човек е Грег.

„Това няма да се случи никога повече, госпожо полицай“ — сетих се какво обещах тогава.

Тя ме позна, разбира се. Видях го в очите й, но не каза нищо, само нареди да ме заведат и настанят на задната седалка на колата. (Да, все още бях в полицейска кола). След това се отдалечи малко, за да говори с Грег, докато колегата й стоеше отвън, в случай, че реша да хукна. Не че не можех — на задната седалка на полицейската кола нямаше белезници.

Наблюдавах как Грег и полицайката си говореха. Никой от двамата не правеше никакви жестове. Езикът на тялото на Грег, както и очаквах, изразяваше разкаяние. Главата му бе наведена, той гледаше в земята, ръцете му бяха зад гърба. Тя стоеше с една ръка на бедрото, а в другата държеше палката.

Полицайката каза нещо.

Грег кимна, приличаше на провинил се ученик или на каещ се грешник.

Тя поговори още малко, той вдигна очи да я погледне, задържа погледа й за секунда, сетне погледна встрани и отговори нещо тихо.

Накрая, след като мина сякаш цяла вечност, двамата се върнаха при колата. Полицайката отвори вратата.

— Можете да си вървите. И двамата — каза тя. — Очевидно сте добри хора.

Кучка.

— Благодаря, офицер — отвърнах. И преди да мога да се спра и да си прехапя езика, изръсих: — Няма да се случи повече, обещавам.

— Най-добре ще е да не се случва — отвърна тя. — Защото за някои хора това ще бъде трето нарушение на обществения ред. Третият път носи нещастие. — Усмихна ми се и за миг ми се прииска да я ударя. Право в самодоволното личице. Вероятно щях да я победя. Вероятно. Какво ти става? Да не си полудяла? Или вече развиваш вкус към полицейски коли и полицейски участъци?

Грег ме прегърна през раменете, докато вървяхме по улицата, за да хванем някое такси.

 

 

— Спал си с нея, нали? — попитах между две големи глътки вода. Тряснах чашата на масата и се наведох над нея, гледайки кръвнишки Грег, който седеше и не откъсваше очи от повърхността й. Нуждаехме се само от един униформен служител на реда и адвокат и тази сцена можеше да се разиграва в полицейския участък. Моментално се изправих.

Той остана мълчалив. Със сигурност знаеше, че каквото и да каже, ще бъде използвано срещу него.

Поклатих скептично глава, върнах се по червено-белите плочки до мивката и напълних отново чашата с вода. Бях толкова травматизирана, че пиех вода направо от чешмата, като очевидно бях забравила факта, че тя имаше леко бежов оттенък.

Подпрях се на мивката, втренчила поглед в гъстите черни кичури, падащи върху лицето му. Кой самоуважаващ се мъж имаше коса, по-дълга от тази на гаджето му? По-дълга, отколкото на повечето жени, които познавах? Дори когато беше модно мъжете да ходят с бръснати глави, Грег пак имаше дълга коса. Той дори нямаше благоприличието да оплешивява, което би обяснило необходимостта да пази ревниво всеки скъпоценен фоликул на главата си.

— След всичко, което направих за теб. След като прекосих целия град, когато бях съсипана от умора, напомних ти, че тя е омъжена, унищожих номера й, наскърбих Шон, ти въпреки това спа с нея.

Главата на Грег се вдигна, шоколадовите му очи горяха от възмущение.

— Ако не бях го направил, сега и двамата щяхме да сме в затворнически килии.

Погледнах го. Нямах желание да приемам тази гледна точка.

— Ще отидеш ли?

— Къде да отида? — попита той.

— На среща с нея?

— За какво говориш?

— Стига, моля те. Престани да се преструваш. Става ли? — предупредих го, а моят акцент от Южен Лондон неочаквано се втвърди. — Знам, че не стоеше там, за да чуеш лекцията й по опазване на околната среда и благоприличието на обществени места. Тя иска да се видите, нали? Просто ми кажи истината. Ще се срещнеш ли с нея? Истината. Това е единственото, което искам.

Той поклати глава.

— Не. Казах й, че ти си моята приятелка.

Оууу, разбира се, че си й го казал. Извинявай скъпи, аз съм една тъпа крава. Седнала съм да се притеснявам, че отново ще изчукаш някаква жена, за която брачните обети очевидно не са толкова важни. Би трябвало да се досетя, че онова, което си й казал, е било: „Имам си сериозна приятелка“, но тя смята, че това е невъзможно. Всъщност защо не го пуснем в интернет? „Жени, не се притеснявайте, че любовникът ви ще ви измами, той просто ще каже на жената, която иска да изчука: «Имам си сериозна приятелка».“ И всичко ще бъде наред. Ще спечелим награда за това. Едно искрено, публично изявление. Хайде, аз ще пусна компютъра, ти ще използваш журналистическите си умения, за да ме редактираш.

Бих могла да кажа: „Тя е омъжена, защо ще се тревожи, че ти си имаш приятелка?“, но това не беше в моя стил. Ако щях да печеля точки, трябваше да го накарам да си признае.

— Казах й, че ми е отнело цяла година да те накарам да излезеш с мен и не искам да развалям всичко — отговори тихо той.

Отпих още вода.

— И тя се съгласи, така ли? Омъжената полицайка ти повярва?

— Не. Всъщност да. Не знам. Каза да й се обадя, ако работата с теб не потръгне.

— Според мен е казала следното: „Ако промениш мнението си, знаеш къде да ме намериш. Може да ми се обадиш по всяко време“, нали?

Грег погледна отново към масата и кимна с глава.

— Уличница! — прошепнах над ръба на чашата, приближавайки към ръба на лудостта. Нещата всеки момент щяха да излязат извън контрол. Всъщност коя беше истинската уличница? И коя бях аз, че да я заливам с катран и да я овалвам в пера?

— Какъв ти е проблемът? — попита Грег, изправяйки се на крака. (Мисля, че коментарът „уличница“ бе причина за реакцията му.) Сега звучеше повече като йоркширец — вероятно бях задействала защитния механизъм в него, когато неочаквано се бях превърнала в лондончанка. — Все едно не знаеше какъв бях преди. Ти най-добре знаеш какъв бях.

— Искаш да знаеш какъв ми е проблемът? — попитах, повишавайки глас.

— Да — отвърна ми той на висок глас.

— Наистина ли искаш да знаеш какъв ми е проблемът? — вдигнах с още една нота.

— Да! — извика по-високо и той.

Тряснах чашата на масата. Още една от опорните ми точки се срути под тежестта на неговите усилия.

— Искам да отида някъде и да не срещам жени, с които си спал. Ако не ми звънят по телефона, тогава сядат на мястото ми в кръчмата. Ако не сядат на мястото ми в кръчмата, ме арестуват на улицата. Не мога да отида в половината кръчми в Хедингли, защото си спал с някого от персонала, а аз е трябвало да се правя на твоя приятелка, за да те измъкна. Не можем да отидем в другата половина кръчми в Хайд Парк, защото си чукал дъщерята на съдържателя и той е издал заповед за убийство на теб, мен, Мат и Джен. И дори не можем да посетим баровете в университета. Проблемът ми е, че не мога да изляза на улицата, без да се сблъскам с някое от твоите завоевания.

Грег остави думите ми да висят във въздуха. Чувстваше, че просто няма какво да каже, за да намали опустошителния им ефект. Нищо не можеше да изтрие истината, че той беше мъжка проститутка. Факт. И че аз бях лицемерка, защото когато започнах да спя с него, нямах този монументален проблем. Също факт.

Той ще ме изостави, осъзнах, докато гледаше масата в пълно мълчание. Ще ми каже да вървя на майната си, защото повиших глас и преминах границата.

— Когато бях с Мими — освен че бе изключително добър в секса, Грег имаше още един голям талант — никога не забравяше имената на жените, с които го бе правил, — разбрах, че ти си най-ценният ми приятел. Ти рискува работата си заради мен и начинът, по който се ядоса, ме накара да си помисля дали не ревнуваш малко. Това ми даде надежда, накара ме да се надявам, че може би имам някакъв шанс с теб.

Той заобиколи масата и приближи към мен.

— Когато срещнах Алисън — полицайката, за пръв път осъзнах, че исках нещо специално с теб. С нея беше само секс и двамата го знаехме. А с Нина се опитах да те забравя, защото след като осъзнах колко дълбоко съм хлътнал по теб, разбрах, че това ще причини много проблеми. Мислех, че ми е липсвала сигурността на една връзка, така че се опитах да го постигна с нея, но когато тя пожела сериозно обвързване, се паникьосах, защото знаех колко много искам да бъда само с теб. Онази нощ, в която Нина ме нападна, мислех само за едно: „Трябва да отида при Амбър, тя ще оправи нещата“. И ти ги оправи. Закърпи ме и нито веднъж не ме упрекна, не ми натякваше „Аз нали ти казах“ или „Заслужаваш си го“, въпреки че щеше да си права, защото беше точно така. За да съм честен, признавам, че не съжалявам за тези три жени, защото те по свой начин изиграха важна част в моя живот и ми помогнаха да се съберем с теб. Колкото до останалите… — Той направи пауза. Когато проговори отново, йоркширският му акцент не бе така силен. — Нищо не мога да направя. Не мога да променя миналото, мога само да обещая, че повече няма да го правя. И че, докато сме заедно, никога няма да го направя. Това е. Нямам и какво повече да кажа, освен че съжалявам. И ще се мразя, ако моето минало ни причини проблеми.

А аз пък нямах какво да отговоря. Човек не може да промени миналото. Не може да го пренапише за свое собствено удобство, нито да го преразкаже, така че да звучи по-добре, за да се почувства по-добре и да изглежда по-добре. Всички да мислят, че си герой, а не истинско копеле.

Но не можеш да промениш събитията. Ако си направил грешка, значи си я направил — не можеш да кажеш, че не се е случило и това няма да промени факта, че си го направил. Ако чукаш наляво и надясно, значи чукаш наляво и надясно. Да се преструваш, че си чист като сняг, няма да промени факта. Не можеш да промениш миналото, нито бъдещето. Единственото, което можеш да промениш, е настоящето, тук и сега. Ето защо хората се гърмят, бият и трепят, за да живеят в този момент, защото това е единственото, което могат да контролират.

Но всичките тези теории бяха прекалено непосилни за една нощ, която започна като празнуване с приятели.

— Тази вечер не се е случвала, съгласен ли си? — казах на Грег. Това беше моят начин да кажа, че няма да се караме повече по този въпрос.

През лицето му премина вълна от облекчение, тялото му се отпусна, преди да се разсмее със слънчевия си смях.

— Само да беше видяла лицето си, когато седеше на задната седалка на полицейската кола. Класика.

— Каква полицейска кола? Никога в живота си не съм влизала в полицейска кола — повторих. Лондонският ми акцент беше изчезнал.

— О, да, съжалявам. Никога не се е случвало.