Дороти Кумсън
Шоколадово бягство (35)

35
Краят, продължение

След кафенето трябваше да накарам Грег да се прибере у тях.

Опитах се, но когато шофьорът на таксито спря пред неговата къща, той стисна ръката ми, очите му бяха отчаяни и уплашени, като на човек, който всеки миг ще пропадне в бездънна пропаст, така че сърцето ми омекна и го прибрах при мен. Сложих го да седне на дивана, преди да предприема епичното пътешествие през града, за да видя Джен.

Джен. Сърцето ми трепваше всеки път, когато помислех за нея. Всъщност дори спрях на път към автобусната спирка, за да повърна. Няколко човека ме изгледаха странно, учениците, които излизаха от училище, нададоха вик с погнуса „Бърррр!“ и побягнаха. (Повечето от децата, които познавах, имаха по-богат речник от „благословии“ от мен). Но не можех да направя нищо. Единственото, което не исках да се случи, се бе случило, и това ме поболяваше. Трябваше да изплакна устата си с бутилката вода, която носех в чантата си.

Когато бутнах вратата, телевизорът работеше. А въздухът силно миришеше на нещо. Подуших. Чистота. Подуших го още няколко пъти. Лимон. Пчелен восък. Сапун на прах. Погледнах надолу, червената пътека в коридора бе изметена. Рамките на картините бяха полирани. Влязох в дневната, тя също блестеше от чистота.

Проснат на дивана, с глава, подпряна на едната ръка и очи, вперени в телевизора, лежеше Грегъри. Беше в абсолютно същата поза, в която го бях оставила. Почти щях да повярвам, че феите на чистотата бяха посетили апартамента и, докато той е гледал телевизия, те са подредили, измили, измели, полирали повърхностите, изпразнили кофата, изхвърлили боклука и събрали вещите на Грег в един кашон в краката му.

Когато видях тази кутия, се свих вътрешно, отдръпнах се и се скрих в едно дълбоко и тайно местенце в мен.

Беше червената пластмасова щайга, която използвах при местене. Голяма и препълнена. Дрехите му, книгите му, дисковете, обувките, филмите, четката за зъби, афтършейвът, витамините, продуктите за коса. Той наистина се бе пренесъл тайно и полека при мен. Поне не беше се изнесъл също толкова неусетно. Не трябваше да съм изненадана, нали? Бях му заявила, че всичко свърши и той съответно бе действал, както си знае. Ние бяхме на една и съща страница от тази сметка. Но не бях осъзнала, че думите „Всичко свърши“ ще означават „Вън от живота ми“.

Край = върви си.

Седнах на дивана.

— Как мина? — попита Грег. Не можех да кажа дали ме гледа или не, защото не откъсвах очи от червената щайга.

— Ъъъ… не знам — отвърнах.

— Сдобрихте ли се?

Преглътнах с мъка през буцата, заседнала в гърлото ми. Не можех да говоря. Всичко бе приключено. Между мен и Джен.

Най-дългата несемейна връзка, която бях имала. Приключи. Край.

— Не знам — успях да промълвя.

— О — поклати глава Грег.

Гледах червената щайга с вещите на гаджето ми.

— Защо… искам да кажа… Как ти дойде на ум… да чистиш?

— Бъркотията беше отчасти моя. Освен това прибрах вещите си. Нали разбираш, в случай че… — Той нарочно остави изречението незавършено. Не искаше той да го казва, но искаше да говорим. Искаше да знае къде се намира.

Никъде. Той беше никъде. Мислех, че е разбрал, мислех, че е осъзнал, че съм казала „край“, въпреки че аз самата не бях сигурна. Защо иначе би си опаковал багажа?

— И така… Ние какво…

— Не знам — признах.

Не знам нищо повече. Ако имаше едно, не, ако имаше две неща, които научих през изминалите часове, те бяха:

1. Не съм във филм.

2. Знам, че нищо не знам.

— Какво означава това?

Потърках с ръка очите си.

— Означава, че не знам.

— И аз ще трябва да вися тук, докато разбереш? — Грег повиши глас.

Защо викаше? Да не би да си въобразяваше, че така ще ме накара да мисля по-бързо?

— Ти не знаеш. Добре. А аз какво да правя? Да чакам? Докато разбереш? Така ли?

Загледах се в отсрещната стена. Тя беше боядисана в бяло и аз се опитах да изпразня мисълта си като нея.

— Чакам, докато решиш нещо друго? Слушай, Амбър, ние или разрешаваме този въпрос сега, или…

Най-накрая се обърнах към него и той спря да говори. Пое си дълбоко въздух, а очите му направо пробиваха дупки в мен.

— Ако се разделим сега, тогава се разделяме завинаги. Така мисля. Без обаждания, без приятелство, без срещи, без трийсет и няколко за и против да се съберем ли отново или не. Нищо. Аз и ти — край. Финито!

Не можех да го гледам, без да ми се повдигне. Звучи драматично, но е самата истина. Беше спал с Джен. Това бяха ужасните новини. Знаех, че се е изпразнил в нея… Боже, исках да повърна. Беше направил нещо толкова интимно с нея, а не с мен. Или с която и да е друга жена, освен с Кристи, защото Грег беше евангелски верен на безопасния секс. Освен онзи един-единствен път, когато…

Как съм могла да бъда толкова глупава? Мисълта направо ме фрасна в лицето с огромна сила.

Тестът за СПИН, който си направи! Бил е заради Джен. Това беше имал предвид, когато каза, че животът му ще свърши. Защото ако беше позитивен, това означаваше, че и Джен щеше да бъде позитивна, съответно и Мат щеше да бъде позитивен, и жената на Мат щеше да бъде позитивна. И цялата сграда от лъжи щеше да се сгромоляса като картонена къщичка от карти. Как съм могла да бъда толкова отчайващо глупава? По едно и също време двама от най-близките ми приятели бяха преминали през такава криза, а аз дори не бях усетила, нито се бях усъмнила в нещо. Не бях свързала нещата. Не можеше да съм по-глупава, дори ако бях станала донор на сиво вещество и бях дарила половината си мозък.

— Е? — настоя Грег. — Какво решаваме?

Не можех да го гледам. Мразех го, че стои близо до мен. Обърнах погледа си към отсрещната стена.

— Чудесно! По дяволите! — извика той, вдигна щайгата, опита се да я пъхне под мишница, но не можа, защото в нея имаше прекалено много вещи. Затова пъхна ръката си под нея и вдигна черната чанта.

— Не знам защо очаквах нещо друго от властна кучка като теб. Не знам защо очаквах някой, който винаги иска всичко да бъде по неговите правила, да се промени. Но знаеш ли какво?

Той се наведе надолу.

— Всичко е наред! — изкрещя в лицето ми толкова близо, че почувствах топлината на дъха му, божествения аромат на ванилия и подправки.

Вдигнах колене към гърдите си, докато той се опитваше да излезе. Разни неща падаха от щайгата, чупеха се, той ругаеше на висок глас. Кълнеше до девето коляно, кълнеше вещицата Амбър. Обвих краката си с ръце и сложих глава на коленете. И неочаквано шумът и придружаващите го ругатни изчезнаха. Апартаментът утихна. Настана спокойствие и тишина.

Той нямаше да се върне повече. Край, всичко свърши.

Катурнах се на дивана, обгърнах се с ръце, почувствах се в безопасност, топла и малка.

Мисля да поспя. А когато се събудя, всичко ще си бъде както преди. Няма да съм спала с Грег. Все още ще обичам Джен. И всичко ще бъде, както си беше.