Клайв Къслър, Джъстин Скот
Стачникът (49)

48

— Какво правиш, Айзък? — Уиш, Уоли и Мак се изправиха зад гърба му.

— Ще се обърнем напреки, за да качим хората. Пълен назад, капитан Дженингс, а после обърни!

— Не и докато не ги блъсна!

— Назад!

— Не можеш да ги оставиш да победят.

— Хенри Клей не иска да спечели. Иска хаос. Няма да играя по неговата свирка!

Мак Фултън дръпна чукчето на своя „Смит & Уесън“ и каза на кормчията:

— Шефът казва да дадеш заден.

Една-единствена ръчка в котелното изключи и двата двигателя наведнъж. Когато спряха те, спря и рулят.

Бел прегърна през раменете скърбящия капитан.

— В момента те не са нищо повече от уплашени глупаци. Като нас… натиснете руля, капитане. Нека да качим тези хора.

Бел се обърна към хората си.

— Стреляйте по всеки, който се опита да извади оръжие. Няма значение какво. И се оглеждайте за Клей. Гвардейците са най-много, затова вероятно ще носи тяхна униформа.

После Бел поведе хората си към главната палуба. Капитан Дженингс стигна на позиция до горящия „Цар Вулкан“.

Бел разположи Уоли, Мак и Арчи там, където щяха да наближат лодките. Уиш Кларк раздаде оръжия и настоя да остане във вихъра на събитията. Каза, че ще си пази шевовете с рязана пушка. Бел се изкатери едно ниво нагоре, за да наблюдава отвисоко.

Огънят се разпростираше. Сухото дърво и прясната боя го подхранваха и той неумолимо и бързо пълзеше към носа на „Цар Вулкан“. Изплашените хора се струпаха на кърмата. Бел видя, че повечето носят сивокафяви униформи на щатската гвардия. Полицията по въглищата и стоманата пък носеше типичните си тъмни униформи. Познати с бруталността си, полицаите сега изглеждаха ужасени, а мнозина от коравите пинкертъни бяха изгубили бомбетата си в паниката.

Разстоянието между двата парахода намаляваше.

Стачкоизменниците драпаха истерично към перилата.

Бел сложи длани около устата си и се провикна:

— Хвърлете оръжията!

Пушките и сопите се пръснаха по палубата.

Уиш Кларк вдигна пушката си към небето и стреля.

— Всички!

Пистолетите и блекджековете също изтрополиха в краката на мъжете на „Цар Вулкан“.

Един пинкертън вдигна паднал „Колт“ с автоматично презареждане и го плъзна крадешком в палтото си. Мак Фултън го застреля без колебание. Останалите обърнаха джобовете си с подчертана готовност.

Двата корпуса приближаваха все повече. Мъжете се подготвиха за скок.

— Ръцете горе! — изреваха вандорнците.

Пламъците неочаквано се наклониха към тях, понесени от повей на вятъра.

Корпусите се блъснаха и Бел почти падна. Стотици мъже се изсипаха на „Бялата дама“, ритайки и биейки се, за да стигнат по-бързо до безопасно място. Бел се качи на едно перило, за да вижда по-добре. Всички от „Цар Вулкан“, с изключение на гвардейците, дори пинкертъните, се бяха слели в обезумяла тълпа, искаща едно единствено нещо — да се махне от горящия параход, и беше почти невъзможно да различи сред тези хора отделни лица. Само гвардейците още държаха ръце във въздуха, вярвайки, че ако следват заповеди, няма да бъдат застреляни.

Хенри Клей беше майстор в сливането с околната обстановка, затова Бел беше напълно сигурен, че се е престорил на гвардеец. Но дори и те бяха толкова нагъсто, че Бел все така не можеше да ги отличи един от друг. Бел отчаяно се концентрира върху по-едрите войници, с телосложение на Клей.

Бел се фокусира върху един, който прескочи на „Бялата дама“ с наведена глава. Качи се за секунда и се блъсна в този пред себе си, когато гвардеецът зад него го бутна и се закрепи за торбата му.

Торбата му!

Вместо паласка, носеше „Мериъм Пак“, достатъчно голяма, за да побере бомба.

— Спрете този мъж! — изкрещя Бел.