Клайв Къслър, Джъстин Скот
Стачникът (29)

28

Мъжете с бомбетата последваха Бел и Уиш Кларк на моста и извадиха ножовете си. Чу се изщракване от изскачането на автоматичните остриета. Чуха го и детективите, макар и на седем метра разстояние.

Водените от Мълдуун полицаи спряха под повдигащия механизъм на моста и препречиха пътя оттам.

Уиш остави пушката в чантата.

— Явно силите на реда са се подредили да гледат бой с ножове.

— Неутрални наблюдатели — потвърди Бел.

— Освен ако не вкараме огнестрелни оръжия в уравнението.

— В този случай ченгетата ще ни застрелят.

— Как си с ножовете?

— Имам малък за хвърляне в ботуша.

— Бих си го задържал за последно — каза Уиш и се разтършува в чантата си. — А, виж ти! Какво ще кажеш за нож боуи? — и той извади трийсетсантиметрово, наточено от двете страни острие.

— Колко имаш?

— Само един. Да хвърляме монета?

— Задръж си го. Ще взема един от техните — каза Бел и се засили към мъжете, фиксирал с поглед високия в средата.

На около два метра от тях Бел се престори, че ще изрита дебелия отдясно, но отскочи от опорния си ляв крак и се завъртя на деветдесет градуса. Десният му ботуш одраска носа на този в средата и се заби право в лицето на ниския отляво, който се строполи като обезглавен.

Бел взе ножа от моста.

— Благодаря!

Уиш се озова веднага до него, размахал своя нож.

— Бягайте, момчета, докато още имате лица!

Дебелият грозник нападна с изненадваща бързина и умение. Острието му прониза празното пространство, където допреди секунди се намираше Уиш. Боуито разряза ръкава на палтото му и го поряза от китката до лакътя. Онзи пусна ножа, изкрещя и избяга, стиснал ръката си.

Остана само високият. Очите му прескочиха от острието на Бел към това на Уиш, от което капеше кръв. Замахна към Уиш. Бел на свой ред замахна с всичка сила. Ножът наниза китката на нападателя и остана там, докато онзи се олюляваше.

Уиш Кларк се засмя дрезгаво.

— Сега трябва само да се разберем с полицията. Айзък, внимавай!