Клайв Къслър, Джъстин Скот
Стачникът (43)

42

— Видяхте ли съобщението?

Бел се опитваше да звучи небрежно, но едва ли можеше да заблуди мъжа срещу себе си.

— Беше кодирано. Само числа.

— Значи ли това, че той работи за вашата фирма?

— Не. Съвсем сигурен съм, че не работи. Ако работеше за нас, защо не би ни се представил?

— Как тогава е имал достъп до частния ви телеграф?

— Фирмата позволява определени волности на добрите си клиенти. Понякога повече, отколкото би трябвало. По закон външни хора не могат да си служат с нашите телеграфи, но понякога се прави.

— Доколкото разбирам — каза Бел, надявайки се да го насърчи към още признания, — това е въпрос на бизнес.

Частните телеграфи му бяха добре познати. Агенцията му използваше такъв. Но искаше да чуе историята на управителя. Нещо караше мъжа да се чувства некомфортно.

— Да, въпрос на бизнес. Съобщенията по частен телеграф са по-евтини, по-бързи и несъмнено по-удобни.

— И по-лични.

— Да.

— А изпрати ли той отговор на телеграмата?

— Беше кратък. Вероятно потвърждение, но и то беше кодирано.

Бел зададе още един въпрос, чийто отговор знаеше.

— Кодовете нещо необичайно ли са?

— Не и сред брокери. Разумно е да крием ордерите си, в случай, че някой оператор наруши клетвата за поверителност.

— И какво смятате за онзи „Смит“?

— Да кажем, че е приятел на фирмата. Специален клиент. На нюйоркската фирма, имам предвид. Аз самият не съм го виждал никога, но явно се познава с някого в Ню Йорк.

Бел се изправи и подаде ръка на управителя.

— Оценявам откровеността ви!

Какво каза управителят преди малко? Фирмата позволява волности… може би повече, отколкото би трябвало.

— Може ли да ви попитам още нещо?

— Давайте!

— Любопитно ми е защо?

— Какво защо?

— Защо бяхте така искрен?

Управителят изпъна рамене.

— Марк Твен казва, че в деня на Страшния съд мисли да се върне в Синсинати, защото сме били с двайсет години назад във времето. Аз нямам проблем с това. Старомоден съм. Не ми харесват брокери, които си позволяват частни телеграфи и така получават предимство пред останалите. А „Тибодо & Марзан“ едно време също не беше компания, която ги харесваше.

 

 

Бел спря в „Уестърн Юниън“ пътьом към срещата си с Кени Блуум в Куийн сити, за да изпрати телеграма на Грейди Форър:

„ПРОУЧИ РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА ТИБОДО & МАРЗАН“

Силно се съмняваше, че Клей си общува по частния телеграф, за да върти търговия с акции, както подозираше управителят на клона в Синсинати. В случая с Клей-Клагарт-Смит, Бел подозираше, че провокаторът си общува пряко с човека, който му даваше заповедите.

Откри Корт Хелд в бара на Куийн сити. Корабостроителят го поздрави като стар приятел и го покани на вечеря заедно с Кени. Кени беше на четвъртото си уиски и изглеждаше крайно благоразположен към поканата, но Бел му напомни, че срещата му с банкерите вече е приключила и най-добре да се връща с частния влак на баща си.

— Ще хапнем във влака — каза детективът.

 

 

— В Питсбърг сме след час — обяви кондукторът, докато наближаваха границата с Охайо.

— Защо толкова много? — попита Кени. Беше заспал на креслото до Бел и се надигна, разтърквайки слепоочия.

— Съжалявам, господин Блуум, но трябва да спрем за вода извън Стойбънвил.

— Защо извън? Леле, как ме цепи главата… не може ли просто да продължим направо?

— Трябваше да се отклоним заради товарен влак. Не сме изгубили повече от десетина минути.

— Но сега ще спираме за вода.

— Или може да не спираме и да взривим локомотива — рече Бел и Кени се разсмя.

— Добре, де, добре. Закарайте ни там.

Влакът забави и спря на един страничен коловоз за презареждане с вода.

Кондукторът, който играеше ролята и на спирач, скочи на релсите, за да натисне ръчката. Казваше се Бил Кукс и отдавна си търсеше работа другаде, на „Туентиът сенчъри лимитед“ или още по-добре, на запад с „Оувърленд лимитед“, и това пътуване с разглезеното хлапе на стареца Блуум окончателно затвърди решението му.

Кукс натисна ръчката. Машинистът насочи влака към страничния коловоз. Огнярът се изкатери на локомотива и дръпна една верига, която отваряше тръбата за вода към двигателя. Машинистът слезе от локомотива, за да се разтъпче, а Кукс му каза:

— Ще ни улесниш, ако можеш да наваксаш с времето.

Машинистът се закле, че ще стори всичко, което е по силите му. Огнярът скочи на земята. Кукс се обърна към ръчката и се оказа лице в лице с двойното дуло на огромна дванайсеткалиброва пушка. Зад Кукс се чуха хълцания — машинистът и огнярят също се взираха в оръжието.

— Насам, момчета, точно зад водната кула.

Мъжете бяха трима, с кърпи на лицата.

Носеха железни окови, с които закопчаха тримата служители на влака. Огнярят реши да се възпротиви и получи приклад в главата.

Кукс донякъде се наслаждаваше на мисълта, че Блуум младши щеше да се лиши от часовника си, копчетата на ръкавелите, златната си игла и парите си в брой. Но знаеше това-онова за приятеля на Блуум, Айзък Бел, и подозираше, че обирът ще се превърне в кървава престрелка, затова се опита да ги разубеди.

— Ако мислите да обирате пътниците, само двама са, глупаци такива. Обирате частен влак.

— Не обираме пътниците. Крадем влака.

 

 

— Кени? — започна Айзък Бел, когато влакът отново потегли. — Знаеш ли „Тибодо & Марзан“ в Ню Йорк?

— Брокерите?

— Точно така. Какво знаеш за тях?

— Мисля, че татко ги използва веднъж или…

Влакът спря с рязък тласък и Кени разля уиски по ризата си.

— Дяволите да го вземат! Ще уволня машиниста!

— Досега се справяше добре. Чудя се какво ли му е станало?

Кени попи ризата си със салфетка.

— Плащаме му твърде много, това му става! Сигурно се е напил.

Влакът отново набра скорост.

— Та, какво знаеш за брокерите?

— Старомодни дъртаци!

— А честни ли са?

Кени попи още едно петно и си наля втора чаша. Махна с бутилката към Бел, но приятелят му поклати глава отрицателно.

— Честни ли са?

— От най-честните. Нямам представа как оцеляват на Уолстрийт.

Бел се загледа в отраженията им в черното като нощта стъкло. Покрай тях прелетяха светлините на някаква ферма. Стари и честни?

Нима Клей и шефът му бяха успели да се докопат тайно до частния телеграф на „Тибодо & Марзан“?

— Най-после наваксваме — каза Кени. — Може би все пак няма да го уволня.

— Моля? А, добре…

Влакът фучеше през нощта. Вагонът, където се намираха Бел и Кени, беше композиран между вагон-ресторанта и тендера, така че не се люшкаше особено, а стабилна изолация приглушаваше звуците отвън. Бел се изненада как профучаха покрай една малка гара.

Рязко потракване наруши тишината.

Кени отиде до телеграфа. От малък бе овладял морзовата азбука и наостри слух, след което отвърна светкавично. После отнесе написаното на Бел със сериозно изражение.

Бел също бе слушал внимателно морза и знаеше какво става.

— За теб — каза Кени.

— Казах на момчетата, че ще съм при теб във влака.

Бел прочете съобщението със смръщени вежди.

— Не звучи добре — каза Кени.

— Звучи направо ужасно.

„ЕКСЛОЗИЯ НА ПАРАХОДА КАМИЛА. КАПИТАН МЪРТЪВ. ПОЖАР В ПРОФСЪЮЗЕН ЩАБ. БОДИГАРДОВЕТЕ ИЗПЕЧЕНИ.

ПРИЯТНО ПЪТУВАНЕ.

ТРИПЪЛ.“