Джеймс Патерсън
Училището свърши — завинаги (9)

8

— Иги! — изпищях ужасено. Не и Зъба. Моля се, дано да се оправи. — Ела!

Двамата с Иги се спуснахме под Зъба и го подехме. Тялото му беше отпуснато, очите — затворени. Внезапно дъхът заседна в гърлото ми.

— Да кацнем и да видим какво му е! — казах на Иги.

Той кимна.

Размахахме криле към тясната камениста крайбрежна ивица на тъмния океан и се приземихме тромаво с отпуснатото тяло на Зъба помежду ни. С помощта на по-малките го отнесохме до едно по-равно място с пясък.

Спри кървенето — обади се Гласът.

— Какво му е? — попита Ръч и падна на колене до него.

Огледах го. Якето и ризата му бяха просмукани с кръв и по тъмната тъкан проблясваха капки. Опитах се да запазя самообладание.

— Да проверим какво му има — казах спокойно и пъргаво разкопчах ризата му.

Платът, както и кожата на Зъба под него, бяха разкъсани. Ари беше успял да извърши тази… гадост.

При вида на пораженията Ръч се сепна ужасено. Погледнах я.

— Ръч, тримата с Гази и Ейнджъл разкъсайте някоя риза или нещо друго. Трябват ни ленти плат за превръзки.

Тя не отлепяше очи от него.

— Ръч! — казах по-твърдо и тя се опомни.

— Да, добре. Хайде, елате. Аз имам една резервна риза… имам и нож…

Тримата малчугани се отдалечиха, а чувствителните пръсти на Иги запърхаха като пеперуди по кожата на Зъба.

— Това изглежда наистина зле. Наистина зле — каза той глухо. — Колко кръв е загубил?

— Много — отговорих мрачно. Петното стигаше чак до дънките му.

— Драскотина — рече Зъба замаяно и опита да повдигне клепачи.

— Ш-ш-шт! — изшътках аз. — Защо не ни каза, че си ранен?

Спри кървенето — повтори Гласът.

— Как? — извиках отчаяно.

— Какво „как“? — попита Иги, а аз тръснах глава нетърпеливо.

Притисни раната — продължи Гласът, — сложи превръзката отгоре и я натисни с две ръце. И вдигни краката му по-нагоре, Макс.

— Иги — казах, — вдигни краката му. Готови ли сте с превръзките?

Газопровода ми подаде няколко парчета плат. Начаса ги сгънах като компрес. Сложих го върху раната на стомаха му с мисълта, че все едно се опитвам да запуша пробойна в язовирна стена с малкото си пръстче, но нямах друг избор. Натиснах компреса с две ръце, стараейки се да го правя равномерно.

Пясъкът край тялото му беше започнал да потъмнява от кръвта.

— Някой идва — каза Ейнджъл.

Заличители? Вдигнах очи. Някакъв мъж тичаше по брега. Почти беше съмнало и чайките вече кръжаха над водата с крясъци.

Мъжът ни видя и забави ход. Изглеждаше съвсем обикновено, но външният вид можеше да бъде подвеждащ, както и беше в повечето случаи.

— Деца, добре ли сте? — попита той. — Какво правите тук толкова рано?

Видя Зъба, вдигна вежди, след което проумя от какво беше тъмното влажно петно и на лицето му се изписа страх.

Преди да кажа каквото и да било, извади телефона си и набра 911^[1].