Метаданни
Данни
- Серия
- Максимум Райд (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Maximum Ride: School Out — Forever, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Александър Маринов, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Детска фантастика
- Научна фантастика
- Научно фентъзи и технофентъзи
- Роман за деца
- Свръхестествен трилър
- Социална фантастика
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- mladenova_1978 (2016)
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън
Заглавие: Училището свърши — завинаги
Преводач: Александър Маринов
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Егмонт България
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Дедракс“ АД, София
Редактор: Вида Делчева
Коректор: Таня Симеонова
ISBN: 978-954-27-1201-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2156
История
- — Добавяне
126
Закрещях, но звукът на собствения ми глас беше прекалено силен и прониза тъпанчетата ми, така че млъкнах на мига. Стиснах плътно клепачи срещу ослепителната светлина и се свих на кълбо — доколкото можех. Нечии големи ръце ме хванаха и ме вдигнаха. Дори този допир опъна сетивата ми до скъсване след огромното нищо, в което бях живяла.
Сложиха ме на легло и ме завиха с одеяло. Всеки допир до кожата ми беше мъчение. Свих се, решена да не помръдвам, и останах така много дълго.
Накрая осъзнах, че болката е намаляла. Опитах се да отворя леко едното си око. Навън все още беше прекалено светло, но все пак чувството, че ретината ми изгаря, беше изчезнало.
— Макс?
Шепотът събуди всичките ми нерви и по гръбнака ми пробягаха непоносимо болезнени тръпки. Стегнах се и затворих очи. Вече не помнех как се тича, как се бяга, как се води бой.
Исках да ме върнат обратно в камерата, в блаженството на мрака, тишината и нищото.
— Макс, как си?
Чудно — помислих панически. — Просто прелест. Направо идеално.
— Макс, имаш ли нужда от нещо?
Въпросът прозвуча толкова нелепо, че усетих, че се усмихвам.
— Трябва да ти задам няколко въпроса — прошепна гласът. — Трябва да разбера накъде се е насочило ятото. И какво се е случило във Вирджиния.
Това подейства. Няколко от мозъчните ми връзки проработиха. Отметнах леко одеялото и отворих тънък процеп между клепачите си.
— Знаеш какво се случи във Вирджиния — казах аз. Гласът ми беше слаб и дрезгав, сякаш имах пирони в гърлото. — И ти беше там, Джеб.
— Само накрая, миличка — рече той с притихнал глас. Беше клекнал на пода до кушетката, в която лежах. — Не знам какво се е случило преди това, защо всичко се провали. Не знам накъде се е насочило ятото, нито какъв е планът ви.
Около десет процента от старото ми аз се върнаха.
— Джеб, опасявам се, че се налага да свикнеш да живееш в неведение. — Засмях се лекичко. Прозвучах като задавена котка.
— Това е моята Макс — каза Джеб с умиление. — Смела докрай. И след всичко случило се си в по-добра форма от всеки друг. Но те предупреждавам, че се налага да се включиш в този проект за спасяването на света.
— Ще гледам да го впиша в календара си — изграчих аз.
Бях се опомнила достатъчно, за да се подразня.
Джеб се наведе към мен. Отворих очи и ги впих в лицето му, добре познатото му лице, което навремето олицетворяваше всичко хубаво в живота ми, а сега — всичко лошо.
— Макс, моля те — прошепна той. — Моля те, приеми ролята си. Искат да те ликвидират. Решили са, че си провал.
Голяма новина.
— Кой?
— „Айтекс“. Докато те държат тук, изпробват последното си велико изобретение. Искаха да бъдеш водач с главата, а не със сърцето си, Макс. Опитах се да те науча на това, но може би съм се провалил. Опитват се да заличат сърцето ти, затова те държат тук. Ти обаче държиш на някои неща и на някои хора, Макс. Като мен. Моля те, не позволявай всичко, което се случи досега, да се обезсмисли. Не им давай повод да те елиминират и да започнат отначало с някой друг. Покажи им, че са се заблудили относно теб. Покажи им, че можеш да се справиш.
— Ще им покажа, че мога да ти изтръгна жлъчката през носа — рекох отпаднало.
Зад мен внезапно проехтя плътен глас:
— Бачълдър! Нямаш разрешение да влизаш тук!
Светлината отново угасна, издърпаха одеялото, яките ръце отново ме вдигнаха и ме върнаха в ужасяващата камера.