Джеймс Патерсън
Училището свърши — завинаги (63)

62

— Макс?

Вдигнах очи. Ръч стоеше на прага на стаята ми и пристъпваше развълнувано от крак на крак.

— Да?

— Мисля, че открих тайната на шифъра.

— Хайде, казвай — подканих я, след като всички се събрахме в нейната стая.

— Мисля, че е от книга — каза тя. — Искам да кажа, така де, би могло да е и някакъв компютърен шифър, който никога няма да можем да разбием. Според мен обаче искат да го разбием — ти да го разбиеш като част от изпитанието.

— Да. Е, явно се провалих в тази част на теста.

— Още не си — продължи Ръч. — Има едно-две неща, които не сме опитали. Например дали всички числа не са свързани с някаква книга.

— Коя книга? — попита Иги.

— Някоя голяма книга. Която е леснодостъпна — обясни тя. — Нещо, което го има навсякъде, във всеки дом.

— „Шифърът на Леонардо“? — предложи Газопровода.

На лицето на Иги се изписа отегчение.

— Не. Библията, умник такъв! Нея я има навсякъде. По хотели, в домовете на хората, в училищата. Макс не би имала проблеми да я намери. Нали така, Ръч?

— Да — потвърди тя.

— Не разбирам — обади се Ейнджъл.

— Ами, нали има поредици от цифри — каза Ръч. — Може да е като онова, което предложи Зъба с картите. Само че числата да обозначават книгата, главата, стиха, а последното — думата от стиха. После събираме думите и проверяваме какво излиза.

— Хм — рекох замислено. — Тук имаме ли Библия?

Ръч се пресегна и извади един дебел том.

— Ан я държеше долу. Взех я назаем. Опитвам се да заздравя отношенията си с Господ.

Четири часа по-късно мозъкът ми се беше оплел на възел. Ан беше накарала малките да си лягат. Иги, Зъба и аз все още се опитвахме да свържем проклетия шифър с Библията. Но както и да го въртяхме, нищо не излизаше.

— Може да е някоя друга версия на Библията — каза Зъба уморено. — Нали има различни версии?

— Това е преводът на крал Джеймс — каза Иги и разтърка чело. — Най-често употребяваната версия в Щатите.

— И какво се получава? — разкърших рамене и завъртях глава аз.

Зъба погледна записките си.

— Ти. На. Постите. Около. Винаги. Саул. Живее. Плод. Несгода. Направи. Радост. И пак живее.

Повдигнах вежди и поклатих глава с досада.

— Нищо. Няма модел, няма смисъл. Идеята с Библията си я бива, но може би бъркаме в нещо.

— Тогава по-добре да си вземем сбогом със света — каза Зъба след малко.

Стрелнах го с поглед.

— Много смешно! Голям си шегобиец!

Той се усмихна едва доловимо и високомерно.

— На момичетата им допада.

Иги избухна в смях, а аз се опулих срещу Зъба потресена. Как можеше да се шегува за подобно нещо?! На моменти имах чувството, че вече изобщо не го познавам.

Изправих се и оставих листата в скута ми да паднат на земята.

— Уморена съм. До утре.

Излязох, без да ги погледна повече.

— Предполагам, че още не си разгледала блога ми — извика Зъба след мен.

Не си направих труда да му отговарям… че го бях направила. И беше добър. Това момче разбираше от поезия.