Джеймс Патерсън
Училището свърши — завинаги (68)

67

Зъба ме изгледа напрегнато през кичурите коса, които винаги покриваха очите му.

— Стояха пред дома си. Видях достатъчно и ще мога да разпозная къщата — казах бързо шепнешком.

Беше късно и останалите вече спяха. Бях изчакала досега, преди да споделя със Зъба какво бях разбрала.

— Името им беше Грифитс. Детето им изчезнало преди четиринайсет години. И жената беше абсолютно копие на Иги.

Зъба поклати бавно глава и се замисли.

— Не мога да повярвам, че си успяла да попаднеш точно на това.

— Знам. Но възможно ли е да е постановка? Дори ни забрани да гледаме телевизия. Просто… Мисля, че е добре да го проверим.

Зъба отново поклати глава.

— Колко къщи има във Вашингтон?

— Зад тази имаше голяма мрачна църква, на около пресечка от нея. Старомодна, с много висока камбанария. Надали има много такива.

Зъба въздъхна.

— Около милион.

— Зъб! Това е сериозен пробив! Категорично трябва да идем и да проверим!

Той ме погледна.

— Нали сме наказани — каза с безизразно лице.

Изгледах го за кратко, след което и двамата избухнахме в смях.