Джеймс Патерсън
Училището свърши — завинаги (83)

82

И така, един от нас намери истинските си родители. Няма да ви отегчавам с цялата сърцераздирателна сцена на сбогуването. Достатъчно е да кажа, че се проляха мучо сълзи. Гилдията на оплаквачките се сдоби с достойни нови членове. Наистина предпочитам да не говоря за това.

Добре де, ще споделя само едно кратко откровение. Бях израсла с Иги от самото начало на краткия си мизерен живот. Познавах го още по времето, когато виждаше. Бях му помогнала да се научи да лети. Не беше дразнител като Зъба, беше по-тих от Ръч и готвеше по-добре и от петима ни. Беше най-добрият приятел на Газопровода. Да, знам, че приятелите понякога се разделят и това е тъжно, но човек в крайна сметка го преодолява. В целия проклет свят обаче имаше едва петима души, за които ме беше грижа и на които можех да се доверя — и току-що бях загубила един от тях. Налагаше се да се отдалеча със съзнанието, че Иги стои на прага, сякаш действително ни вижда как си тръгваме и го оставяме завинаги.

Накратко, чувствах се сякаш сърцето ми беше стъпкано от цял отбор футболисти, обути с бутонки.

Но… достатъчно за мен. Както казах, предпочитам да не говоря за това.