Джеймс Патерсън
Училището свърши — завинаги (87)

86

Защото бяха продукт на Белите престилки, изпратени да заловят мутанта дете птица? Просто предположение.

За части от секундата отворих вратата, обърнах се и изскочих…

… право върху злобектора.

Грозното му лице се изкриви в зловеща усмивка и той стисна ръцете ми в желязната си хватка.

— Нима вече си тръгваш? Май не оценяваш достатъчно нашето гостоприемство — изръмжа и ме блъсна обратно в стаята.

Успях да освободя ръцете си.

— Ей, какво става? — попита господин Лазара учудено.

— Не се меси! — тросна му се един от новите учители.

Отдръпнах се и погледнах злобектора. С разочарование — но не и изненада — видях, че извади от джоба си найлоново въже, без съмнение предназначено за китките ми.

— Знаех си, че с право ви ненавиждам — процедих. — И че не е само заради характера.

След това скочих във въздуха и го изритах в главата. Сварих го неподготвен — главата му отскочи настрани, но той се окопити и се спусна към мен. Скочих на една маса, сграбчих кабела на лампата, която висеше от тавана, и се завъртях наоколо, като сипех ритници по всеки, който се опиташе да ме хване.

Знаеш ли, Глас — помислих си. — Този път ще повярвам на онова, което виждам.

Злобекторът отново се опита да ме хване.

— Няма да го бъде, проклета малка гадина такава — изсъска той. — Ти си моята награда, подаръкът ми за това, че ден след ден търпях слабоумните проклети малки свине.

— Аз лично бих предпочела златен часовник^[21] — казах и му се изплъзнах.

Той се засили срещу мен, но го спрях с мощен ритник. Падна, изтъркаля се встрани и събори още няколко учители, включително и тези с пистолетите. Да запомня: емоционалният срив остава за по-късно.

Няколко учители се бяха скупчили до стената в дъното с уплашен вид. Майкъл Лазара сякаш се канеше да се включи в действието на страната на добрите. Лошите учители обаче се приближаваха към мен от всички страни с насочени пистолети. Не знаех кои бяха и за кого работеха, но има едно добро неписано правило — стой настрана от хора с електрошокови пистолети.

С мощен скок към вратата прескочих няколко учители и се приземих с трясък в коридора. Не бях сигурна в кои кабинети са останалите от ятото по това време, затова просто се понесох по коридора, крещейки с пълно гърло:

— Бандата! Бежит! Сейчас! Бързо, бързо, бързо!