Джеф Вандърмиър
Приемане (17)

05: Бандити самодейци и смахнати изследователи

След като се върнах от разузнавателната си обиколка, съпроводена от бухала, бавно огледах непосредственото си обкръжение: фара, постройките наоколо, градчето след тях. Градчето, което навярно бе изоставено много преди създаването на Зона X, се състоеше от една главна улица и няколко странични, които постепенно преминаваха в черни пътища, а коловозите от гуми бяха обрасли с треви. Навсякъде бе пусто; ако исках, можех да стана кмет по презумпция.

„Главната улица“ се беше превърнала в нещо като фасада, разпаднала се на рошава армия от пълзящи растения, цъфтящи дървета и храсти, плевели и диви цветя. Катерички и язовци, скунксове и еноти бяха превзели руините, а по съборените покриви гнездяха орли рибари. По зейналите прозорци със строшени, нападали стъкла на горния етаж на някаква къща или бизнес сграда бяха накацали гълъби и скорци. Всичко лъхаше на наситеното ухание на територия, отново завладяна от природата, на сладки цветя и свежа трева през лятото, и острата миризма на животни, маркиращи територията си. За мен имаше и нотка на изненада, на лек шок от вида на тези груби, сурови паметници на живота на човешки същества на място, на което не предполагах, че ще ги срещна.

Тук-там намирах още знаци от експедиции, стигнали до острова, които или са се върнали през водата, или са загинали и преобразили тук. Изоставена раница с обичайната карта вътре. Фенер. Оптичен мерник. Манерка за вода. Мъчителни останки: знаци, че се опитвам да прозра твърде много, по причини, разкриващи слабостта ми. Би трябвало да ми стига да знам, че и други са били тук преди мен, че и други са търсили отговори и може би са ги намерили, а може би — не.

Но в тази информация имаше и утаечни пластове и по-живо ме интересуваха по-старите материали, които според мен датираха от периода непосредствено преди и след създаването на Зона X. Тук бяха живели хора в този тесен спектър, водени под инициалите БССИ, въпреки че така и не открих фрагмент, който да подсказва значението на тези букви. Не си спомнях да съм чувала за такава организация нито в света, нито по време на обучението си за експедицията. Не че в това обучение беше отделена мисъл или внимание на острова. Усетих още по-дълбоко предателството на „Съдърн Рийч“.

Поради липсата на насочващи данни, ги кръстих „Бандити самодейци и смахнати изследователи“. Пасваше на това, което научавах за тях от следите им, и за известно време дните ми бяха заети с опити да възстановя самоличността и мисията им на острова.

Дирите, оставени от БССИ, техните детрити, бяха приели формата на увредено оборудване, което идентифицирах като средство за записване на радиовълни, за следене на инфрачервени и други честоти, както и по-екзотични уреди, чиято цел така и не можах да разгадая. Наред с тези изпотрошени останки намерих и полусъсипани, често нечетливи листа и снимки, и даже няколко записа, които прослушах с помощта на един нестабилен генератор — чух неразбираеми, много забавени думи; имах само около трийсет секунди, преди да прекъсне.

Всичко това открих в опустелите сгради на главната улица, защитено от хлътналите навътре стени, или в мазета, където наводненията бяха пощадили някои ъгли. По местата, където вътре бяха горели контролирани огньове, личаха следи от сажди. Но не можех да разбера дали са били палени от БССИ или по-късно, в някоя отчаяна фаза, преди всичко да бъде погълнато от Зона X. Като гледах тази пепел, осъзнах, че всеки опит да реконструирам последователността от събития би бил непълен, защото някой бе поискал да скрие нещо.

Отнесох, каквото намерих, във фара и започнах да го анализирам под бдителния, но безполезен поглед на бухала. Въпреки неясното естество на находките, започнах да сглобявам намеци за цел, внушения за конспирация. Всичко, което пиша, е силно спекулативно, но подкрепено, струва ми се, от крехките доказателства, с които разполагам.

БССИ бяха започнали живота си на острова не с картиране на околността, а с щателно изследване на разрушения фар, което означаваше, че са дошли с определена цел. Проучванията им се стремяха да установят връзка между фара на острова и този на сушата. Срещаха се препратки към нещо, което „може да е било, а може и да не е било“ прехвърлено, намекващи, че лещата на фара, която познавах толкова добре, първоначално е дошла оттук. Но в дадения контекст това „може би“ сякаш съществуваше отделно от самата леща — или поне би могло да съществува отделно. Не ми помогнаха особено и откъснатите страници от книга за историята на прочути фарове, нито данни за производството и транспорта на лещата.

Имаше и спор дали търсят „предмет или подлежащо на запис явление“, който като че ли се връщаше към връзката между двата фара; ако ставаше дума за „явление“, връзката беше важна. Ако беше „предмет“, може и да не беше от толкова голямо значение и или островът, или фарът на сушата да спре да представлява интерес. По-нататък фрагментите ставаха противоречиви по отношение на организацията и нивото. При някои от бандитите като че ли липсваше дори бегла представа за научен подход и си изгубих времето с драсканиците им за призраци, витаещи духове и пасажи, преписани от книги за обладаване от демони. Списъкът на фазите ме интересуваше само дотолкова, доколкото можех да го пренеса върху биологичния свят на паразитните и симбиозните взаимоотношения. Други бяха лежали посред нощ под звездите и записвали сънищата си, като че ли са послания от отвъдното. Беше приятно четиво, но инак лишено от стойност.

Редом с това ефимерно суеверие групирах и недотам научните наблюдения, отразяващи участието на трето- и четвърторазредни умове. Не ставаше дума толкова за точността на наблюденията, колкото за баналните заключения. В тази категория попадаха изследванията на „пребиотични“ материи и „призрачно действие от разстояние“, както и вече опровергани експерименти от миналите десетилетия.

На фона на всичко, което изхвърлих в купчината компост, изпъкваше нещо, идващо сякаш от съвсем различен тип разсъдък. Той или те задаваха въпроси и не се интересуваха от прибързани отговори, както и дали един въпрос ще породи още шест, дори нито един от тях да не доведе до нещо конкретно. Това изглеждаше наложено търпение, не част от вихъра на живачното съзнание, което го заобикаляше. Ако правилно разбирах откъслечните си находки в жалкия си опит да се правя на оракул, този втори тип държеше под око не само жителите на острова, но и част от членовете на собствената си група. Нямаше само експерименти върху колективния си ум.

Дали този остатък от присъствие може да се разглежда като значима следа? Нямаше как да бъда сигурна, но чувствах, че въпреки всичко съм идентифицирала точно такова присъствие, каквото бе проникнало и в БССИ. Промяна в командването към нещо по-сложно и възвишено, което ме гледаше от намерените страници.

Сред тези утайки, сред тези немощни загатвания — думата „Открихме!“ Написана на ръка, победоносна. Какво са открили? При толкова оскъдни данни дори възгласът „Открихме!“, дори намекът за по-интелигентно същество, надничащо сред фрагментите, не водеше до нищо. Някой някъде разполагаше с повече информация, но стихиите — Зона X? — толкова бяха ускорили разложението на документите, че не можех да науча нищо повече. Но и това стигаше. Стигаше, за да покаже, че е имало промени в този бряг още преди създаването на Зона X, и собственият ми опит подсказваше, че в „Съдърн Рийч“ съзнателно са отрязали информацията за острова от експедиционните карти и обученията. Тези две сведения, макар и свързани повече с липса, отколкото с положително потвърждение, ме накараха да удвоя усилията си в търсенето на следи от БССИ сред камънаците и руините. Така обаче и не намерих нищо повече от това, което открих при първото си щателно разузнаване.