Мери Джо Пътни
Огнена река (21)

Глава 20

Кенет изкара останалата част от вечерта и по-голямата част от нощта в работа с разредени бои. Неуспешните рисунки изгаряше на огъня на свещите. Спа няколко часа и отново се върна към работа. Започна картина, която възникна в главата му, докато галеше Ребека. Началото беше добро.

Фонът и контурите на фигурата станаха доста успешни, но предстоеше основната работа и нямаше илюзии от постигнатото. И все пак в него се притаи надежда, че с времето от него ще стане истински художник.

Тази сутрин Кенет трудно се концентрира върху канцеларската работа, в главата му се рояха образи и идеи, но успя да се вземе в ръце и малко да поработи.

Все още се намираше в работния си кабинет, когато влезе лорд Фрейзър.

— Добър ден — с преувеличена мудност каза той. — Видях обявлението във вестниците. Поздравления. — Той вдигна към очите си монокъл и внимателно изучи лицето на Кенет. — И така, вие сте виконт. Моля за извинение, ако не съм го зачел. Не знаех, че имате титла като моята.

И дори думите да бяха изречени с определена ирония, в тях се чувстваше разочарование. Кенет потисна една въздишка, той предвиждаше как титлата му щеше да повлияе в отношенията с околните. От първо лорд Фрейзър се отнасяше към него с видимо уважение, признавайки го за равен на себе си, а не просто лакей, но Кенет предпочиташе да остане никой в очите на този човек.

— Тази титла премина към мен наскоро и се чувствам в новото звание така неудобно, както в нови обувки.

— И така, малката Ребека скоро ще стане лейди Кимбъл — продължи Фрейзър, играейки си с монокъла. — Каните ли се да я представите на своята мащеха?

Всичко в Кенет се стегна.

— Ние вече се срещнахме с нея на бала в дома на Кандовър. Вие познавате ли се с нея?

— О, да! — възкликна Фрейзър и по лицето му стана видно, че твърде добре се познава с Хърмаяни. — Тя има много остър език. На вас това сигурно ви е известно.

— Дори повече от това — сухо каза Кенет. — Винаги, когато мисля за нея, именно този език ми идва в съзнанието.

— Вие не се ли разбирате с вашата мащеха? — попита лорд Фрейзър, облягайки се на дървената ламперия.

— След толкова години в армията едва я помня. Все пак трябва да призная, че на бала тя изглеждаше прекрасно.

— Вдовството й отива. — Фрейзър погледна Кенет, присвивайки очи. — Не хвърляйте прах в очите. Ребека е изгодна партия за този, който е на границата на разорението. На вас ви провървя, че намерихме място за секретар при сър Антъни. Може би това не е случайно? Така и не казахте кой ви изпрати тук.

— Ако следващия път още някой намекне, че се женя за Ребека заради пари, ще го усуча около овенски рога.

Фрейзър уплашено премигна, вместо домашна котка, за каквато взе Кенет, пред него се оказа истински тигър.

— Съжалявам, не исках да ви обидя. Ребека е толкова незабележима, че съвсем не я познавам, макар са я виждам още от малка. Кажете ми каква е тя.

Кенет се поколеба, не знаейки какво да каже.

— Срамежлива, но решителна — каза той накрая. — Благородна и много талантлива. Добра помощничка на баща си и безмилостен критик. Мисля, че нейното умение е да смесва цветове и смислените коментари са много полезни в работата на сър Антъни.

— Нямах представа, че тя така влияе на работата на Антъни — с искрено удивление каза Фрейзър.

— Вие сам казахте, че е тя е незабележима — усмихна се Кенет. — Незабележима и така прекрасна като горска фея.

— Това са думи на влюбен човек — каза замислено Фрейзър. — Ако всичко, което казвате, е вярно, нейния брак ще бъде загуба за Антъни. — Той погледна часовника на камината. — Е, аз трябва да тръгвам. Моля, предайте моите поздравления и най-добри пожелания на Ребека.

Лорд Фрейзър излезе, а Кенет се върна към работата си. Той помоли Ребека да премести техния сеанс за следващия ден и сега той нямаше търпение да отиде в своето ателие и да започне работа. Веднага след като свършеше със сметките, незабавно щеше да се заеме с работа.

* * *

Ребека закусваше, когато Кенет влезе в стаята. По лицето му без думи разбра, че работата му спори. Беше оживен от вълнение. Виждайки нетърпението му, тя с готовност се съгласи да пропусне сеанса.

Неговото отсъствие не засегна работа й. Тя прекара деня, работейки над портрета на корсаря. Внимателно изобрази персийската кувертюра, която добавяше ориенталски колорит на образа му, придавайки му още повече жизненост. Тя съзнателно уголеми котката, придавайки й прилика с рис. Резултатът надмина всичките й очаквания и, доволна, се засмя щастливо. Чудеше се какво щеше да каже Кенет, когато види тази картина? Преди всичко щеше да се възгордее, поглеждайки на толкова добро отражение на собственото си „аз“. Портретът се оказа добър, може би по-добър от всичко, което бе рисувала по-рано.

Ребека вечеря сама. Баща й отиде в Кралската академия на изкуствата, а Кенет въобще не се появи. Първоначално искаше да се качи при него в ателието, за да напомни за непоклатимата семейна традиция да вечерят заедно, но после промени намерението си. Ако му бе дошло вдъхновението и изпитваше радост от първата победа, то по-добре да не го безпокои.

След вечеря Ребека се върна в ателието си и продължи работата над портрета на летящата надолу жена. Всеки път този образ я изпълваше с печал, но считаше за свой дълг да приключи картината. Може би тогава скръбта и душевното й страдание щяха да я напуснат.

Ателието на Кенет имаше обща стена с ателието на Ребека и от време на време тя чуваше слаби шумове, които се носеха оттам, но вратата не се отвори. Очевидно бе потънал в работата си. Не че се безпокоеше или изгаряше от любопитство, но така или иначе накрая реши да му занесе вечеря. Възможно бе да е загубил представа за времето, а празният стомах ще напомни за себе си.

Ребека се спусна към кухнята и сложи на поднос чиния с месо, сирене и хляб, добавяйки към тях гарафа вино и две по-високи чаши.

Държейки подноса в ръце, тя внимателно се изкачи по стълбата и почука на вратата. Не последва отговор. Ребека с известно безпокойство бутна внимателно дръжката на вратата.

Кенет беше в стаята и, потънал в работа, стоеше пред картина. Дузина свещи осветяваха статива му, оставяйки част от стаята в сянка, затова не забеляза Ребека. С намръщени вежди и паднала коса над челото той усилено работеше. Тънката четка изглеждаше като играчка в неговите големи, груби пръсти.

Ребека се усмихна, забелязвайки ивици боя върху лицето на Кенет. Червена охра, помисли си тя. Той беше свалил обувките си — по всяка вероятност да не събуди слугите, стаите на които бяха разположени наблизо. Беше свалил и сакото и вратовръзката и разкопчал яката на ризата, което позволяваше на Ребека да види широките, блестящи от пот гърди. Тя с откровено удоволствие го разглеждаше. Внушително телосложение и в същото време гъвкав и пъргав като котка, той действително приличаше на пират или страшен воин. Но характерът на истинския Кенет беше далеч по-сложен и интересен, отколкото образа на байроновия герой.

— Мислех, че сте огладнял — каза на висок глас Ребека.

Кенет рязко се обърна, но виждайки Ребека, се усмихна широко.

— Изплашихте ме. Мисля, че съм се отнесъл и забравих за вечерята.

— И не само вечерята. Сега е около единадесет. — Ребека остави подноса на масата. — Предполагам, че работата върви добре.

— Права сте. На мен действително ми е нужен нов подход в работата с маслени бои и образ, който да ме вдъхновява. — Кенет остави на масата четката и палитрата и развълнувано започна да се движи из ателието, напомняйки на Ребека за тигър в клетка. — Отначало работата се движеше бавно, но всичко постепенно се случи така, както вие предсказахте, вълна от страст ме обхвана целия. В живота си не съм изпитвал нищо подобно, дори и в най-прекрасните минути, когато напълно съм се отдавал на рисуването. Поразиха ме неизчерпаемите възможности на маслените цветове и резултата, който може да се постигне с тяхна помощ. Харесва ми начина как лесно се наслагват на платното; четката не се отдръпва от ръката ми.

Ребека хвърли в затихващия огън малко въглища.

— Аз рисувам с маслени бои от толкова дълго, че всичко това, което ми казвате ми се струва, че се разбира от само себе си. Сега разбирате ли как е привлечен художника от работата над картина?

— Това е, за което така мечтаех — със страст каза Кенет. — Сега аз дори не съм в състояние да обясня защо едва вчера всичко ми се струваше невъзможно. Готов съм да посветя на живописта целия си останал живот.

Кенет беше като войник, върнал се у дома с триумф. Радостта му беше толкова искрена, че Ребека не можеше да не я сподели. Тя се радваше за успехите му и се засмя заедно с него. Изгаряйки от любопитство, тя отиде до статива.

Кенет подскочи.

— За бога, Ребека! Вие не трябва да го виждате.

— Имам правото на ваш учител — рязко отвърна, и без да му даде време да се опомни, се приближи към статива. С поглед в него тя замръзна зашеметена.

На портрета беше изобразена гола жена, като две капки вода подобна на нея.

Потресена, Ребека не можеше да откъсне очи от картината. Кенет е използвал техниката с разреждане на маслените бои, за да създаде зелен фон, напомнящ гора и поляна. В самия край на поляната стоеше жена. С едната си ръка тя се опираше на дърво, а с другата държеше ябълка.

Изящното тяло на голата жена беше нарисувано с особено внимание и любов. Нейната розова кожа излъчваше топлина и желание; блестящи масури от червена коса, се спускаха до земята и изглеждаха като ярък пламък. Някои от най-фините детайли в женската фигура напомняха на Ребека картина на Ботичели „Раждането на Афродита“, когато раждащата се от морската пяна богинята пристъпва към брега.

Но образът на жената, създаден от въображението на Кенет, беше далеч не така невинен, напротив, тя беше чувствена и желана. Устните й бяха пълни и призоваващи; в светлите й очи с цвят на лешник блестеше мистериозна тайна, обещаваща неземно блаженство на мъжа, който се осмели да вземе забранения плод от ръцете й. Въобще не се съмняваше, че за прототип на богинята е послужила самата тя.

Ребека с усилие отмести поглед от картината и погледна Кенет. Лицето му беше болезнено напрегнато, сякаш той със страх очакваше, че тя сега ще закрещи от ужас и със силен плач ще избяга от стаята. Най-малко от всичко той очакваше оценка на своето творчество.

— Това… това е прекрасна работа — каза Ребека, потискайки въздишка. — Вие сте постигнал желания резултат, успешно е използвана техниката на рисуване на двата вида маслени бои. Предполагам, че това е Ева?

— Лилит — каза той с внезапно одрезгавял глас. — Жената, която Бог е създал много преди Ева.

— О, да. Помня, вие ми говорихте, че Лилит е червенокоса. За мен тя представлява първата независима жена, бореща се за равни права с мъжете. Разбира се, на Адам това не би му се харесало. — Ребека отново погледна картината. — Работата е великолепна, въпреки че леко сте разкрасили митичния образ. Вашата Лилит е много по-красива от мен.

— Не! — горещо възрази Кенет. — Тя много прилича на вас, красива, чувствена, опасна!

В очите на Кенет се отразяваше същото чувство, което беше създадено в очите на жената. Ребека усещаше с кожата си цялото му необуздано желание, в това тя нямаше ни най-малко съмнение.

Тази безгранична страст породи в нея в отговор желание, с което тя безуспешно се бори през целия ден. По дяволите приличието! В очите му тя е красива и желана; вълна от страст я заля и бе време да отхвърли всяка срамежливост, да се покори на волята й и да се потопи в море от неземно блаженство.

Ребека отметна шала си. Тя носеше рокля, пристегната от горе до долу с копчета от слонова кост. Удивлявайки се на своето безразсъдство, разкопча първото копче.

— Вие сигурно ще искате да знаете дали не ви е подвело вашето въображение — каза тя.

Кенет замръзна, когато тя разкопча второто копче.

— Сигурен съм, че въображението ми не ме е подвело, Ребека. За тази цел на мен не ми е нужно да ви видя гола.

— Така ли мислите? — Ребека разкопча още едно копче. — Мисля, че вие не сте уловили пропорциите на тялото ми. — Тя разкопча следващото копче.

Кенет, като прикован, не откъсваше очи от пръстите й.

Когато последното копче изскочи от илика, Ребека с омагьосваща мудност отпусна роклята от раменете и тя падна в краката й. Никога не бе могла да търпи да се облича твърде топло, затова под роклята имаше само копринени опушени чорапи и тънка риза от прозрачна коприна, която позволяваше да се види очарованието на цялото й тяло.

Престъпвайки над изоставената рокля, Ребека свали обувките си и изтегли фибите, разклащайки глава, тя се разля върху раменете й като водопад от чудесни коси.

— Един истински творец винаги работи с модел, Кенет.

Белегът на бузата на Кенет побеля.

— Ако сега не се облечете, ме очаква камшик с неизбежния марш до олтара.

Ребека весело се засмя и отново поклати глава. При бледия пламък на свещта гъвкавите й коси пламтяха и изглеждаха като разтопена лава.

— Кой говори за камшик или брак? За Лилит и корсаря няма нищо по-важно от тяхната страст.

— Това е само във вашето въображение — с дрезгав глас каза Кенет, по чието лице се стече пот. — Спрете, Ребека, умолявам ви. Това, което правите, е забранено. Не разбирате ли?

— Прав сте, не разбирам. — Ребека се отпусна на стол и бавно повдигна ризата и започна да развързва жартиерите. Тя знаеше, че краката й са красиви, и за нейна радост, погледът на Кенет отново го потвърди.

— Вие не трябва да ме защитавате, мой корсарю. Знам какво правя. — Тя свали чорапите си и ги сви на топка, хвърляйки ги към Кенет, целейки се в хълма, издуващ бричовете му. — Това е мястото, което ми подсказа, че ние сме длъжни да изоставим условностите и да се впуснем в надигналата се буря.

Инстинктивно Кенет улови увитите на топка чорапи и ги стисна в ръка с всичка сила, сякаш искаше да удуши свой личен враг. В очите му Ребека виждаше, че в него се борят двама мъже: джентълменът и пиратът. Да, той страстно я желаеше, но проклетото чувство на дълг му пречеше да вземе окончателно решение. И какво, ако в тази борба спечели джентълменът?

От тази мисъл Ребека потръпна. Протягайки ръце към него в молба, тя тръгна към него.

— Моля те, Кенет — умоляваше го Ребека. — Аз умирам от желание.

Тя взе в ръце лицето му и напрегнатото му изражение изчезна. Той покри с длани ръцете й и притисна силно ръцете й към бузи си, така че брадата му одраска кожата й.

— Да ми помага Бог, Лилит — каза той с пречупен глас. — Ти спечели.

Той взе ръката й и я сложи на гърдите си. Ребека чувстваше как тежко бие сърцето му, когато устните му намериха нейните. Всички мостове бяха изгорени. Гореща вълна на страст ги заля, покри ги и не ги пусна, докато не изхвърли на брега техните обезсилени тела.

Това беше целувка на пират. Алчна, умела. Ребека обхвана с ръце кръста му и го притисна към себе си. Ръцете му бяха върху бедрата й и силно ги стиснаха. Телата им се преплетоха в едно, предвкусвайки нечувано блаженство. Страстта ги разкъсваше, жадуваща да бъде утолена.

Кенет прекъсна целувката, и преди Ребека да се възмути, устните му леко докоснаха ухото й и нежни целувки покриха шията й. С въздишка на облекчение Ребека се облегна назад и почти увисна в ръцете на Кенет.

— Лилит — прошепна той, — ти си вулкан. Ти завладя сърцето ми.

Ребека спусна ръка под ризата му, изгаряща от желание да усети голото му тяло. Вратът и раменете му бяха силни и мощни. Издърпвайки ризата от бричовете, Ребека погали гърба и гърдите му.

Целувките на Кенет станаха все по-горещи и нетърпеливи. Устните му достигнаха гърдите й и докоснаха зърното. Първо с език, а след това започна леко да ги хапе и да ги милва. По тялото на Ребека премина ток и всичко в нея премаля.

Вцепенението скоро се сгря от страстта, която изискваше да бъде освободена. Сграбчвайки ризата на Кенет за врата, Ребека с оглушително изпукване я разкъса и я изхвърли встрани.

— Аз отдавна исках да го направя, мой скъпи корсар.

Тялото му беше великолепно. Кенет потрепери, когато ръцете на Ребека започнаха да проучват тялото му. Колко прекрасен бе, с широки рамене, мускулести гърди, покрити с тъмни косъмчета като коприна, спускащи се по корема му и слизащи под колана на бричовете му! Той би могъл да бъде прекрасен модел за гръцки скулптор, ваещ фигура на олимпийски атлет или бог.

Ребека, целувайки вдлъбнатината на неговата ключица, се премести надолу, покривайки гърдите му със страстни целувки, докато устните й не докоснаха зърната. Повтаряйки движенията му, тя започна да ги милва с устни и зъби.

Спускайки ръце в косите на Ребека, Кенет мина през тях, самозабравено отдавайки се на ласките й.

— Боже мой, Ребека — въздъхна той накрая. — Какво правиш с мен? Главата ми се върти.

Ребека се засмя и сложи глава на гърдите му, жадно вдишвайки миризмата на здраво мъжко тяло.

Хващайки подгъва на ризата, Кенет лесно я свали от тялото на Ребека. Първият й импулс беше да скрие голотата си с ръце, но спомняйки решението си, тя отпусна ръце, предоставяйки се цялата на погледа му.

Сивите очи на Кенет блестяха като звезди на зимно небе.

— Ти си още по-красива, отколкото очаквах — каза Кенет, гледайки я с възхищение.

Ръцете му започнаха да милват тялото й, проучвайки всяка извивка, всяка гънка. Ребека се топеше от докосването му и искаше само едно нещо — по-скоро да я обладае.

Кенет я взе на ръце.

— Колко си лека — каза той с изненада. — Като перце, и толкова крехка.

— Лека, но не и крехка — смеейки се, каза Ребека.

Ребека вдигна глава към него и го целуна. Тя чувстваше силните му ръце върху голото си тяло, погледът му, прикован в гърдите й. Колко хубаво бе да лежи в ръцете му, сгушена до силното му тяло, чувствайки неговата миризма!

Само няколко крачки и ето я на тясно легло, покрито с грубо вълнено одеяло, което по-рано е приютявало слуги. Колко бе хубаво да се протегне на бодливата му повърхност и да чака, че сега ще дойде най-възхитителното, което може да има на този свят!

— Искам да видя всичко от теб — каза Ребека. — Моля те.

След известно колебание, Кенет разкопча бричовете и мълчаливо се съблече. Сега стоеше гол пред нея и Ребека с интерес го разглеждаше. Силен и мускулест. Един млад гръцки бог, който бе слязъл от небето на земята! Потискайки неувереността си, причинена от факта, че тя не може да бъде толкова съвършена, Ребека продължи да изучава със страст всяка частица от възхитителното мъжко тяло.

Кенет седна на ръба на леглото и се наведе над нея. Острите черти на лицето му изглеждаха по-меки на светлината на свещите, белегът беше почти невидим. Ребека повдигна ръцете си, хващайки рамене му го притегли към себе си. В очите й блестяха сълзи.

— Ти промени ли решението си? — попита той нежно.

— Това са сълзи на радост. Ти си толкова красив. Толкова прекрасен.

Най-малко от всичко Кенет очакваше да чуе, че е прекрасен.

— Не заслужавам такова признание — каза той, мислейки, че ще е престъпление от негова страна да притиска под себе си това крехко тяло. — Този, който е наистина е прекрасен, си ти.

Ребека се усмихна със загадъчна усмивка на Лилит. Беше горд с портрета, но той никога няма да я разбере.

— Ти си създадена за любов — продължи Кенет. — Тялото ти гали погледа, ръцете, устните. — След като взе кичур от косата й, той го притисна към бузата си. — Красивите ти коси преливат във всички оттенъци на златото и бронза.

Кенет отпусна косите на рамото й, наслаждавайки се на контраста на прозрачността на кожата с ярката пищност на цвета на косата й. Дланите му легнаха на гърдите й.

— Перфектни гърди, нито прекалено големи, нито твърде малки. Точно толкова, колкото трябва. Зърната ти са като розови пъпки.

Навеждайки глава, той ги докосна с език, от което по цялото й тяло се разля неутолима жажда. Гърдите й трепетно се издигаха и спускаха, зърната й се втвърдиха.

Устните му се спуснаха към корема, леко се плъзна по него, и в същото време ръката му галеше бедрата й. Ребека се извиваше под ръцете на Кенет, изцяло отдавайки се на ласките му, изящните й ръце се свиха в юмруци.

Цветът на космите долу под корема й бяха малко по-тъмни от разкошните й коси. Кенет сложи ръка на пухкавия триъгълник, след което легна до нея и се зарови в горещите, влажни дълбини на тялото й. Ребека застена, а ръката му потъваше все по-дълбоко. Той искаше да удължи блаженството й и подготвяйки я така, че да не изпита болка, но преди да успее да го направи, Ребека намери неговата твърда плът и я притисна, докато палеца й започна да гали най-чувствителното място на мъжкото тяло. По тялото на Кенет пробяга спазъм.

— О, боже, Ребека, няма да издържа.

Изгаряйки от нетърпение, Кенет легна до нея, опитвайки се с ръце да поеме тежестта на тялото си. Горещите й дълбини бяха готови да го приемат, и той, изпускайки стон на блаженство, направи опит да влезе в нея, но тя се сви, без да го пуска. И тогава той си спомни колко малка е тя. Трябва да бъде внимателен, да й помогне да се отпусне. Той отново започна да я целува и постепенно напрежението й изчезна, тя се разтопи от ласки му. Внимателно, сантиметър по сантиметър Кенет се придвижи по-надълбоко. Постепенно движенията му се ускориха, докато не влязоха в точния ритъм.

Очите на Ребека се затвориха, главата й се накланяше ту на едната, ту на другата страна, ръцете бродеха по гърба му.

— Моля те, Кенет, моля те — прошепна тя.

Чувствайки приближаващия връх на блаженство, Кенет сложи ръка на венериния й хълм, помагайки си с пръсти.

Ребека пронизително извика, а ноктите й се впиха в задника му.

И двамата изпитаха райско блаженство, сътворявайки духовен полет и губейки всякаква представа за време. И двамата изстенаха и той влизаше в нея отново и отново, изпитвайки с нищо несравнимо удоволствие. Вълна от страст, която той преди не познаваше, ги заля и двамата и повлече след себе си. И на гребена на тази вълна Кенет разбра, че за него няма по-скъпа от Ребека.