Мери Джо Пътни
Огнена река (18)

Глава 17

Идвайки на себе си, Ребека с методичност на учен взе да изучава лицето на мащехата на Кенет. Въпреки правилните черти и пропорции, в него имаше нещо жестоко и отблъскващо.

— Не очаквах да се срещна с теб днес — студено отбеляза Кенет, стискайки ръката на Ребека и по този начин сякаш искаше да я защити. — Ако не ме лъже паметта, порядъчните жени носят цяла година траур за починалия си съпруг и не излизат в обществото.

— Аз съм с черна рокля, скъпи. Диамантите са като украшение към нея. — Хърмаяни с жест показа роклята си, плътно прилепнала по фигурата й, и искрящите скъпоценности, достойни за членове на кралското семейство. — И, разбира се, аз не танцувам, макар че твоя баща би възразил срещу заточението на неговата вдовица между четири стени през цялата година. Той беше най-щедрият от мъжете и винаги задоволяваше моите капризи.

Кенет с презрение погледна мащехата си.

— Може би — каза той, — но баща ми винаги е спазвал семейните традиции.

Лейди Кимбъл пропусна тази забележка покрай ушите си и погледна с любопитство Ребека.

— Ти си дъщеря на сър Антъни, нали? Понякога ви виждам, препускайки покрай вашия дом. Вие изглеждате много хубава в старите дрехи на майка си.

— Стига, Хърмаяни! — рязко я прекъсна Кенет. — Пази си зъбите за мен и не оскърбявай невинни хора.

— Ако смяташ, че малката Ситън е невинна, то дълбоко грешиш. За нея се носят най-различни слухове. Съветвам те да не ги пренебрегваш. — Хърмаяни хвърли надменен поглед на доведения си син. — Този белег те загрозява, е, ти никога не си се отличавал с красота. Най-малко ти си жив. Аз бях доволна да го чуя, ти не познаваш моята доброта.

В един миг на Ребека й се стори, че Кенет е готов да я убие, но той не загуби самообладание.

— Изчезвай, Хърмаяни! — гневно й отвърна. — Нямаме какво да си кажем.

Но преди Кенет да успее да отведе Ребека по-далече от досадната роднина, тя вдигна ръка и го потупа свойски по бузата.

— Ах, Кенет, скъпи, теб все още те измъчват угризения на съвестта? Мислех, че си пораснал и сега възприемаш нещата по различен начин. — Хърмаяни погледна с ъгълчето на окото си към Ребека. — Ако искаш, може да си припомним старите години и да компенсираме загубеното време.

Намекът беше толкова прозрачен, че Ребека се изненада и с боязън погледна към Кенет. В очите му имаше такъв ужас, сякаш му бяха нанесли смъртоносен удар. Ребека осъзна, че трябва възможно най-бързо да го отведе по-далеч от мащехата му, но преди да тръгне, хвърли на Хърмаяни унищожителен поглед и с презрение каза:

— Пазете се, лейди Кимбъл. Лицето ви е станало толкова отвратително, както и вашата черна душа.

Хърмаяни се задави от ярост и отвори уста да отговори, но Ребека вече влачеше Кенет след себе си и те се скриха в тълпата, която ги отведе до входната врата. Ребека и Кенет напуснаха залата. Болезнената гримаса не напусна лицето на капитана.

Във фоайето имаше дузина ниши, в които имаше кресла и бяха запалени лампи, така че гостите да могат да поговорят там насаме, без да се опасяват, че ще бъдат подслушвани. Във всички ниши вече имаше двойки и само в една, в края на фоайето, беше свободна. Ребека довлече там Кенет и със сила го накара да седне в креслото.

Останала права, тя сложи ръка на рамото му и се загледа в лицето му. Той пребледня, скулите се изостриха, белегът стана видим.

— Бяхте ли любовници? — тихо попита Ребека.

Кенет покри очите си и преглътна.

— Това… това, което се случи, няма нищо общо с любовта. Когато моя баща се ожени за нея, аз завършвах Хароу. Връщайки се в Сатертън, се опитах да станем приятели, но ясно виждах, че под красивата външност се крие грозна душа. Тя съвсем не ми харесваше, но аз бях привлечен от нея. Беше дяволски съблазнителна и нито един мъж не може да й устои.

Ребека кимна. Тя със собствените си очи видя Хърмаяни и почувства тази съблазън, и затова можеше лесно да си представи какво по това време е изпитвал един неопитен впечатлителен младеж.

Кенет пое дълбоко дъх.

— Отначало всичко беше добре и в къщата цареше спокойствие. Хърмаяни знаеше, че не ми е симпатична, и че аз не одобрявам техния брак, но до открити сблъсъци не се стигна. Постепенно баща ми започна да страни от управлението на имението, но аз не го обвинявах за това и се опитвах да се справям сам. Тогава разбрах намерението му да заложи имението и да купи къща в Лондон. Това ме хвърли в отчаяние, но реших да не се ядосвам и му предложих да ме остави в Бедфордшир в качеството на негов управител, а постъпването в Кеймбридж отложих за по-добри години.

Кенет замълча.

— Мислех, че това ще намери отклик в неговата душа — все пак толкова години беше харчено за моето обучение да управлявам имение, но той се досещаше, че аз не одобрявам неговите намерения и затова съм решил да се откажа от университета. Той се вбеси от моята дързост и в гнева си ми налетя, без да пести унизителните думи. Бях отчаян и за пръв път в живота реших да се напия. Взех бутилка бренди и побягнах в стаята си. След като я изпразних, при мен дойде разплакана Хърмаяни и каза, че непоносимо страда от вина за караницата между баща и син.

Гласът на Кенет заглъхна. Настъпи потискаща тишина.

— Разплакана, тя е паднала в твоите обятия и природата е свършила своето — завърши вместо него Ребека, знаейки, че той няма сили да продължи. — Всичко е станало съвсем естествено.

— Не виждам нищо естествено в това да преспя с жената на баща ми. — Кенет направи гримаса с отвращение. — Направих го, без да мога да владея себе си. Тук се преплиташе всичко: злост, похот и това, че аз бях мъртво пиян. Искаше ми се да докажа на себе си и на Хърмаяни, че тя има подла душа. Но подлецът се оказах аз.

Кенет отвори очи и Ребека видя в тях нетърпима болка.

— След тази гнусна история аз не можех да остана повече в Сатертън. Казах сбогом на сестра си, взех със себе си парите, които имах, и заминах. Два дни по-късно се записах за военна служба. Направих това отчасти защото исках да има нещо, за което да съществувам, макар че основната причина е моят грях. Аз не исках да живея. Преди никога не съм мислил за военна служба, дори и за обикновен войник.

— Не трябва да се съдиш толкова строго — каза Ребека, леко потупвайки Кенет по рамото. — Ти за нищо не си виновен. Хърмаяни го е направила умишлено. Нима не го разбираш? Тя е знаела, че ти вечно ще се терзаеш от чувство за вина. Тази вещица със сигурност се е надявала, че ти или ще се обесиш, или ще си вкараш куршум в челото. И ти почти си изпълнил желанието й — напускайки родния дом. Без теб тя е можела да върти баща ти на малкия си пръст.

— Мили боже! — възкликна Кенет. — Наистина, тя е толкова цинична!

— Аз съм дълбоко убедена в това. Ти си бил толкова наивен, че не си забелязал победоносния блясък в очите й.

— Така ми се е падало — горчиво заключи Кенет. — Бил съм малодушен и тя е спечелила. Тя разори моето родово имение, небрежно разбивайки живота на десетки невинни хора. Тя лиши сестра ми от наследство и принуди Бет да тъне в бедност. Ако тогава можех да се справя с чувствата си, не бих избягал от дома. Бих успял да се успокоя и да успея да убедя баща си. Бих могъл да попреча на всичко това.

— Напразно мислиш така — замислено каза Ребека. — Хърмаяни не би се спряла пред нищо. Тя щеше да измисли много други начини, за да се отърве от теб. Може би следващия път тя е щяла да създаде правдоподобна сцена, където баща ти да ви завари вас двамата, и мащехата ти ще обяви, че ти си се опитвал да я изнасилиш.

— Господи! — възкликна потресен Кенет. — Дори не мога да си представя какво би станало, ако това се беше случило!

— Заради тази жена си минал през всички ужаси на войната. Теб са могли да те убият там. — Ребека сграбчи Кенет за врата и притисна бузата си към неговата. — О, мили мой!

— Ребека, господи, Ребека! — Кенет я привлече към себе си и я сложи на коленете си. — Прости ми. Аз съм напълно разбит. По-рано бях в състояние да се въздържам и се опитвах да не си спомням за своя позор. Заключих тайната си в най-усамотения ъгъл на душата, но днес, когато неочаквано се сблъсках с нея… всичко в мен се обърна и изплува.

— Тя е знаела за твоето благородство и го е обърнала срещу теб самия. — Ребека зарови лице в шията на Кенет, чувствайки с бузата си ритъма на пулса му. От нейна страна беше безумие да седи на коленете му, когато във всеки един момент биха могли да ги видят. Ребека разбираше всичко това отлично, но не се помръдна.

Сърцето на Кенет заби силно. Навеждайки глава, той жадно впи устни в нейните и тази целувка, както я почувства Ребека, беше по-скоро желание да заглуши нетърпимата болка, отколкото страст. Но страстта не се забави да дойде — гореща, нетърпелива. Тя обхвана и Ребека. Техните целувки станаха горещи и Ребека си пожела те да продължат вечно. Искаше й се да почувства влагата на устните му, вкусът му, искаше й се отново да изпита с нищо несравнимото чувство, което беше веднъж изпитала с него.

Те забравиха за всичко на този свят; за тях съществуваха само горещите прегръдки на всепоглъщаща страст. Ръката на Кенет се плъзна по бедрото й, мачкайки меката копринена рокля. Ребека чувстваше как се напряга плътта му и по-силно се притисна към гърдите му. Сега бяха като едно цяло. Ръцете на Ребека галеха тялото му, жадните й устни потърсиха целувките му.

— Какво безразсъдство! — чу се пронизителен женски глас. — Това е просто отвратително!

Ребека замръзна, а Кенет тихо изруга. Обръщайки глави, те видяха, че ги обкръжава тълпа гости и общото възмущение нямаше граници. Едва сега Ребека осъзна, че музиката е спряла и гостите са се отправили на вечеря. Нададеният вик беше на една възрастна вдовица, която сега стоеше пред всички, втренчено отправила очи в тях и в ужас прикриваща устата си с ръка. Зад гърба й стояха херцог и херцогиня Кандовър, Майкъл и Катрин и дузина други гости, на лицата на които беше изписан истински ужас. Сцената я закова на място, Ребека в скута на Кенет.

Тръпка пробяга по тялото на Ребека. Три часа на внимание и уважение и тук отново тя погуби себе си, този път завинаги. И най-лошото от всичко бе, че тя предаде доверието на Майкъл и Катрин, които въпреки миналото й отвориха вратите на своя дом и я приобщиха към висшето общество. Най-добре бе тя на мига да потъне в дън земя.

От тълпата гости пристъпи Лавиния.

— А, ето къде се криете, мои влюбени гълъбчета. Не е по силите ви да изчакате годежа — зачурулика тя. — Сър Антъни трябва да побърза с обявяването му.

Кенет се изправи и остави Ребека да стъпи на пода, прегръщайки я в подкрепа с едната си ръка през тънката талия.

— Моля за извинение, господа — каза той с подкупваща усмивка. — Ребека се съгласи да стане моя жена и аз съвсем обезумях от любов. Аз все още не мога да повярвам на късмета си. — Кенет се наведе и целуна Ребека, шепнейки й: „Помогни ми, Червенокоске и ще спасим репутацията си“.

Отхвърляйки вцепенението, Ребека вдигна глава и се усмихна срамежливо.

— Аз съм тази, която не може да повярва на късмета си — каза тя.

Катрин се втурна да прегърне Ребека, а Майкъл стисна ръката на Кенет, поздравявайки го.

— Колко прекрасно! — възкликна Катрин. — Когато ви видях заедно, веднага разбрах, че това ще свърши с годеж. Вие удивително си подхождате един на друг. — Тя целуна Ребека.

След Майкъл и Катрин ги поздравиха херцога и херцогинята, след това гостите и дори вдовицата, която все още имаше изплашен вид.

Едва сега Ребека осъзна, че съобразителността на Лавиния я спаси от позор, превръщайки ги с Кенет от презрени грешници в очарователна влюбена двойка, която не може да обуздае своите чувства в навечерието на годежа. Така че, нейната репутация бе спасена, но Господи, на каква цена!

 

 

Последният час се влачеше с ужасяваща мудност, но през цялото това време Кенет беше в състояние да запази изражението на лицето си на един щастлив влюбен, на когото избраницата отговаря взаимност. Ребека не се отдръпна от него и на крачка и със смутена усмивка приемаше поздравленията на гостите и пожеланията за щастие, но на Кенет не му харесваше горчивината, скрита в очите й. Те трябва непременно да поговорят, преди тя окончателно да отчае.

За щастие вече ги чакаше каретата и веднага след вечерята те тръгнаха за вкъщи, но присъствието на Майкъл и Катрин не позволи на Кенет да започне този труден разговор. Той подозираше, че неговите приятели се досещат, че няма никакъв годеж, но тактично мълчаха и не задаваха въпроси.

Кенет въздъхна с облекчение, когато каретата най-сетне се спря пред дома на Ситън. Ребека го държеше под ръка, докато те се изкачваха на верандата и той отвори входната врата. Тя дори имаше смелостта с весела усмивка да се сбогува с приятелите, но след като влязоха в къщата, тя се дръпна от Кенет и лицето й, прикрито от рижави коси, побеля.

Желаейки малко да я успокои, Кенет каза:

— Ние лесно се измъкнахме. Сега имаме няколко месеца, за да изиграем влюбена двойка, а след това ще обявим разтрогването на нашия годеж.

— И към моята репутация на проститутка ще се добави още един образ — отхвърлена. — Ребека дръпна от себе си наметалото и го хвърли на стола. — Великолепно!

— Скъсването ще причини само малко клюки, несравними със скандала, който би се разразил, ако не беше намесата на Лавиния. — Тежко въздъхвайки, Кенет свали шапката си и я сложи на масата. — Съжалявам, Ребека, но наистина не трябва да се омъжвате за мен само защото постъпихме безразсъдно.

— Беше ли случайно, капитане? — попита Ребека с разтреперан глас, издърпвайки ръкавиците си. — Вие водите работите на баща ми и сте запознат с много документи. Нима не знаете, че след смъртта на майка ми аз станах богата наследница? Вярвам, че средствата ще бъдат достатъчни, за да откупите имението, че дори и ще остане, за да започнете да събирате собствена колекция от картини.

— За бога, Ребека, наистина ли мислите, че умишлено съм манипулирал сцената, за да се омъжите за мен? — попита недоверчиво Кенет.

Ребека го погледна студено.

— Не мисля. Не разбирам защо вие така упорито не искате да се ожените по сметка? Вие с невероятна упоритост отблъсквате тази проста идея, абсолютно естествена във вашето затруднено положение.

Кенет се обърна, зашеметен от думите й като от артилерийски огън. Браковете за удобство винаги са предизвиквали в него отвращение.

— От детството си не съм се съмнявал, че богатството, титлата, привилегиите ми принадлежат по право — горчиво каза той. — Животът се обърна с не добрата си страна към мен и в течение на времето моята самоувереност се изпари. Докато другите млади джентълмени се разхождаха на коне, бяха ненаситни за театри и развлекателни балове, аз взимах уроци от живота. Разбрах, че имам едно-единствено право — правото да се боря за своето съществуване.

Устата на Кенет се изкриви в гримаса.

— По време на войната аз бях под обстрел, с накъсани дрехи, гладувах. Видях света с други очи, характерът ми се закали, юношата се превърна в човек, сполетяха ме много промени. Аз усвоих добър урок, хората, родени от проститутки, които живееха в канавки, могат да бъдат сто пъти по-смели, по-силни и благородни, отколкото аз.

Все още, без да гледа Ребека, Кенет взе палтото си и внимателно го сгъна.

— Сега аз наследих титлата, но това не ме направи арогантен. Разбирам, че мога да живея полугладен и с титла и винаги да ходя по ръба на бръснача. Това зависи от самия човек, а не от титла му. Трябва да потисна гордостта си, да се разделя с надежди и много мечти от моята младост, но искам да си запазя едно право, ако някога се оженя, това да е за жената, която обичам.

Кенет замълча и настъпи напрегната тишина.

— Вие бяхте много ясен — каза високо и ясно накрая Ребека. — Извинявам се за думите си и затова че попаднахме в тази незавидна ситуация. В това имам вина и аз. Може би, моята вина е и по-голяма, предвид горчивия си опит, не трябваше да си губя така главата, но… — Ребека пое дълбоко дъх. — Всичко, което Бог прави, е за добро. Все пак… би било по-добре да си остана вкъщи и да не се поддавам на уговорки.

Ребека се обърна и се отправи към стълбите с гордо вдигната глава.

 

 

Кенет се отпусна тежко на елегантния стол и покри лицето си с ръце. Ребека беше права и двамата следва да си останат вкъщи. Той искаше да промени живота й към по-добро, а вместо това я подложи на още по-голям срам. Кога най-накрая щеше да разбере, че пътят към ада е постлан с добри намерения?

Той нямаше право да обвинява Ребека за нейната подозрителност. Тя вече знае, че не е напълно честен с нея, по негово собствено признание. Той се държа като зестрогонец, особено когато имаше неблагоразумието да я целуне в къща, пълна с гости.

Разбира се, неговото безразсъдство може да се оправдае със срещата с Хърмаяни, проклета да бъде. Откъде да знае, че ще се сблъска с нея още първата вечер на неговото излизане в обществото? Разбира се, тя не бе от хората, които се отнасят с уважение към траура, и затова не беше трудно да се досети.

Тя винаги е била боклук, но какво толкова? Не само, че го съблазни, но защо й беше нужно да го разказва на Ребека. И ако тя разкаже това на баща си? По дяволите! При тази мисъл кръвта му се втурна към лицето.

Ребека, бог да я богослови, се държа с достойнство в това деликатно положение. Друга на нейно място щеше да побегне с ужас, а тя показа сдържаност и благородство. Слава на бога, че тя има толкова ясно и непредубедено мислене.

И сега заради неговата престъпна небрежност те ще са принудени да обявят годежа. Може би при други обстоятелства би й направил предложение. Никога не е имал такава хармония с жена и такова необуздано желание. Лесно можеше да се влюби в нея. Вместо това щеше да му се наложи да прояви благородство и по възможност бързо да приключи случая. За него са отрязани всички пътища за женитба с Ребека. Дори да открие причината за мистериозната смърт на Елен Ситън тайно от нейната дъщеря, за сериозни намерения не може и дума да става, ще го набедят с това, че се жени за пари.

Със стон, Кенет тежко се изправи и тръгна нагоре по стълбите. Преоблечен, той отиде в ателието си и започна да рисува с акварел една от баталните сцени. Може би това ще го успокои и ще успее да подреди мислите си.

 

 

Веднага след като Ребека отиде в стаята си, силите я напуснаха. Заключи вратата — страхуваше ли се, че Кенет ще я настигне? Щеше ли да има нещо против, ако това се случи? Ребека се хвърли на леглото. Не, от живота нищо не научи! Ако не го беше заляла с мъката си във вид на глупави обвинения, нямаше да получи ужасяващо му признание, че тя не е жената на мечтите му.

Той се отнесе към нея със симпатия, намирайки я нелишена от привлекателност. Но това не бе любов. Кого обичаше сега, така както своята красива и горда партизанка. Кенет няма да се ожени за нея, дори и за да спаси имението си или сестра си.

Е, тя не иска да се омъжи за него, както, между другото, и за всеки друг. Така че, на брака с Кенет може да сложи кръст. А какво ще стане с непреодолимото желание за любов? Тя искаше да стане така, че и двамата да изгорят в огъня на страстта.

Какви отношения с Кенет я устройват? Ребека се обърна по гръб и се замисли. Да станат любовници! Ето това би било прекрасно! Ще живеят в различни къщи, и когато тя имаше желание, щеше да го посещава. Щяха да правят любов и никой с нищо няма да бъде задължен.

Жалко е, че животът е толкова сложен!