Лари Нивън, Джери Пурнел
Изпепеленият град (65)

62.

В къщата отново настана смут. Нетърпението на Уондъл се изпари, когато видя лицата на жена си и на Люляк.

— За малко да го последвам сама — призна Люляк. — Имаме бизони и фургон, защо не? Не съм обаче достатъчно опитна. Твърдеше, че било заради децата! Нарекох го глупак и той си събра багажа и замина. Татко, какво е станало в Края на пътя?

— Заради децата ли? Какво заради децата?

— Тръгна при оня магьосник! Морт от Атлантида отива в Горящия град и Зелен камък е решил да го придружи!

— Уондъл — намеси се Върбица, — какво е станало в Края на пътя?

— Ах.

Отговорът му прозвуча така, сякаш са го ударили в корема, личеше си по начина, по който го изгледаха. Сега идваше по-трудната част — да признае грешката си.

— Зелен камък беше с мен през цялото време. Морт иска да отида с него в Теп. Нима не съм се отказал от всичко там? Недовършени неща, роднини, дългове, вражди, заровени съкровища, живи врагове? Той не може да ми каже защо съм му нужен. Не може да ми разкрие плановете си. Трябвало да отида в Теп и сам съм щял да намеря начин да стана богат. Морт щял само да ме придружи. Това е. Върбице, какъв глупак съм! Той е размътил мозъка на Зелен камък!

— Ще го върнем! — намеси се Люляк.

— Той е голям мъж. — Уондъл продължаваше да говори на Върбица. — Ако го принудя да остане, значи е безроден.

— Какво толкова му е предложил Морт?

Уондъл се замисли.

— В Края на пътя той научи достатъчно, за да затвърди плановете си. След това се опита да ме убеди… Чакайте. Искам да ви покажа нещо.

* * *

Беше се стъмнило толкова, че имаха нужда от фенер.

Покритото с изпражнения платнище на фургона бе свалено и накиснато. На дъното на каруцата нямаше капак, но когато беше празна, дъските можеха да се махат. Уондъл разбута скритите в тайника торбички със злато и извади покритата с железен прах бутилка, занесе я вътре.

— Студено желязо — обясни. — Сигурно е предназначена за съхранение на нещо магическо. Онази, която взе Морт, е същата като тази.

Двете жени погледнаха бутилката, сетне него.

— Искаше да отиде в Края на пътя. Търсеше стъклар. Нямам никаква представа защо му е бутилката. Добре, да предположим, че Морт има нужда и от мен. Преди трийсет години той видя линиите на дланта ми. Погледна ръката и на Камък…

Люляк стисна китката му:

— Какво е видял?

— Ранна сватба, близначки, после нищо. Мъгла.

Тя стисна още по-силно ръката му:

— Близначки ли? Защо обаче е тази неяснота в бъдещето на Камък? Да не означава смърт?

— Не! Не, дъще. Магьосниците не виждат чуждото бъдеще, ако е преплетено с тяхното. Проклятие! Той наистина… наистина ще търси сурово злато. То също може да развали предсказанието.

„Ти имаш по-малко чувство към магията от всеки друг, когото съм срещал“ — му бе казал Морт.

Възможно ли беше точно заради това магьосникът да е искал да го вземе?

— Добре. Морт е взел сина ми. Дали не го е направил, защото очаква да тръгна след тях, за да го защитя?

— Скъпи, налага се — каза Върбица.

— Не е ли това същата песен на нов глас?

— Уондъл Перната змия!

— Знам. Проклет да е Морт!

— Защо стоим? Да го настигнем!

— Чакай, Люляк. Прекалено тъмно е, за да товарим фургони и да тръгваме на път. Има ли готова храна?

— Опекохме още гълъби — отвърна Върбица. — Още снощи.

— Добре. Значи не можем да тръгнем преди зазоряване и това дава на Камък голяма преднина. Това обаче няма значение, защото Камък е тръгнал пеша. Ще настигне бързо Морт. Морт има два дни преднина, фургонът му се дърпа от бизони. Нали не очаквате да тичам след него? Е, бизоните се движат с постоянна скорост. Когато фургонът му стигне Скалните игли, преднината му ще е същата — два дни.

Отидоха до потока зад голямата къща, където цяла купчина печени гълъби бяха заровени в глината.

Разговаряха, докато се хранеха. Уондъл рече:

— Мисля, че изобщо не се налага да го гоним.

Жените мълчаха.

— Да дадем на Зелен камък възможност да размисли. Той изоставя съпругата си, с която е женен от колко… двайсет дни? Брак, благословен от магьосник. Има петдесет-шейсет дни да размисли, след това всички ще се приберат и ще научат какво е сторил. Ти си бременна, Люляк, и ако той не се е досетил, Морт със сигурност ще му го каже. Каквото и да е намислил да прави в Теп, ще му се наложи да го каже на Камък, дори да не може да го издаде пред мен. Да дадем на Камък няколко дни да обмисли плановете на Морт. Може да са пълна глупост. И най-вече искам Зелен камък да почувства неудобство, докато напуска онази планина, изтъкана от любовна магия. Това е незабравимо чувство. Докато е в планината, той ще приема всичко, което му кажат, слезе ли при фургона обаче… хееей! Люляк, знаеш как е там.

— Да, татко. Тогава не си давах сметка. Просто се чувствах… сякаш съм омъжена от един ден. Да правиш любов сред смачкани билки. — Люляк се усмихна. — Човек споделя одеялото си с него, а в един момент той се измъква и до теб остава празно. Ти ми даде много повече от един фургон, татко.

Върбица се намеси:

— Люляк, има ли логика в това, което казва Уондъл?

— Има.

— И още нещо — добави Уондъл. — Ние можем да разговаряме с тях. Птицата е тук. — Той вдигна ръката си; птицата кацна върху нея. — Трябва да измислим какво да им кажем?

— Каквото и да е, само да ги накара да се върнат!

— Моята надежда лежи в твоята сянка — изграчи птицата.