Лари Нивън, Джери Пурнел
Изпепеленият град (31)

28.

Две години след пожара Елрис беше станала изключително красива жена и почти всеки мъж, който я видеше, я пожелаваше. Работеше в градината на покрива и се грижеше за сина си Арнимер, когото бе родила няколко месеца след пожара. Тя учеше всички деца в Твърдината. Работеше заедно с другите жени и се отнасяше с уважение към Фритспат. Освен на Майчин ден обаче тя никога не излизаше от Твърдината и никога не разговаряше с други мъже, гости или обитатели на дома освен с Уондъл.

Отнасяше се към него като към по-малък брат на Уоншиг. Дори виното не я изкушаваше. Уондъл започна да я приема като сестра.

Един ден, когато Уондъл се обличаше — щеше да пие чай с Пелзед, да поеме някое поръчение, да обсъдят някои проблеми… Елрис се появи на вратата и изкрещя:

— Уоншиг се върна! Видях го! Върви по улицата.

И след малко Уоншиг наистина се появи. Изглеждаше остарял, отслабнал и доста заякнал. Уондъл едва успя да го поздрави, преди Елрис да отвлече мъжа си в стаята, където живееше още отпреди изчезването му. Показа му сина им. Сетне малкият Арнимер бе изпратен да играе с другите деца и в продължение на много дълго време Елрис и Уоншиг не се показаха.

Уондъл се качи на покрива.

Уоншиг знаеше! Уондъл можеше да помогне на мъжете от Твърдината, но бе спрял, за да се забавлява с Мечтан лотос. Уоншиг се беше върнал, Уоншиг знаеше.

* * *

Седяха и пиеха слаб чай от коноп след вечеря. Всички слушаха разказа на Уоншиг. Той се втренчи в Уондъл и започна:

— Тичах колкото ми държаха краката, но пак закъснях. Видях някакъв старец да бяга, от време на време се озърташе назад. Почудих се дали не е Морт.

Уондъл си даде сметка, че е затаил дъх.

— Магазинът беше пълен с владелци. Виждах ги през вратата и големия прозорец: поне десетина, и всичките бяха от Твърдината, Уондъл. Достатъчно мъже от Твърдината, за да прогонят всеки друг натрапник. Вътре гореше. Ресалет бе обладан от Янгинатеп! Видях го да замахва към една полица и цяла редица гърнета избухнаха в пламъци. Той грабна нещо голямо с две ръце.

— Какво?

— Така и не научих. Разберете, бях останал без дъх. Краката ми едва ме държаха. Виждах само сенките на фона на пламъците. Познах Ресалет по движенията му, той вдигна някакъв тежък кръгъл предмет, голям колкото… колкото Арнимер.

Детето вдигна поглед. Уоншиг го погали и продължи с ледено спокойствие:

— Опитах се да изкрещя: „Махайте се оттам! Излизайте!“, но не ми достигаше въздух. Вдишах дълбоко. Димът от магазина ме задушаваше. Закашлях се. Братовчедът Фясум излезе, олюлявайки се. Ресалет също кашляше. Видях го как се навежда непосредствено до вратата. Допря края на кръглия предмет до едно бледо пламъче, много ярко. Отхлупи капака… И всичко стана бяло.

— Гърнето е избухнало?

— Не. Ето какво видях. Ресалет избухна. Ресалет се превърна в едно голямо бяло сияние, като слънцето по обяд. Светлината прониза очите ми като с ножове. Изкрещях и ги закрих с длани, свих се на кълбо. Почувствах дъха на Янгинатеп в гърба си, едно силно дихание, сетне изчезна. Бях заслепен. Известно време стоях неподвижно. Може би някой от Твърдината щеше да ме види… да ме види ли? Никой не ме видя, затова започнах да се придвижвам пипнешком. Стараех се да стоя далеч от горещината от магазина на Морт. Чувах викове от всички страни. Зрението ми постепенно се възвърна. Видях около себе си хора, които събираха и палеха. Исках да се махна. Разбираш ли? Да се махна. Не желаех вече пожари. Исках да се махна от „Змийски път“, от Теп.

— Разбирам, Шиг.

— От много време никой не ме е наричал така.

— И какво стана после? Жените пазеха Твърдината…

— Дори не съм помислил за това. Стигнах до Черната яма. Не виждах добре; не можех да се бия. Имах нужда от място, където да се скрия, а ти ми беше казал, че духовете не могат да ми навредят, помниш ли? Реших, че всички други ще се страхуват от тях, затова отидох там. Прекарах нощта край ямата. На сутринта зрението ми се беше подобрило. Хубавата ми бяла туника бе почерняла на гърба от дъха на Янгинатеп. В далечината се виждаха много огньове. Уондъл, никога вече не исках да зървам огън.

Уондъл се засмя.

Уоншиг остана сериозен и продължи:

— Отидох на пристанището. Промъкнах се покрай неколцина Водни демони. Там имаше няколко кораба. Отидох на най-големия. Дъската, по която хората се качват на борда, се пазеше от двама мъже, не бяха Водни демони. Казах на по-едрия, който беше и по-стар: „Искам да плавам с кораб.“ Двамата се засмяха, но забелязах, че се раздалечават малко един от друг, нали се сещаш? Та единият да мине зад мен. По-едрият рече: „Е, няма проблем, момко.“ Извъртях се бързо и хванах ръката на другия точно навреме. Тъкмо замахваше с една малка палка. Нали се сещаш, Уондъл, ние специално се упражняваме за тези неща. Счупих ръката му и го провесих над водата. Казах на Манокан, по-едрия офицер: „Искам да заема неговото място.“ Другият се казваше Сабриолой. Работата му бе да пази владелците. Когато господарските люде закарат каруца, пълна със събирачи, Сабриолой ги удря по главите, показва им кой командва. Беше опитал да стори същото с мен. След тази случка аз станах началник, е, поне на моряците владелци. Сабриолой ми показа всичко, което трябваше да знам. Обучи ме за благодарност, че не го хвърлих във водата. Уондъл, той не можеше да плува.

— Моряк да не умее да плува? Мислех, че дори Водните демони могат.

— Повечето моряци не могат.

Уоншиг продължи:

— Тъкмо излизахме от залива. Капитанът нареди да се вдигнат още платна, затова двамата със Сабриолой изкарахме хората да изпълнят заповедта. Джак Мореплавателя бе от най-старите моряци, беше се качил най-високо от всички. Тогава от морето се надигна вода и се стовари върху единия борд. Трябва да е било магия, Уондъл. Никога не съм виждал такова нещо, нито преди, нито след това. Другите вълни идват и отминават, а тази просто се издигна от спокойна вода и ни удари. Джак падна в морето, размаха ръце и изчезна. Това ме накара да взема сериозно решение. Още при първата ни спирка накарах Етиарп да ме научи да плувам. Той беше Воден демон, който се опитал да събира от един търговски кораб. Научихме и неколцина други владелци. Щом някой владелец се научеше да плува, аз го повишавах. Научихме и Сабриолой.